Оценка на ситуацията - Август 2011

От доста време не съм разглеждала събитията, които се случват по света а и у нас в перспектива, а има какво да се напише.

Едната международна новина идва от Либия, където бунтовниците превзеха Триполи. Сега обаче идва по-трудната част. Вероятно ще има големи проблеми със сигурността. Разни ислямисти ще организират навсякъде в Либия бомбени атентати, отвличания, засади за да дестабилизират либерално-настроеното правителство и в крайна сметка да наложат радикална ислямистка власт. Отделно кадафистите вероятно също ще извършват нападения срещу хората в неистова омраза към „този неблагодарен народ”, който не се вдигна за да защити тиранията на Камиларя, а предпочете свободата. Но сигурността също не е най-големия проблем. Икономиката трябва да се изправи на крака и то във време на световна криза. Много трудна работа, още повече, че сега „благодетелите от НАТО” ще искат да заграбят ресурсите на страната като отплата за тяхната „безвъзмездна помощ”. Благодарностите са си благодарности, но Либия не трябва да се превръща в икономическа колония.

Другото международно събитие бяха масовите протести и безредици в Лондон – този „така спокоен и обичащ демокрацията град”. Явно нещо не е наред във Великобритания, но властите вместо да погледнат сериозно на социалните проблеми, решиха да приложат типично сталинистки методи за смазване на недоволството. Няколко хиляди са в арестите, издават се тежки присъди, включително и за хора позволили си да призоват за протести в Facebook. Къде остана свободата на словото?

Двама британци бяха осъдени за подбуждане към безредици в социалните мрежи

Показателни са коментарите под статията в Дневник на българските „демократи”, които екзалтирано приветстват репресиите. Явно болшевишкото мислене продължава да владее умовете на много българи.

У нас за първи път се организира „Лагер без граници”, което е една добра инициатива. Повече инфо в Индимедия.

Kitty Styles препоръчва...№ 021- Fire to The Prisons #11

Излезе брой 11 на insurrectionary анархисткия зин "Fire to The Prisons". Много интересен както винаги.

Връзка за сваляне

Оценка на ситуацията - Април 2011

Понеже за март не съм се отдавала на размисли затова ще върна малко лентата назад. Именно през март, малко преди да започнат бомбардировките на НАТО над Либия, написах един материал в който сравнявах сегашната ситуация в Либия със ситуацията в революционна Испания през 30-те години на XX век. Направих и превод на английски, изпратих го на infoshop.org и на anarchistnews.org, като в първия го публикуваха, а във втория не - нещастници :) Това е шега разбира се, нямам такова честолюбие за да държа навсякъде да публикуват моето мнение, по важното в случая е, че повече от месец след това, продължавам да съм на същото мнение. Подкрепям либийската революция, въпреки намесата на НАТО. Прочетох безумни мнения по западни левичарски сайтове като "подкрепях революцията, докато не се намеси НАТО". WTF ? Как може да спреш да подкрепяш някой след като някой друг, който не харесваш се е обявил в подкрепа на същото (макар движен от съвсем други подбуди) ? Много леви интелектуалци, да не кажа направо всичките (поне на думи) подкрепят ликвидирането на бедността и мизерията, спазването на човешките права и т.н. Но за същите неща се обявяват и разни правителствени експерти, капиталисти, управляващи - даже от време на време дори правят нещо по въпроса (разбира се, водени от своите си не толкова чисти интереси). Дайте сега да обявим, че вече няма да подкрепяме бедните, достъпното образование, правата на имигрантите, защото в тяхна подкрепа са се изказали някои икономисти, правителства, "филантропи"-капиталисти....Абе, леви интелектуалци, какво да се очаква от тях - то от едно време са анти-хуманисти. Самият Маркс е бил против освобождаването на южните славяни от властта на Османската империя, защото ако това стане, ще се засили влиянието на руския цар, а ние като истински комунисти сме против засилването на влиянието на руския царизъм, няма значение, че по онези земи башибозуците режат главите на поробеното население с повод и без повод. Бакунин е подкрепял борбите на поробените народи за разлика от Маркс, но това е друга тема.

