Оценка на ситуацията - Август 2011

От доста време не съм разглеждала събитията, които се случват по света а и у нас в перспектива, а има какво да се напише.

Едната международна новина идва от Либия, където бунтовниците превзеха Триполи. Сега обаче идва по-трудната част. Вероятно ще има големи проблеми със сигурността. Разни ислямисти ще организират навсякъде в Либия бомбени атентати, отвличания, засади за да дестабилизират либерално-настроеното правителство и в крайна сметка да наложат радикална ислямистка власт. Отделно кадафистите вероятно също ще извършват нападения срещу хората в неистова омраза към „този неблагодарен народ”, който не се вдигна за да защити тиранията на Камиларя, а предпочете свободата. Но сигурността също не е най-големия проблем. Икономиката трябва да се изправи на крака и то във време на световна криза. Много трудна работа, още повече, че сега „благодетелите от НАТО” ще искат да заграбят ресурсите на страната като отплата за тяхната „безвъзмездна помощ”. Благодарностите са си благодарности, но Либия не трябва да се превръща в икономическа колония.

Другото международно събитие бяха масовите протести и безредици в Лондон – този „така спокоен и обичащ демокрацията град”. Явно нещо не е наред във Великобритания, но властите вместо да погледнат сериозно на социалните проблеми, решиха да приложат типично сталинистки методи за смазване на недоволството. Няколко хиляди са в арестите, издават се тежки присъди, включително и за хора позволили си да призоват за протести в Facebook. Къде остана свободата на словото?

Двама британци бяха осъдени за подбуждане към безредици в социалните мрежи

Показателни са коментарите под статията в Дневник на българските „демократи”, които екзалтирано приветстват репресиите. Явно болшевишкото мислене продължава да владее умовете на много българи.

У нас за първи път се организира „Лагер без граници”, което е една добра инициатива. Повече инфо в Индимедия.

Оценка на ситуацията - Април 2011

Понеже за март не съм се отдавала на размисли затова ще върна малко лентата назад. Именно през март, малко преди да започнат бомбардировките на НАТО над Либия, написах един материал в който сравнявах сегашната ситуация в Либия със ситуацията в революционна Испания през 30-те години на XX век. Направих и превод на английски, изпратих го на infoshop.org и на anarchistnews.org, като в първия го публикуваха, а във втория не - нещастници :) Това е шега разбира се, нямам такова честолюбие за да държа навсякъде да публикуват моето мнение, по важното в случая е, че повече от месец след това, продължавам да съм на същото мнение. Подкрепям либийската революция, въпреки намесата на НАТО. Прочетох безумни мнения по западни левичарски сайтове като "подкрепях революцията, докато не се намеси НАТО". WTF ? Как може да спреш да подкрепяш някой след като някой друг, който не харесваш се е обявил в подкрепа на същото (макар движен от съвсем други подбуди) ? Много леви интелектуалци, да не кажа направо всичките (поне на думи) подкрепят ликвидирането на бедността и мизерията, спазването на човешките права и т.н. Но за същите неща се обявяват и разни правителствени експерти, капиталисти, управляващи - даже от време на време дори правят нещо по въпроса (разбира се, водени от своите си не толкова чисти интереси). Дайте сега да обявим, че вече няма да подкрепяме бедните, достъпното образование, правата на имигрантите, защото в тяхна подкрепа са се изказали някои икономисти, правителства, "филантропи"-капиталисти....Абе, леви интелектуалци, какво да се очаква от тях - то от едно време са анти-хуманисти. Самият Маркс е бил против освобождаването на южните славяни от властта на Османската империя, защото ако това стане, ще се засили влиянието на руския цар, а ние като истински комунисти сме против засилването на влиянието на руския царизъм, няма значение, че по онези земи башибозуците режат главите на поробеното население с повод и без повод. Бакунин е подкрепял борбите на поробените народи за разлика от Маркс, но това е друга тема.

Освен в Либия положението и в други страни от този регион е критично. Сирия, Йемен, Бахрейн... За пореден път се убеждавам колко е мръсна политиката. До колкото разбрах в Бахрейн, освен Саудитска Арабия и Катар са изпратили войски за потушаване на бунтовете. В същото време Катар изпраща помощ на бунтовниците в Либия. Е, как може да подкрепяш едни бунтовници, а други не, като очевидно всичките са движени от подобни, да не кажа - едни и същи неща - желание за повече свобода и край на тиранията. Иран е същата работа само че на обратно - те подкрепят бунтовете в Бахрейн (искат да увеличат влиянието си сред местните шиити), но са против това да се окаже помощ на бунтовниците в Сирия. Мръсна, мръсна политика. Как да не мразиш всички политици и правителства, независимо дали са "демократични", "социалистически", че даже и "революционни" като това на Чавес.

Оценка на ситуацията - Февруари 2011

Положението в светът е предреволюционно. Северна Африка и Близкият Изток въстанаха. Няколко диктатори бяха привидно свалени, но народът не е победил още - в Египет управлението е поето от военните, което не е нещо много по-различно от това да управлява Мубарак. В Либия засега нещата са най-сериозни - лее се кръв, но скоро ще се пролее кръвта и на самия Кадафи. Чуха се новини и за протести извън арабския свят - като в Индия например. Има и непотвърдена информация, че е имало протести и в Северна Корея. В САЩ бе организиран един доста голям протест на работниците в Уисконсин.

