Тунис и Алжир - няма извинение за нашата липса на подкрепа!

(преводът е със съкращения)

Алжир и Тунис са в народно надигане от епична величина повече от една седмица, което се дължи на влошаването на икономическата ситуация. В Тунис жертвата на един продавач на плодове (той буквално се запали) бе искрата, която подпали вълна от демонстрации, размирици и брутални полицейски репресии. Повишението на цените на храните и други стоки от първа необходимост, липсата на свобода и постоянната безработица доведоха до разпространението на бунтовете и в съседен Алжир.


Това което ме изненадва е почти пълната липса на внимание сред анархистките среди към случващото се там. Какво става тук ? Дали репутацията на тези две страни като бърлоги на "ислямския фундаментализъм" не ги прави автоматично "безинтересни" за нашия европейски, западен етноцентричен манталитет ? Не можем ли да видим, че ислямския фундаментализъм е просто един от многото начини по който тамошните елити отчуждават хората и ги контролират ? Всички мюсюлмани ли са "фундаменталисти", "потенциални терористи" ? Не може ли те също да са бунтовно настроени и да носят в себе си желание за свобода и анархия, точно както белите образовани граждани? Всичко ли което става в сферата на влияние на Исляма неизбежно е с религиозен характер ? Нима забравихме, че в региона в Алжир населен с бербери от 2001 започна въстание продължило десетилетие, което се характеризираше с анти-полицейски и анти-държавни настроения и самоорганизация ?

Поне до колкото става ясно ние говорим за обикновени хора и тяхната ежедневна борба за оцеляване, която ние дори не може да си представим в нашия "все още не толкова зле" европейски континент. Фактът, че толкова много хора буквално тичат на всяко демо в подкрепа на палестинската борба, докато на малко им пука за алжирското и тунизийското надигане е меко казано озадачаващ.

Анархисти или не, тези хора там показват че имат достойнство, че могат да изразяват солидарност един с друг, имат смелост и политическа осъзнатост и дори само за това трябва да ги подкрепяме и да изразяваме солидарност така както изразяваме солидарност с наши другари от друг части на света. Трябва да започнем да изграждаме мостове и да общуваме (ако е възможно лице в лице) с хората с различен културен произход, независимо от стереотипизирането им от официалните медии.

Хората които буквално се бият за своя живот в Тунис и Алжир ще приветстват всеки акт на подкрепа, всяко действие което ще им покаже, че не са сами.

http://actforfreedomnow.blogspot.com/2011/01/anonymous-communique-click-here-to-view.html

На прага на извънредно положение:Алжир обхванат от протести

Вълна от протести в Алжир предизвика вдигането на цените и растящата безработица. Цяла нощ столицата на страната бе блокирана от безредици, а студенти нападнаха полицейски участък и подпалиха редица магазини. Полицията е искала няколко пъти подкрепления, за да спрат няколко стотици протестиращи, влезли в сблъсъци с органите на реда, съобщава Al Jazeera.

Студенти са блокирали основните пътни артерии около Бумердес, на 60 км. източно от столицата Алжир, и в Бежая, на 200 км. от столицата, съобщава електронното издание El-Watan. Според последни данни, цялата източна и западна част на страната са обхванати от протести срещу безработицата.

В Алжир магазините пък спряха работа, след като бяха атакувани от демонстранти тази вечер. Полицейски участък също бе ударен и изгорен, а главни булеварди са блокирани с горящи гуми.

Представителството на Рено, останало в Алжир от времето на колониалната политика, също е било нападнато и подпалено, а дузина автомобили са били унищожени, предава AFP.

Докладвани са протести и в Оран, на 400 км. от столицата, както и в други по-малки градове на страната. Магазините за хранителни стоки са ограбени, а студенти оставят лозунги, призоваващи за протест срещу повишението на цените, корупцията и безработицата в Алжир.

Според съюза на търговците и занаятчиите в Алжир, цените са се покачили между 20% и 30% през последните дни, като най-поскъпнали са захарта и маслото. Като опит да успокои ситуацията, търговският министър Мустафа Бендаба заяви в сряда вечерта, че вдигането на цените не е само в Алжир, а това е световна тенденция.

Около 75% от алжирците са на възраст около 30 годишни, а 20% от тях са безработни, според МВФ. Абделазиз Бутефлика, президент на Алжир от 1999 г., обеща през 2009 г. да се изградят един милион нови жилища, след като земетресение от 2003 г. унищожава голяма част от тях. В същото време населението се е увеличило три пъти, достигайки 35, 6 милиона души от обявяването на независимост от Франция през 1962 г.