Освен в Либия положението и в други страни от този регион е критично. Сирия, Йемен, Бахрейн... За пореден път се убеждавам колко е мръсна политиката. До колкото разбрах в Бахрейн, освен Саудитска Арабия и Катар са изпратили войски за потушаване на бунтовете. В същото време Катар изпраща помощ на бунтовниците в Либия. Е, как може да подкрепяш едни бунтовници, а други не, като очевидно всичките са движени от подобни, да не кажа - едни и същи неща - желание за повече свобода и край на тиранията. Иран е същата работа само че на обратно - те подкрепят бунтовете в Бахрейн (искат да увеличат влиянието си сред местните шиити), но са против това да се окаже помощ на бунтовниците в Сирия. Мръсна, мръсна политика. Как да не мразиш всички политици и правителства, независимо дали са "демократични", "социалистически", че даже и "революционни" като това на Чавес.

Revolutionary Benghazi of today is like revolutionary Madrid of the past

It is hard to find objective information about what is going on in Libya. All official medias are propaganda machines from one end of the spectrum to the other – from Fox News to Al Jazeera. But despite manipulations more and more I get the feeling that revolutionary Benghazi of today is like revolutionary Madrid of the time of the civil war in Spain.

Here I have some news reports from RT, which is somewhere in the middle of the info war. This television is serving the interests of the government of Russia and they do manipulates too – at the beginning of the conflict they broadcasted a news report that russian military satellites has proven that Gaddafi has not used military airplanes and no bombardment took place. At the same time all others TVs showed the destruction from bombardments and even Gaddafi’s forces admitted that they used planes (they claimed only against warehouses with ammunitions). But in the last week this TV showed rebels as well so that is why I put them in the middle of the propaganda spectrum.

Every day the situation is getting worse for the rebels as Gaddafi forces are getting closer and closer to Benghazi. In the city one can feel the desperation but also revolutionary determination to fight till the end – just as once upon a time these feeling where common for Madrid as fascist hordes approached.

In this news report we can see who are the real rebels and they (surprise, surprise!) are not CIA agents neither mercenaries of imperialism, they are quite young people who never ever used a weapon before. It is clear that they are doing this in the name of their ideals not in the name of money supposedly given to them by USA as some “left” intellectuals claim.



News agencies in Bulgaria repeated non-stop that the leaders of oppositions are people who have been with Gaddafi till recently and even the minister of justice is there – he is guilty for the torturing of some bulgarian medics before some years. Yes, it is true! So what? Always the scumbags try to get on top of people movement. And yes – this is another similarity with revolutionary Spain. While anarchists fought on the frontline and people organized collectives in villages, in the government of republican Spain there were bourgeois elements and stalinists controlled by Moscow who even worked against the revolution. Make clear distinction between people on the streets of Benghazi and the self-proclaimed “leaders” who visit non-stop Europa, Paris, European parliament…

Let see what are the weapons of the rebels…



These are civilian cars quickly turned into primitive war vehicles. These are no match for tanks and airplanes of Gaddafi. Nothing new – soldiers defending revolution in Spain were short of weapons too.

Also I want to remind about the great intellectual and cultural development is Spain in the time of the revolution. People awaked – they organized demonstrations, printed newspapers, composed revolutionary songs, theatre groups roamed the country. The same can be seen in Benghazi. The most passionate art is born from the anger of the youth – they started to draw cartoons, a rap song became the unofficial anthem of the revolution…



When civil war in Spain started, a weapon embargo was applied, today they are talking about “no fly zone” in Libya.

When war in Spain started, thousands organized solidarity demonstrations all around the world, many people went to Spain as volunteers. Today once again people organize demonstrations this time in solidarity with freedom fighters of Libya. Young people from Egypt are organizing transportation of medical stuff and other things to the rebels.