Да, ситуацията е критична. Преброих етикетите с имена на държави в блога си - 51. Тоест в 51 страни се е случило поне едно събитие, което съм отразила. Общият брой на официално признатите страни според Wikipedia е 193. Тоест имало е някакво бунтовно или протестно събитие в 25% от страните - вариращо от индивидуални актове срещу системата до масови бунтове. 25% не е малко, но имайте в предвид, че това не значи, че в останалата част на света не се случва нищо. Не съм писала нищо за останалите страни поради редица причини - може би просто информацията не е достигнала до мен или се е проявил мързела ми да превеждам. От тук нататък по целия свят все повече хора ще изразяват недоволството си от начина по който (ги карат да) живеят. И процента ще расте.

Оценка на ситуацията - Декември 2010

През изминалия месец се случиха много интересни неща. Може би най-важното случило се в България (поне от моя гледна точка) е появата на нова анархистка група - "Антиавторитарно действие за свободно общество" (АДСО). Техните принципи можете да прочетете в Индимедия, както и репортаж от първия им протест. Колкото повече групи има, толкова по-добре. За жалост старите групи сякаш нещо са навлезли в период на летаргия - не съм чувала скоро нищо нито от ФАБ, нито от Анархосъпротива. Дано това тяхно бездействие да е само привидно и да си действат без много шум по разни проекти и идеи.

Международната активистка новина безспорно беше свързана с Wikileaks. Уличаващите правителствени документи, които пусна сайтът доведоха до арестуването на основателя му - Джулиян Асандж и до забраняването на даренията с PayPal, MasterCard и VISA. В отговор се появи анонимна група хакери, които дори се нарекоха така Anonymous, които атакуваха редица сайтове пречещи на Wikileaks. И знаете ли какво ? За MasterCard и VISA е неприемливо да се правят дарения през тях към радикалните ляво-либерали от Wikileaks, но няма никакъв проблем да се правят разплащания към крайно-десни групировки като Ku Klux Klan (информация тук)!! Но това не е нещо ново, капиталът обича крайно десните, те му вършат много добра работа.

Оценка на ситуацията - Ноември 2010

Каква прекрасна късна есен. Меко време, бунтове, недоволство срещу управляващите. От анти-ядрените протести в Германия, през гръцките колети-бомби, до английските бунтуващи се студенти, както и на много други места по света - наистина на каква прекрасна есен само станахме свидетели. И за финал на добрите новини - Алфредо Бонано беше освободен!

Миналия месец се оплаквах, че няма радикален хостинг за блогове. Е, все още няма. Но намерих този сайт:

http://lefthost.info/

Както те сами се определят - "Free Leftist Hosting". За блогове на става, защото не допускат изпълнението на скриптове, само чист HTML, но пак е нещо. Засега на този хостинг има качени само три неща:

- Сайта на RAAN (Red & Anarchist Action Network) - група от анархисти и комунисти от САЩ, които отнасят много критики от други анархисти заради идеологическата мешавица.

- История на анархизма в Япония

- Един зин, който дава препоръки как да си направим шит за улични битки с полицията :)

Оценка на ситуацията - Октомври 2010

За мен лично най-интересното събитие което се случи през месеца бе успешният гей парад в Сърбия. Дочух, че най-щастливи от това, че парадът се състоя са били родните български фашисти - олекна им на душата, сега спокойно могат да си кажат "не сме само ние големи смотаняци - един гей-парад да не можем да спрем. И сърбите вече не го могат"

Сега малко техническа информация, която може да е полезна на някой. Ако и вие като мен ползвате Tor browser за да поствате в blogger, сигурно сте забелязали, че начинът да се впишеш (логнеш) в системата е сменен и това води до проблеми. Вече се използва тъпия Google login (blogger е притежание на Google) и когато си напиша името и паролата получавам съобщение за "cookies mismatch" и не мога да продължа. Така беше няколко дни, сега отново мога да влизам без проблеми, но намерих решение и при споменатия проблем с "бисквитките" - хубаво е да се знае, ако пак вземе, че се появи.

Решението:

След като стартирате Tor, минавате през този proxy сървър:

http://www.webproxyonline.info/

От там се вписвате в blogger. За жалост това proxy не позволява да се изпълняват скриптовете и става трудно да се пускат материали. Но и това има решение - веднъж влезли през проксито, копирате адреса на страницата за поствате, който се изписва в текстовото поле "URL" на прокси страницата (намира се най-горе). Пействате адреса в нов прозорец в Tor и сте готови.

Дали е случайно, че един американски радикален блог - Social Rupture, се премести от blogger в tumblr ? Но tumblr.com също са комерсиална компания, която един ден също може да реши да си "обнови системата" но по такъв начин, че да пречи на анонимните потребители. Имаме нужда от наистина свободно блог-пространство, което не принадлежи на някоя компания, нещо като Riseup, само че за блогове...