“Страхувам се, че ситуацията е много тежка. Очаква се голям взрив.”, смята социологът Мохамед Саиб. “Има основания да смятаме, че бунтовете в Тунис има ефекта на епидемията.” Това, което разтърси Тунис, сега разтърсва и Алжир. Мароко е в същата ситуация и е въпрос на време да избухнат безредици и там.

http://ruslantrad.com/?p=7309

Щрих от бунта в Алжир, 2001-2004

Бунтът в Алжир започнал през април 2001 и продължил няколко години, бе едно от най-значимите, но най-малко познати народни надигания през изминалото десетилетие. То основно се развиваше в населения предимно с бербери регион Кабайлия в северен Алжир, но се прояви и на други места. То започна в резултат на убийството на млад мъж задържан в полицията на 18 април 2001. Реакцията беше гневна и масивна. Хората атакуваха и понякога палеха полицейски станции и автомобили из целия регион, както и много правителствени сгради, съдилища, представителства на политическите партии и синдикални централи. Това бе повсеместно отхвърляне на установения ред, на институционизираната власт. Но по-важното е, че това бе тотално отхвърляне на правото на правителството да представлява хората. Те унищожаваха изборни секции и палеха урните за гласуване. Организираха бойкот на изборите. На изборите през май 2002 избирателната активност за целия регион Кабайлия бе едва 1.8%.

Бунтовниците използваха пътни блокади, окупации на сгради, саботажи, улични битки, генерални стачки и масови демонстрации. Те отказаха да преговарят с правителството и изобличаваха, отстраняваха или изолираха всеки който го правеше. Те съставиха обща платформа и кодекс на честа. Едно от техните искания бе цялата полиция да напусне региона. Една точка от техния кодекс бе, че никой не може да приема политическа позиция във властовите институции.

Най-важният аспект от техния бунт бе това, че бе базиран на хоризонтална само-организация. Въстаниците съживиха древната традиция на селските събрания наречени Аароуш. Те федерираха тези събрания регионално. Именно чрез тях координираха бунта.

Една грешна представа за надигането е, че то бе идеологически ислямистко. Всъщност бунтовниците бяха срещу ислямските фундаменталисти точно толкова колкото бяха и срещу авторитарните социалисти или алжирските националисти. Друга грешка бе представата, че то е чисто етническо - берберско. Но не е така. Това бе основно бунт срещу подтисничеството. Те се опитаха да разпространят въстанието и в другите части на Алжир, но имаха частичен успех на някои места.

За жалост бунта никога не включи работните места. Може би това бе една от причините Държавата да успее бавно да потуши бунта и да си възвърне контрол. Но в средата на 2004 битката продължава под една или друга форма, правейки това въстание едно от най-продължителните за десетилетието (няма информация за това какво се случило след 2004).

Повечето от информацията за бунта идва от един англоезичен източник, антологията "You Cannot Kill Us, We are Already Dead: Algeria's Ongoing Popular Uprising" публикувана от Firestarter Press през 2004. Тя съдържа оригинални документи, есета, хронология, снимки и т.н. Има също и малка брошура на френски "Apologie pour L'insurrection Algerienne". И двете могат да бъдат намерени в интернет.

http://bulgaria.indymedia.org/article/36776

Безредици в Алжир

Жителите на El Madania/Diar Echams, работническо гето в столицата на Алжир се бунтуват. Причината е полицейската заповед да бъдат съборени техните домове, защото са били построени "незаконно" (това е често срещан довод в третия свят). Хората "живеели" незаконно там, но може ли да се нарече "живот" това - семейство от 14 човека наблъскани в две стаи ?

Съобщава се за най-малко 9 ранени полицаи.

http://maketotaldestroy.blogspot.com/2009/10/2nd-day-of-riots-in-algiers-slums.html

КОМЕНТАР: Тази новина е малко стара - от 25 октомври 2009, но едва сега открих този нов инсърекшънъри блог - Make Total Destroy. Както самите те с голяма доза хумор се определят - a shameless riot porn blog.

А сега за самата новина - тази заповед за бутането на "незаконните постройки" не ви ли прилича много на това, което става в България и полицейските атаки срещу циганските гета ? В текста добре е казано - това е нещо често срещано в третия свят. Макар България да е член на "цивилизования" Европейски съюз, нашата полиция и нашите политици са си в третия свят по манталитет.