The last similarity between revolutionary Benghazi and revolutionary Madrid may be very sad. The revolution in Spain ended in blood, Franco, the dictator crushed all desires for freedom. Will Benghazi end in bloodbath ? I hope not but chances are not on the side of the rebels fighting for freedom…

Kitty Styles, Bulgaria

Оценка на ситуацията - Февруари 2011

Положението в светът е предреволюционно. Северна Африка и Близкият Изток въстанаха. Няколко диктатори бяха привидно свалени, но народът не е победил още - в Египет управлението е поето от военните, което не е нещо много по-различно от това да управлява Мубарак. В Либия засега нещата са най-сериозни - лее се кръв, но скоро ще се пролее кръвта и на самия Кадафи. Чуха се новини и за протести извън арабския свят - като в Индия например. Има и непотвърдена информация, че е имало протести и в Северна Корея. В САЩ бе организиран един доста голям протест на работниците в Уисконсин.

Да, ситуацията е критична. Преброих етикетите с имена на държави в блога си - 51. Тоест в 51 страни се е случило поне едно събитие, което съм отразила. Общият брой на официално признатите страни според Wikipedia е 193. Тоест имало е някакво бунтовно или протестно събитие в 25% от страните - вариращо от индивидуални актове срещу системата до масови бунтове. 25% не е малко, но имайте в предвид, че това не значи, че в останалата част на света не се случва нищо. Не съм писала нищо за останалите страни поради редица причини - може би просто информацията не е достигнала до мен или се е проявил мързела ми да превеждам. От тук нататък по целия свят все повече хора ще изразяват недоволството си от начина по който (ги карат да) живеят. И процента ще расте.

Kitty Styles препоръчва...№ 020 - Филми за Махно

Най-после и в български торент тракер се появиха два филма за Нестор Махно. Единият е документален, а другия игрален (в 12 серии). От много време имах желание да изгледам специално игралния филм, но никъде не го намирах, освен отделни неща в YouTube. Филмите нямат български субтитри, но предполагам горе-долу ще разбирате.

Девять жизней Нестора Махно (12 серии) (2006)

http://www.zamunda.net/details.php?id=253451

Махно (2007)

http://zamunda.net/details.php?id=253392

Kitty Styles препоръчва...№ 019 - Artintifada

Давам линк към доста рисунки посветени на борбата на палестинския народ за свобода. Много хора застават зад палестинската кауза, както и много правят подобни рисунки - включително фашисти и аллахо-фашисти от Иран. Е, в случая тези рисунки със сигурност са правени от художник с леви убеждения - на една е нарисувано палестинско дете как стреля с прашка по един лайнян нацист и надпис "Нямаме нужда от подкрепа от нацисти". На друга е нарисуван Че Гевара с палестинска забрадка, доста идейно. Друга картинка пък е напомняне за продължаващата вече четири десетилетия борба на "Народния фронт за освобождение на Палестина" - една от най-левите палестински групи.

http://artintifada.wordpress.com/2009/01/10/latuff-palestine-cartoons/

Поздрав

Забравих! Поздрав за всички за които самата анархия (или анархизъм ако предпочитате) е по-важна от споровете, кое е и кое не е анархистко.

http://www.youtube.com/watch?v=CZqOhz5JtdU

Оценка на ситуацията - Декември 2010

През изминалия месец се случиха много интересни неща. Може би най-важното случило се в България (поне от моя гледна точка) е появата на нова анархистка група - "Антиавторитарно действие за свободно общество" (АДСО). Техните принципи можете да прочетете в Индимедия, както и репортаж от първия им протест. Колкото повече групи има, толкова по-добре. За жалост старите групи сякаш нещо са навлезли в период на летаргия - не съм чувала скоро нищо нито от ФАБ, нито от Анархосъпротива. Дано това тяхно бездействие да е само привидно и да си действат без много шум по разни проекти и идеи.