Иначе се радвам, че все повече нови радикални блогове се появяват в българското пространство. Ето два от най-новите:

http://stopnazi-bg.blogspot.com/ - "Хора срещу расизма"

http://rabglas.blogspot.com/ - Работнически глас

Оценка на ситуацията - Юли 2010

Ех, ваканция...нехарактерно за мен, но ме налегна голям мързел, точно в месеците в които имам най-много свободно време :( Нищо, другия месец дано се стегна :) А по света (а и у нас) стават доста интересни събития.

В Гърция работници взеха под контрол ресторанта в който работят, защото собственика му е искал да го затваря. Похвално действие. Прочетох за него няколко седмици преди да бъде преведена новината и пусната в българската Индимедия. Даже мислех самата аз да я пускам, ама... Ех, добре, че не всички ги е налегнал мързела :)

Оценка на ситуацията - Юни 2010

Изминалият месец ще се запомни с протеста пред затвора в Бусманци, побоят извършен от нео-нацисти над леви активисти и първото по-сериозно наричане в медийното пространство на нещата с истинските им имена.

Няма да преразказвам събитията в дати и цифри. Предпочитам този път да помисля малко на глас за "насилието", макар че много се е писало и разсъждавало на тази тема.

I. Определения

Смята се , че насилието е нещо лошо, негативно, винаги отрицателно. Това разбиране в много (повечето?) случаи е вярно, но малко са нещата, които са "абсолютно" едностранни. Насилието в много случаи е не просто необходимо, то е животоспасяващо - питайте всяка жена, която се е спасила от изнасилване като е ритнала загорелия маниак по топките. Или пък питайте работниците, които окупират фабриката си и развалят кефа на собственика, който е мислил да изнесе машините в някоя съседна страна - с по-податливи на нечовешка експлоатация работници. Ще кажете и двата примера не са насилие, първият е самозащита, вторият е класова борба. Да, но абсолютно погледнато и самозащитата и борбата на работниците чрез окупация са насилие - физическо нараняване на нападателя-изнасилвач или неразрешено от закона възпрепятстване (чрез блокиране със собствените си тела) на намеренията на едрия капиталист. Крайно време е да спрем да се мъчим да избягаме от тази дума като от някакво проклятие. Това, че най-големите изроди (фашистите) използват насилие, не значи, че всяка форма на не-мирна съпротива е отречена, мръсна,гадна и не бива дори да се споменава. Наистина много по-добре е да можем да решим даден проблем с други, мирни, културни средства, но когато изнасилвача не разбира от "моля те, спри", е крайно време за ритник между краката. И след това няма нищо лошо да кажеш именно "ритнах го в топките, долния мръсник", а не да говориш глупости от рода на "с най-голямо съжаление ми се наложи да използвам физическа сила срещу него, който също е човешко същество и изпитва болка".

Опитът да се избяга от думите води до идиотски моменти при някои активисти от Северна Америка и Европа. Целта им е да представят правителството, полицията, десните психопати като единствените, които ползват насилие и започват да наричат със странни имена собствените си действия. Толкова абсурдни, че критиките са повече от задължителни:

Instead of claiming that smashing a window isn’t violent – a point that average people reject out of common sense (and therefore makes me wonder about the common sense of some anarchists) – why don’t we drop the semantics and admit that, yes, it’s very clearly violent and then make a case for it?...

[If] smashing a window is merely a symbolic act, but not violent, what message are we trying to send? With smashing a window thus set as the absolute limit of
appropriate dissent, aren’t we really making the absurdly contradictory point that this violent system must be opposed through a variety of tactics, up to and including smashing a window (which is not violent, by the way). But no further. Is this the limit, then, of our resistance? What a sad comment on our motivations, if non-violence is the furthest frontier of our rage. (Цитат от тук)

Превод:

"Вместо да твърдим, че разбиването на един прозорец не е насилствено [действие] - твърдение, което здравият разум на повечето хора отхвърля (и ме кара да се чудя за здравия разум на някои анархисти) - защо не изоставим семантиката и да признаем, че , да, това е ясно изразено насилие ?

[Ако приемем,] че разбиването на прозорец е символичен ненасилствен акт, какво послание отправяме ? С това действие и поставянето на абсолютната граница на подходящата съпротива, всъщност не правим ли едно абсурдно противоречиво твърдение, че на тази насилствена система трябва да се противопостави разнообразие от тактики включващи и разбиване на прозорци. Но нищо повече! Това ли е лимита на нашата съпротива ? Колко жалко за нашата мотивация, ако пацифизма е границата на нашата ярост."

II. Абсолютни "мир и любов"

Други активисти са толкова уплашени от влагания негативизъм в думата "насилие", че отхвърлят абсолютно всяко действие, в което има и най-малък признак на нещо насилствено. Това са абсолютните пацифисти. Тяхната борба в крайна сметка се изражда до жалки молби към държавата да си спазва собствените закони. Съжалявам да го кажа, но част от еко-активистите в България изглежда са именно такива. Надяват се добрите политици (от Брюксел) да кажат на лошите (от България) да спрат да унищожават природата. Резултата : епичен провал на не една и две каузи.

III. Бомбата като абсолютна цел

Следващата група, която искам да опиша - това са крайните революционери от рода на някои (предимно несъществуващи вече) западни въоръжени групи. Те се отвращават от хората от предишната група (наричайки ги дори "мекотели") и като пълна противоположност на тях оправдават (и прилагат) всякакво насилие. Но единственото, което постигат е че се превръщат в секта, психопати отблъскващи (и нараняващи) обикновените хора. Самият Алфредо Бонано, смятан за идеолог точно на въоръжената борба, много точно е казал, че култа към оръжието и насилието е повече от глупав:

"Най-важните оръжия на революционерите са техните решителност, съвест, решението им да действат, тяхната индивидуалност. Оръжията сами по себе си са просто средства и като такива трябва да бъдат постоянно подлагани на критична преценка. Важно е да развием критика към оръжията. Твърде често сме виждали освещаване на картечницата и военната ефикасност.

Въоръжената борба не се отнася само до оръжията. Те сами по себе си не могат да представляват революцията. Опасно е да редуцираме сложната реалност до едно единствено нещо. Фактически играта включва риск. Може да превърне живото преживяване в нищо повече от играчка, превръщайки го в нещо мистично и абсолютно. Не е случайно, че картечницата се появява в символите на много революционни въоръжени групи."

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ?

Всички тези неща ги пиша за да покажа, че хвърлянето в която и да е крайност е вредно. А точно такова хвърляне (към пацифистката крайност) май взех да забелязвам тук и там след бруталните безобразия на нацистите. Да спрем фашизма само с...молби до полицията да си свърши работата !? Не че е лошо да има закони против фашизма, дори напротив - ксенофобията, расизмът, фашизмът и т.н. трябва да бъдат записани като престъпления срещу човечеството в основополагащите обществени договори на всяка една общност.

Но само с миролюбиви молби няма да стигнем до никъде. Силата е в разнообразието от тактики - от писането на статии разобличаващи "патриотите" като истински нацисти, през блокирането на кръстовища с флаш-мобове, а защо не и до проваляне на някое фашистко мероприятие - каквито много случаи има в други страни - страни в които хората твърдо се противопоставят на това разни бръснати психопати да си развяват пречупените кръстове по улиците или да си правят расистки концерти целите облечени като бостански плашила от Ку Клукс Клан.

Оценка на ситуацията - Май 2010

Този път ще пропусна да споделя какви са ми впечатленията от изтеклия месец, поради простата причинна, че някой може да се разсърди. Не бяха една или две идиотските статии в Индимедия с още по-идиотски коментари под тях. Част от недоволството съм го изказала в текста на английски, но това е наистина една малка част. Въздържах се да се намеся в който и да е от споровете понеже наистина няма смисъл. Единствено съм си изпускала нервите по повод една статия за Иран, но при мен връзката с тази страна е малко по-специфична и затова лесно се паля. Но това няма да се повтори - виртуалните спорове за това кой е по-праведен революционер водят единствено до..присмех от страна на нацистите.

Оценка на ситуацията - Април 2010

Този месец беше доста гаден - явно правителствата по целия свят все по ясно усещат гнева на хората и борците за свобода, защото преминаха към жестоки репресии. В Гърция бяха арестувани множество анархисти, включително шестима от една от анархо-терористичните групи "Революционна борба". В Чили полицаите най-хладнокръвно застреляха млад пънкар. Защо почти не пиша за тези новини в основните статии в блога, а само ги споменавам в месечната си "оценка на ситуацията" ? Може би защото съм както ме определиха наскоро "наивна оптимистка". Не знам такава ли съм, но многото лоши новини ми идват в повече - макар да пиша от около една година в този блог, аз от преди това следя Индимедия и разни западни активистки сайтове. Всеки ден има новини за изселени скуоти, полицейски бруталности срещу мирни митинги, убити антифашисти в Русия, арестувани анархисти за смехотворни обвинения в "еко-тероризъм" и т.н. Не че тия неща не са важни, но колкото и да раздухваме тези случаи, полза почти няма. Властта никога няма да каже "опс, извинявайте". Не ми се ще това което ни определя като анархисти да са постоянните репресии, ще ми се като се каже "анархисти" да се разбира директни акции, не измолени, а извоювани права, бягащи полицаи и обърнати полицейски коли, окупации и стачки без официалните синдикати и т.н. Затова и новините са ми предимно тип "в атака", а не "в защита".

В България за жалост беше арестувана учителката, която обра съвсем сама банка през март. Тя наистина заслужава да и издигнем паметник, както пишеше в една статия във връзка с нейния случай. А в село Кочан работниците си окупираха фабриката и отказаха да си тръгнат докато не си получат заплатите. Ето това се казва неотстъпчивост. Браво! Но да се върна на учителката...преди 4 месеца писах в този постинг следното:

Медиите и официалните статистики може би целенасочено се опитват да внушат, че всички обири се извършват от рецидивисти с минимум 5 изнасилвания, 3 престрелки и поне 8 висящи дела, никога обирите не се извършат от работници с 15 годишен стаж, самотни майки на две деца или каквито и да било други обикновени "порядъчни граждани". Е, порядъчните граждани със сигурност не седят зад май-големите обири, но не можем да обясним феномена "хайде да ограбим кварталния магазин или близкия банкомат" само и единствено с познатия "криминален контингент".