Международната активистка новина безспорно беше свързана с Wikileaks. Уличаващите правителствени документи, които пусна сайтът доведоха до арестуването на основателя му - Джулиян Асандж и до забраняването на даренията с PayPal, MasterCard и VISA. В отговор се появи анонимна група хакери, които дори се нарекоха така Anonymous, които атакуваха редица сайтове пречещи на Wikileaks. И знаете ли какво ? За MasterCard и VISA е неприемливо да се правят дарения през тях към радикалните ляво-либерали от Wikileaks, но няма никакъв проблем да се правят разплащания към крайно-десни групировки като Ku Klux Klan (информация тук)!! Но това не е нещо ново, капиталът обича крайно десните, те му вършат много добра работа.

Оценка на ситуацията - Ноември 2010

Каква прекрасна късна есен. Меко време, бунтове, недоволство срещу управляващите. От анти-ядрените протести в Германия, през гръцките колети-бомби, до английските бунтуващи се студенти, както и на много други места по света - наистина на каква прекрасна есен само станахме свидетели. И за финал на добрите новини - Алфредо Бонано беше освободен!

Миналия месец се оплаквах, че няма радикален хостинг за блогове. Е, все още няма. Но намерих този сайт:

http://lefthost.info/

Както те сами се определят - "Free Leftist Hosting". За блогове на става, защото не допускат изпълнението на скриптове, само чист HTML, но пак е нещо. Засега на този хостинг има качени само три неща:

- Сайта на RAAN (Red & Anarchist Action Network) - група от анархисти и комунисти от САЩ, които отнасят много критики от други анархисти заради идеологическата мешавица.

- История на анархизма в Япония

- Един зин, който дава препоръки как да си направим шит за улични битки с полицията :)

Kitty Styles препоръчва...№ 018 - Nomadic War Machine (2010)

Nomadic War Machine са анархистка industrial/goth банда. Последният им албум "I Have A Gun. Give Me All The Money In The Register." е в чест на анархистите - обирджии на банки.

Албумът може да се изтегли (разбира се безплатно) от тук:

http://www.nomadicwarmachine.net/2010/11/i-have-a-gun-give-me-all-the-money-in-the-register/

Видео клип към една от песните:

http://www.youtube.com/watch?v=zGT8kJS1JQ8

Оценка на ситуацията - Октомври 2010

За мен лично най-интересното събитие което се случи през месеца бе успешният гей парад в Сърбия. Дочух, че най-щастливи от това, че парадът се състоя са били родните български фашисти - олекна им на душата, сега спокойно могат да си кажат "не сме само ние големи смотаняци - един гей-парад да не можем да спрем. И сърбите вече не го могат"

Сега малко техническа информация, която може да е полезна на някой. Ако и вие като мен ползвате Tor browser за да поствате в blogger, сигурно сте забелязали, че начинът да се впишеш (логнеш) в системата е сменен и това води до проблеми. Вече се използва тъпия Google login (blogger е притежание на Google) и когато си напиша името и паролата получавам съобщение за "cookies mismatch" и не мога да продължа. Така беше няколко дни, сега отново мога да влизам без проблеми, но намерих решение и при споменатия проблем с "бисквитките" - хубаво е да се знае, ако пак вземе, че се появи.

Решението:

След като стартирате Tor, минавате през този proxy сървър:

http://www.webproxyonline.info/

От там се вписвате в blogger. За жалост това proxy не позволява да се изпълняват скриптовете и става трудно да се пускат материали. Но и това има решение - веднъж влезли през проксито, копирате адреса на страницата за поствате, който се изписва в текстовото поле "URL" на прокси страницата (намира се най-горе). Пействате адреса в нов прозорец в Tor и сте готови.