Бях права - "обикновени хора" също извършват обири. Просто капитализмът не ни оставя друга възможност - не за забогатяване, а за ОЦЕЛЯВАНЕ. Учителите често биват наричани "будители". Дано този отчаян акт на тази жена от Плевен събуди повече хора заспали под продраното одеяло изтъкано от илюзиите на "социалната" държава. Защото за нас - "малките" и "обикновени" хора НЯМА живот в капитализма, има само бавна смърт.

Ех, този месец поне за мен мина и под знака на директното действие. Първо steal something day, после масово късане на нацио-анални лепенки (самите те така се изписаха, няма майтап). Е това е нищо в сравнение с това, което правят в една страна като Гърция, но това е реалността (засега) в България.

И на края малко технически въпроси - а именно за коментарите. Този месец се появиха няколко коментара с критики към мен на които заслужаваше да отговоря. За жалост не можах да го сторя, понеже security браузера който ползвам за всеки случай нещо се бъгна :( Трябва да го реша този въпрос но не искам да се свързвам с blogger директно през основния си браузър без да ползвам tor.

За недопускането на коментарите - понеже някой ми пусна анонимен коментар, че съм му била скрила някакъв предишен коментар, следва да отбележа, че цензурирам само фашистки (вече почти няма такива - явно им омръзна) или откровено идиотски коментари (като един под материала за liberation theology който твърдеше, че Исус е по-велик от всички анархисти).

Оценка на ситуацията - Март 2010

За разлика от няколкото предишни месеца, сега има доста неща за които да пиша.

Започвам първо от голямата идиотщина, понеже такива идиоти са ми изключително смешни. Става въпрос за "титаничния" сблъсък "Първанов vs. Дянков". Но под "идиоти" нямам толкова предвид агент Гоце, нито (Се)дянков. Те много добре знаят какво правят и защо го правят точно в момент на криза. Под "идиоти" имам предвид онези "будни" граждани, които цял месец се горещят около тази постановка, палят свещи пред президентството, изливат си яростта в интернет и т.н. Толкова ли е важно дали президента ще се казва Първанов или ще носи друго име (Борисов ?) или дали министъра на икономиката ще е Дянков или някой друг десен шоков-терапист ? Няма ли по-важни въпроси като намаляващите заплати, увеличаващите се данъци и голямата безработица ? Явно за много заблудени хора това не са въпроси от първостепенно значение, по-важното е да се махне Гоце, а нещата сигурно ще се оправят от само-себе си след това !? Ето един показателен коментар под статия в Дневник



Човек с псевдоним "Демократ" предлага да пребием Гоце с камъни както правят в Иран. Сериозно ?! Пребиването с камъни трябва да е някаква висша проява на демокрация открита във великата демокрация Иран! Но проблема не е че някой ненормалник се мисли за "демократ", проблема е че този коментар събира 34 точки одобрение от 84 гласували. Това значи (ако правилно съм си сметнала системата от линейни уравнения), че 59 интернет-потребители са гласували, че одобряват коментара, а 25 не. Мислих, че читателите на "Дневник" са по-интелигентни :) Аз също не понасям Първанов, но омразата никога няма да ме заслепи и да взема да величая Иран!

А като говорим за "демократи", то с ръка на сърцето мога да кажа, че едни от малкото истински носители на демокрацията са анархистите (особено тези с коктейлите Молотов). През изминалия месец го доказват както гръцките, ката и българските анархисти. ФАБ организира протест пред центъра за задържане на емигранти в Бусманци. Хората там са държани при крайно лоши условия, за решетки и телена мрежа. Но на повечето български "демократи" не им дреме за тях, те се наричат "демократи" само защото се асоциират с партии, които се наричат "демократични" (както много хора се наричат "социалисти" само защото любимата им партия се нарича "социалистическа"). Малко вникват в истинското значение на думите "демокрация" и "социализъм". Дано този протест да доведе до съществена промяна, защото за много от задържаните хора в този "център" (затвор) въпроса е на живот и смърт.

Гръцките другари и този месец продължават с атаките срещу властта и капитала. Полицията застреля един 35-годишен анархист. Хиляди се събраха на лобното му място. Съобщението бе ясно - "ние ще продължим това, което Ламбро започна".

Връщам се отново в България. Законът ограничаващ разпространението на генно-модифицирани организми остава в сила. Победа ? Може би. Все пак нека хората, еколозите и другите активисти да имат едно на ум - корпорациите и политиците са много лукави, винаги могат да си оставят "вратички". А дори и когато нямат законови начини за отглеждане на ГМО, винаги просто могат да...нарушат закона, нали в тях е и ножа и хляба и полицията и съда...Така, че може би борбата продължава...

Този месец минах 200 постинга в блога, което ме радва. Не мислих, че ще стигна до тук, но има още много върхове за покоряване...

Оценка на ситуацията - Февруари 2010

Цирк, спектакъл, зрелище !!! Ха-ха-ха. Щях ли така лесно да разпознавам "водещите новини", които са предварително подготвен театър, ако не бях прочела есетата на Алфредо Бонано ? Този месец били нанесени "решаващи" удари срещу българската мафия. За нагли октоподи пишеше във всеки вестник. "Силоваци, "факири" и т.н. Прах в очите. Отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми. Вдигане на рейтинга на мин. председателя. Не се лъжете - дори и да премахнат незаконната мафия, винаги ще остане законната такава - просто вместо да идва една мутра с бухалка и да иска 50 лева, ще идва един данъчен и един полицай с него, които ще искат годишен данък, такса "смет" (без значение, че сметопочистването е под всякакво ниво), такса "куче" (все едно домашният любимец е някаква вещ), такса Х, данък У и т.н. и т.н.

Е, макар този блог по принцип да минава за анархистки, и този месец няма да прочетете някаква съществена новина свързана с родните анархисти. Може би подготвят някакви грандиозни акции и затова в момента пазят мълчание :)

Иначе самата аз съм изключително доволна от себе си. Завърших превода на Armed Joy. Имам няколко идеи за това с какво да продължа сега.

Оценка на ситуацията - Януари 2010

Ако трябва да дам с една дума оценка на ситуацията в България и в световен мащаб, това ще бъде - трагична :) Но дори и без някакви съществени събития през месеца, аз продължавам да бъда непоправима оптимистка. Толкова за този път. Няма да споменавам за "протеста" от 14-и, просто е излишно.

Оценка на ситуацията - Декември 2009

Иран, Гърция, пак Иран - това е което ме вълнуваше този месец. Но имаше интересни събития и в Чили, Дания, Италия...

Колко е лесно да пламне искрата понякога, толкова лесно, че чак някои леви мислители го считат за съмнително лесно и веднага почват да търсят дългата ръка на САЩ. Като случая с Иран. Със сигурност САЩ имат интерес от дестабилизиране на властта на айатоласите, 100% имат и внедрени агенти в Иран. И въпреки това, това не значи, че протестите са дирижирани от американските империалисти. Аз пък ще направя друга връзка, и не виждам защо пък да няма частица истина в теорията която ще предложа.

Иран се бунтува по примера на Гърция. Защо не ? Новините по телевизиите в ислямската република са под строг контрол - цензурират се голотии, про-еврейски изказвания, политически възгледи. Но 100% съм сигурна, че иранските държавни цензури с удоволствие показват кадри от международния новинарски обмен на които се виждат размирици в страни от Западния свят - един вид "вижте в демокрациите се бият по улиците, а в нашата про-ислямистка страна всичко си е наред". Да ама това може да им изиграе лоша шега. Вече цяла година от малкия екран се вижда как смели гръцки младежи в черно мятат молотовки по бягащи полицаи. И иранската младеж вместо да си каже "добре че не сме западна демокрация", си казва "ей, не изглежда толкова страшно и трудно, явно ченгетата не са всесилни и бягат от петролните бомби". Защо не ? По-фантастична ли е тази теория от теория, че американски агенти дават по 50 долара на всеки пиян разюздан младеж за да чупи магазини в Техеран, след като в страната никъде не можеш да си купиш нещо с долари, а алкохол така и така не се продава (дори бира, освен безалкохолна)? Тоест пияните младежи нито има къде да изразходват подаянието на чичо Сам, нито има начин въобще да бъдат пияни. Могат да използват американските банкноти за тоалетна хартия. Мммм, колко добре звучи - един ден в учебниците по история ще пише - иранците направиха революция подмамени от идеята да си бършат задниците с доларова тоалетна хартия. :)

В България бе извършен първия по-сериозен еко-саботаж. Бяха прерязани въжетата на един лифт, който по-принцип не трябва да съществува. Бяха обрани и доста банки и магазини. Пък и не само това, няма месец от както започнах да пиша в блога, без да отразявам нещо случило се в България. Когато започвах, не очаквах това, явно не сме заспали напълно - ние, смесицата от народности, характери и уникални индивиди, която някои хора твърде опростенчески наричат "българи".

За всички мои читатели анархисти и по-нормални хора поздрав с песента на група Э.С.Т. - "Гуляй Поле"



А на всички мои читатели фашисти, които упорито се опитват да пускат коментари (поне по 2-3 на месец, особено под статията за United Front), мога да им пожелая да се запасят с достатъчно вазелин за празниците, защото предполагам поне в новогодишната нощ ще дадат воля на скритите си и подтиснати наклонности.

Много леви революции и анархистки победи през 2010! Весели празници!