Дали е случайно, че един американски радикален блог - Social Rupture, се премести от blogger в tumblr ? Но tumblr.com също са комерсиална компания, която един ден също може да реши да си "обнови системата" но по такъв начин, че да пречи на анонимните потребители. Имаме нужда от наистина свободно блог-пространство, което не принадлежи на някоя компания, нещо като Riseup, само че за блогове...

Иначе се радвам, че все повече нови радикални блогове се появяват в българското пространство. Ето два от най-новите:

http://stopnazi-bg.blogspot.com/ - "Хора срещу расизма"

http://rabglas.blogspot.com/ - Работнически глас

The Gay Pride Parade in Belgrade, Serbia

These are some thoughts about the gay parade in Belgrade. This is written by a person who lives close to Serbia and this text represents only her opinion.

The first successful gay pride parade took place in Serbia despite the attacks with stones and bombs from the homophobes. Around 1000 people participated. In previous years all such events were cancelled with brutal violence.

It seems clear that the success of this year parade was because of the government support and massive police presence. It is clear why government gave its support - they want to please their new "partners" from Western Europe and USA. But all this do not put a black spot on the fact that a lot of ordinary people with homosexual or heterosexual orientation walk on Belgrade streets and said clear - "YES to diversity, NO to fascism and homophobia".

My solidarity IS NOT FOR the police who faced the heavy rain of stones from "Serbian patriots" and a lot of them were seriously hurt (reports said about 90 policemen were injured). Policemen did not put themselves in danger because they feel sympathy toward gays, they did this because they are paid to follow orders. Even best or worst police act is done for money with less and less emotions - just like robocops. The policeman of the future with have no emotions at all so he can do his "professional duties" at his best.

My solidarity IS NOT FOR the politicians who supported the gay parade. They just lick asses of their western masters and tomorrow if they find a stronger master, they will turn to 180 degrees. For example if Iran become a super-power (a disaster scenario for humankind), a lot of governments and politicians will change direction. Then how much of today politicians who praise democracy and tolerance toward gays will keep doing this ? A lot of them will quickly start to praise "Iranian model".

My solidarity IS FOR ordinary people of Serbia - gays or not, who year after year do not stop to struggle despite threats and serious beatings. These people deserve full support because they will keep fighting for their ideas no matter if police protect them or beat them and no matter if they have the support of a "pro-democratic" government or they are repressed by a "pro-taliban" Serbian rule.

I saw a proud anarchist flag on the gay pride parade so the only thing I can say is: "Револуционарни поздрав, другови!" (Revolutionary greetings, comrades!)


Kitty Styles, an anarchist girl from Bulgaria

Kitty Styles препоръчва...№ 017 The Anarchist Library Torrent

Една онлайн анархистка библиотека http://theanarchistlibrary.org/ пусна всичките си текстове и материали като торент, което си е удобство - спестява ти времето сам да се ровиш и сваляш материалите един по един.

http://bookshelf.theanarchistlibrary.org/TheAnarchistLibraryOnTorrent

Kitty Styles препоръчва...№ 016 NC Piece Corps

Най-после любимата ми американска активистка група (или по-скоро анархистки проект) си направиха сайт. Едва ли сте ги чували - те не са известни като CrimethInc, Bash Back, APOC (Anarchist People of Color), NEFAC (North Eastern Federation of Anarchist Communists), IWW (Industrial Workers of the World) и т.н. Те са North Carolina Piece Corps!

Не, няма грешка в името - не е Peace Corps (мирен корпус), а си е точно Piece Corps. Игра на думи. Piece звучи точно като Peace (мир) и има много значения, едно от които, макар и рядко използвано е като "оръдие, оръжие, пушка". Мисля, че първата ми "среща" с въпросната група бе чрез брошурата "Piece Now - Peace Later: An Anarchist Introduction to Firearms" ("Оръжие сега - мир после: Въведение в огнестрелните оръжия за анархисти"). И от тогава съм им голяма фенка. Но да се върнем на новия сайт. Ето какво самите те са писали:

Welcome to the North Carolina Piece Corp’s first ever website. The NC Piece Corps is a small anarchist publishing project, primarily interested in topics related to the legitimacy and utility of violence in political resistance, radical perspectives on Southern history, self-defense training, race treason, and critical insurrectionary perspectives.

Превод:

Добре дошли в първия сайт на North Carolina Piece Corps. North Carolina Piece Corps е малък анархистки издателски проект основно интересуващ се от теми свързани с легитимността и ползата от насилието в политическата съпротива, радикалните перспективи в историята на Юга, обучението в самозащита, расовата измяна и критичните бунтовнически перспективи.

Ето го и самият сайт:

http://ncpiececorps.wordpress.com/

Ако пак се върне ентусиазма с който превеждах едно време "Въоръжената радост" на А. Бонано, ще взема да преведа някои от публикациите им. Споменатата брошура "Piece Now - Peace Later: An Anarchist Introduction to Firearms" е смесица от практически, теоретични и исторически статии и може би с нея ще се захвана. Определено има нужда от такива преводи на български - достатъчно е да се погледнат някои коментари в Индимедия, където се твърди, че Бакунин защитавал пацифизма, а всеки който не се придържа към "официалната ненасилствена линия" нямал право да се нарича анархист.

Оценка на ситуацията - Юли 2010

Ех, ваканция...нехарактерно за мен, но ме налегна голям мързел, точно в месеците в които имам най-много свободно време :( Нищо, другия месец дано се стегна :) А по света (а и у нас) стават доста интересни събития.

В Гърция работници взеха под контрол ресторанта в който работят, защото собственика му е искал да го затваря. Похвално действие. Прочетох за него няколко седмици преди да бъде преведена новината и пусната в българската Индимедия. Даже мислех самата аз да я пускам, ама... Ех, добре, че не всички ги е налегнал мързела :)

Оценка на ситуацията - Юни 2010

Изминалият месец ще се запомни с протеста пред затвора в Бусманци, побоят извършен от нео-нацисти над леви активисти и първото по-сериозно наричане в медийното пространство на нещата с истинските им имена.

Няма да преразказвам събитията в дати и цифри. Предпочитам този път да помисля малко на глас за "насилието", макар че много се е писало и разсъждавало на тази тема.

I. Определения

Смята се , че насилието е нещо лошо, негативно, винаги отрицателно. Това разбиране в много (повечето?) случаи е вярно, но малко са нещата, които са "абсолютно" едностранни. Насилието в много случаи е не просто необходимо, то е животоспасяващо - питайте всяка жена, която се е спасила от изнасилване като е ритнала загорелия маниак по топките. Или пък питайте работниците, които окупират фабриката си и развалят кефа на собственика, който е мислил да изнесе машините в някоя съседна страна - с по-податливи на нечовешка експлоатация работници. Ще кажете и двата примера не са насилие, първият е самозащита, вторият е класова борба. Да, но абсолютно погледнато и самозащитата и борбата на работниците чрез окупация са насилие - физическо нараняване на нападателя-изнасилвач или неразрешено от закона възпрепятстване (чрез блокиране със собствените си тела) на намеренията на едрия капиталист. Крайно време е да спрем да се мъчим да избягаме от тази дума като от някакво проклятие. Това, че най-големите изроди (фашистите) използват насилие, не значи, че всяка форма на не-мирна съпротива е отречена, мръсна,гадна и не бива дори да се споменава. Наистина много по-добре е да можем да решим даден проблем с други, мирни, културни средства, но когато изнасилвача не разбира от "моля те, спри", е крайно време за ритник между краката. И след това няма нищо лошо да кажеш именно "ритнах го в топките, долния мръсник", а не да говориш глупости от рода на "с най-голямо съжаление ми се наложи да използвам физическа сила срещу него, който също е човешко същество и изпитва болка".