Оценка на ситуацията - Ноември 2009

Дали топлото време е виновно ? Вместо гнева и протестите, характерни за студените месеци, на всякъде виждам у хората пролетна умора. Или хората продължават да се хващат твърде лесно на въдицата, въпреки многократните манипулации на които са били подложени през годините. Един от първите ми спомени е ухиленото лице на Жорж Ганчев, гледащо ни от телевизора. "Не ме гледай умно, българино". Къде е той сега ? Изпълни си ролята да лъже масите и слезе от сцената. Ами какво да кажем за истерията, която се развихри при завръщането на царя ? "За 800 дни ще ви оправя". Май оправи само собственото си финансово положение. Какво да кажем за социалните обещания на Станишев ? Или за тези на Доган към турския електорат ? А "синята идея" ? Както се пее в една песничка "Lies, lies..." Въпреки тези примери, изненадващо много хора продължават да се лъжат и сега вярват на новия месия с дебела глава. Хм, може пък и да не вярват, а просто да са заспали. Това е поправимо - има изпитани методи за събуждане. Оставаме с надежди за бъдещето.

За активистката сцена не мога също да кажа много. "Анархо-Съпротива" пуснаха една доста добра декларация срещу либералите, но една декларация революция не прави :)

В чужбина имаше по-готини неща, но няма да ги преразказвам отново. Само ще спомена за обръщането на безличния "Buy Nothing Day" в "Still Something Day" :) Може би много от вас вече знаят (ако също като мен нон-стоп следят какво пише по десетки активистки сайтове, форуми и блогове), но тази инициатива ще има продължение. Можех още днес да пусна статия за това, но реших да изчакам няколко дни, за да мога да направя по-добър превод, да осмисля идеята и да дам коментарите си. Накрая може да стане доста забавно, особено ако наистина се получи интернационална акция :)

Оценка на ситуацията - Октомври 2009

Оценката ми не е положителна за този месец, честно казано. В България нямаше особена активистка дейност (с едно изключение). Може би твърде много очаквах след предишния месец, когато имаше анархистки протест и Free Fest. Но реалностите са други. Все пак, както казах имаше едно изключение и то доста приятно. В Пловдив група младежи създадоха "Обединен фронт" за да се противопоставят на фашизираната измет. Иначе хората си действат както си знаят и без помощта на родните активисти. Борят се с кризата с "нетрадиционни средства" - печатат си сами пари, изнасят техника от офиса...

На "световната сцена" също имаше основно едно важно събитие - протестите в Истанбул срещу МВФ и Световната банка. Всъщност имаше и друго запомнящо се, но то е с отрицателен знак - репресиите наложени от новото "социалистическо" гръцко правителство.

На края няма как да не припомня за Алфредо Бонано. Няма да му "дойде акъла", но именно заради това го обичаме!

Оценка на ситуацията - Септември 2009

Макар, че имах съмнения колко ще съм активна през този месец, все пак успях да кача доста материали. Статиите са над 15, което прави по около една на два дни. Не е зле, като се има в предвид, че ми отнемат времето в една "обществена институция", която би трябвало да ни дава нови познания, но по-скоро ни промива мозъците. Но няма да говоря за проблемите в образованието - било то висше или средно, че даже и в детската градина. Има една активистка група - "Призив", които са се посветили на това.

Иначе имаше "горещи" статии и този месец. В Чили по случай черната годишнина от преврата на Пиночет анархисти нападнаха полицейска станция с коктейли молотов . Мислех, че такива неща стават предимно в Гърция. Браво.

У нас група "стихийни анархисти" пък нападна със спрей колата на депутат от Атака. Някои предположиха, че това е правокация. Не знам дали това е така, но е факт, че има раздвижване през последния месец в анархо-движението в България. ФАБ и "Анархо-Съпротива" организираха протест пред сръбското посолство. Освен това "Анархо-Съпротива" организира отново Free Fest, последният ако не се лъжа беше преди половин година.

Миналият месец предрекох увеличение на социалното напрежение в страната. Първите признаци вече са видими - имаше протест на железничари, както и на производителите на грозде, които се опитаха да блокират международен път заради ниски изкупни цени. Всичко това е само началото.

Google най-после ми индексира блога, но това няма да промени не особено доброто ми мнение за тях.

Мирише ли ви на есен ? А мирише ли ви на социални сътресения ?

Оценка на ситуацията - Август 2009

Този месец темите в блога бяха по-малко от миналия - 27. Средно се пада под 1 публикация на ден. Някои от новините бяха за неща станали в края на предишния месец, а други теми бяха по-общи или теоритични. Тоест имаме затишие за август. Но бъдете сигурни, че това е затишие пред буря.

За сметка на това най-много теми съм пуснала за неща свързани с България. Тук август беше горещ месец в пряк и преносен смисъл. С настъпването на есента и зимата очаквам социалното напрежение да се увеличи. Изборите минаха, бившите управляващи направиха всичко възможно за да отложат във времето последиците от кризата, но сега тя ще се стовари с пълна сила върху нас. Оптимистка съм - може пък хората да спрат да чакат някой да ги "оправи" и да вземат нещата във свои ръце, така както направиха майките от Варна.

Що се отнася до предпочитаната форма на съпротива, то и този месец най-много публикации има с етикет Те ни казват "хулигани". Явно малките актове (опрделяни като "асоциални" от управляващите) са на мода. Те са и лесни за извършване - може самостоятелно или с няколко приятели да се направи нещо.