Опитът да се избяга от думите води до идиотски моменти при някои активисти от Северна Америка и Европа. Целта им е да представят правителството, полицията, десните психопати като единствените, които ползват насилие и започват да наричат със странни имена собствените си действия. Толкова абсурдни, че критиките са повече от задължителни:

Instead of claiming that smashing a window isn’t violent – a point that average people reject out of common sense (and therefore makes me wonder about the common sense of some anarchists) – why don’t we drop the semantics and admit that, yes, it’s very clearly violent and then make a case for it?...

[If] smashing a window is merely a symbolic act, but not violent, what message are we trying to send? With smashing a window thus set as the absolute limit of
appropriate dissent, aren’t we really making the absurdly contradictory point that this violent system must be opposed through a variety of tactics, up to and including smashing a window (which is not violent, by the way). But no further. Is this the limit, then, of our resistance? What a sad comment on our motivations, if non-violence is the furthest frontier of our rage. (Цитат от тук)

Превод:

"Вместо да твърдим, че разбиването на един прозорец не е насилствено [действие] - твърдение, което здравият разум на повечето хора отхвърля (и ме кара да се чудя за здравия разум на някои анархисти) - защо не изоставим семантиката и да признаем, че , да, това е ясно изразено насилие ?

[Ако приемем,] че разбиването на прозорец е символичен ненасилствен акт, какво послание отправяме ? С това действие и поставянето на абсолютната граница на подходящата съпротива, всъщност не правим ли едно абсурдно противоречиво твърдение, че на тази насилствена система трябва да се противопостави разнообразие от тактики включващи и разбиване на прозорци. Но нищо повече! Това ли е лимита на нашата съпротива ? Колко жалко за нашата мотивация, ако пацифизма е границата на нашата ярост."

II. Абсолютни "мир и любов"

Други активисти са толкова уплашени от влагания негативизъм в думата "насилие", че отхвърлят абсолютно всяко действие, в което има и най-малък признак на нещо насилствено. Това са абсолютните пацифисти. Тяхната борба в крайна сметка се изражда до жалки молби към държавата да си спазва собствените закони. Съжалявам да го кажа, но част от еко-активистите в България изглежда са именно такива. Надяват се добрите политици (от Брюксел) да кажат на лошите (от България) да спрат да унищожават природата. Резултата : епичен провал на не една и две каузи.

III. Бомбата като абсолютна цел

Следващата група, която искам да опиша - това са крайните революционери от рода на някои (предимно несъществуващи вече) западни въоръжени групи. Те се отвращават от хората от предишната група (наричайки ги дори "мекотели") и като пълна противоположност на тях оправдават (и прилагат) всякакво насилие. Но единственото, което постигат е че се превръщат в секта, психопати отблъскващи (и нараняващи) обикновените хора. Самият Алфредо Бонано, смятан за идеолог точно на въоръжената борба, много точно е казал, че култа към оръжието и насилието е повече от глупав:

"Най-важните оръжия на революционерите са техните решителност, съвест, решението им да действат, тяхната индивидуалност. Оръжията сами по себе си са просто средства и като такива трябва да бъдат постоянно подлагани на критична преценка. Важно е да развием критика към оръжията. Твърде често сме виждали освещаване на картечницата и военната ефикасност.

Въоръжената борба не се отнася само до оръжията. Те сами по себе си не могат да представляват революцията. Опасно е да редуцираме сложната реалност до едно единствено нещо. Фактически играта включва риск. Може да превърне живото преживяване в нищо повече от играчка, превръщайки го в нещо мистично и абсолютно. Не е случайно, че картечницата се появява в символите на много революционни въоръжени групи."

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ?

Всички тези неща ги пиша за да покажа, че хвърлянето в която и да е крайност е вредно. А точно такова хвърляне (към пацифистката крайност) май взех да забелязвам тук и там след бруталните безобразия на нацистите. Да спрем фашизма само с...молби до полицията да си свърши работата !? Не че е лошо да има закони против фашизма, дори напротив - ксенофобията, расизмът, фашизмът и т.н. трябва да бъдат записани като престъпления срещу човечеството в основополагащите обществени договори на всяка една общност.