Самият блог продължава да поддържа интерес, щом даже и някои се пробваха да пуснат няколко фашистки коментара. Е, глупостите им няма да минат.

Вече съм сигурна, че Google нарочно не ми индексира блога. Вече втори месец (поне към днешна дата) в тяхната търсачка не излизат директни връзки към моя блог, докато в търсачките на Altavista и Yahoo си излизат. А някои разправят, че Google била по-различна компания. Да, ама друг път - същите са като всяка една корпорация по света.

За жалост от другия месец моята собствена активност ще е намалена, но ще се постарая да пускам нови теми колкото се може по-често. Пак ще си губя времето в една от машините за промиване на мозъци. За някои това е офиса и работата, за други университета, за трети училището. Няма опасност да ми промият мозъка, абсурд е това да стане, но ще ми отнемат от личното време за глупости. Мечтая си за революцията, когато хората повече няма да бъдат принуждавани да се бъхтят по 8-12 часа на ден или да зазубрят безсмислени глупости, а ще се занимават с каквото те искат. Този ден ще дойде, сигурна съм!

Оценка на ситуацията - Юли 2009

Когато преди около месец и половина стартирах този блог, се чудих дали ще изкара дълго. Дали ще има за какво да пиша, дали ентусиазма ми няма бързо-бързо да се изчерпи. Дали някой въобще ще го чете и т.н. Затова си обещах по някое време да направя равносметка (а защо да не я правя редовно всеки месец ?). Е, вече имам отговори на въпросите, които ме измъчваха в началото...

Дали има за какво да пиша ? Hell yes, има повече от колкото съм предполагала. 50 постинга за месец и половина не е никак зле (това прави средно по повече от 1 пост на ден). Колкото да им се иска на международните и локални властови елити, хората не им играят по свирката. Непрестанното промиване на мозъци от телевизията, училището, вестниците и т.н. със сигурност е накарало много хора да си мечтаят за последната марка лека кола, други реват и се самоубиват само, защото един негър, който цял живот го е било срам, че е негър (и има подозрения, че е бил педофил), е умрял, трети смучат кока-кола по цял ден и се мислят за много готини, някои пък си мислят, че като са "сменили" турците и комунистите с мутрите и атакистите, всичко ще им е ок и т.н. и т.н.

За мое голямо щастие не всички се хващат на корпоративната въдица. Много хора искат много повече от това, което елитите им предлагат. Хората искат да пребият някой фашист, да изпушат от време на време някоя цигара, да грабят от богатите, да помагат на бедните и беззащитните, да си хапват плодове и зеленчуци, да опазват горите за да могат да тичат щастливи и свободни из тях, даже искат от време на време да си изпразнят въздушната пушка в някой полицай :). За всички тези, и за много други желания извън системата, аз продължавам да разказвам...Пореден лакей на елита поднася с лицемерна усмивка кутийка с кола за въздържателите (кока-кола или пепси - имаш избор!) или чашка с ракия за невъздържателите. Но хората отхвърлят този фалшив избор и посягат към единственото питие, което харесват - коктейла Молотов!

Но избор, макар и фалшив ни се предоставя само в един свят - света на телевизорите, бързия интернет, хубавите дрешки. Има и друг свят, който е много по-голям, но който мнозина от първия се правят, че не забелязват. Светът на гетата, на Африка, на емигрантите и бедните. На тях не им се предоставя избор между кока-кола или пепси, а директно ги налагат с полицейската палка. Но те не се примиряват с това, те се бунтуват, хвърлят камъни, участват в размирици, стрелят по полицията с по-сериозни неща от въздушни пушки и се борят за правата си. Защото те нямат реален избор - техният единствен избор е между живота и смъртта, ножа е опрял до кокала. За тях и техните борби, аз ще продължавам да разказвам, защото те са истинските герои, а не "революционерите", които ни заливат с хиляди теории и от време на време се налагат с дебелите си книги по главите в опит да докажат кой е най-прав.

Има ли хора, които четат моя блог ? Определено има. И не говоря само за коментарите, които се появяват от време на време под статиите. За моя голяма изненада някой (или няколко човека) качиха новини от блога в Индимедия. Друг взе да пуска дописки там в подобен на моя стил "новина-връзка към оригиналната статия-коментар". Даже това ме накара сама да взема да пусна това-онова в Инди.

А дали все още имам ентусиазъм ? Разбира се - вижте рубриката Kitty Styles.

Накрая малко статистика:

Най-често новините са от САЩ. Явно там е "най-горещо". В България също се случват интересни неща. Дори взех, че написах нещо за случващото се в България на английски. За жалост не ми попадна нито една новина от Русия :( Знам, че там положението е много зле, фашистите могат да те убият безнаказано на улицата, а милицията ще те прибере дори за най-обикновен мирен еко-протест. Но аз не съм песимистка. Историята показва, че руската мечка може да спи дълбок сън с години и десетилетия, но веднъж събуди ли се става страшно - целият свят ще се разтърси!

Рубриката с най-много постинги е Те ни казват "хулигани".


Е, каква е оценката ? Продължавам ли ? Да!