Но само с миролюбиви молби няма да стигнем до никъде. Силата е в разнообразието от тактики - от писането на статии разобличаващи "патриотите" като истински нацисти, през блокирането на кръстовища с флаш-мобове, а защо не и до проваляне на някое фашистко мероприятие - каквито много случаи има в други страни - страни в които хората твърдо се противопоставят на това разни бръснати психопати да си развяват пречупените кръстове по улиците или да си правят расистки концерти целите облечени като бостански плашила от Ку Клукс Клан.

Оценка на ситуацията - Май 2010

Този път ще пропусна да споделя какви са ми впечатленията от изтеклия месец, поради простата причинна, че някой може да се разсърди. Не бяха една или две идиотските статии в Индимедия с още по-идиотски коментари под тях. Част от недоволството съм го изказала в текста на английски, но това е наистина една малка част. Въздържах се да се намеся в който и да е от споровете понеже наистина няма смисъл. Единствено съм си изпускала нервите по повод една статия за Иран, но при мен връзката с тази страна е малко по-специфична и затова лесно се паля. Но това няма да се повтори - виртуалните спорове за това кой е по-праведен революционер водят единствено до..присмех от страна на нацистите.

Kitty Styles препоръчва...№ 015 два direct action зина

Наскоро излязоха два много готини зина в които са описани някои директни акции, както и разни други новини:

Earth First! (Summer 2010)

https://www.earthfirst.org.uk/efau/actionupdate_summer10print.pdf

Pink and Black Attack (Issue 5, May 2010)

http://zinelibrary.info/files/paba5.pdf

Оценка на ситуацията - Април 2010

Този месец беше доста гаден - явно правителствата по целия свят все по ясно усещат гнева на хората и борците за свобода, защото преминаха към жестоки репресии. В Гърция бяха арестувани множество анархисти, включително шестима от една от анархо-терористичните групи "Революционна борба". В Чили полицаите най-хладнокръвно застреляха млад пънкар. Защо почти не пиша за тези новини в основните статии в блога, а само ги споменавам в месечната си "оценка на ситуацията" ? Може би защото съм както ме определиха наскоро "наивна оптимистка". Не знам такава ли съм, но многото лоши новини ми идват в повече - макар да пиша от около една година в този блог, аз от преди това следя Индимедия и разни западни активистки сайтове. Всеки ден има новини за изселени скуоти, полицейски бруталности срещу мирни митинги, убити антифашисти в Русия, арестувани анархисти за смехотворни обвинения в "еко-тероризъм" и т.н. Не че тия неща не са важни, но колкото и да раздухваме тези случаи, полза почти няма. Властта никога няма да каже "опс, извинявайте". Не ми се ще това което ни определя като анархисти да са постоянните репресии, ще ми се като се каже "анархисти" да се разбира директни акции, не измолени, а извоювани права, бягащи полицаи и обърнати полицейски коли, окупации и стачки без официалните синдикати и т.н. Затова и новините са ми предимно тип "в атака", а не "в защита".

В България за жалост беше арестувана учителката, която обра съвсем сама банка през март. Тя наистина заслужава да и издигнем паметник, както пишеше в една статия във връзка с нейния случай. А в село Кочан работниците си окупираха фабриката и отказаха да си тръгнат докато не си получат заплатите. Ето това се казва неотстъпчивост. Браво! Но да се върна на учителката...преди 4 месеца писах в този постинг следното:

Медиите и официалните статистики може би целенасочено се опитват да внушат, че всички обири се извършват от рецидивисти с минимум 5 изнасилвания, 3 престрелки и поне 8 висящи дела, никога обирите не се извършат от работници с 15 годишен стаж, самотни майки на две деца или каквито и да било други обикновени "порядъчни граждани". Е, порядъчните граждани със сигурност не седят зад май-големите обири, но не можем да обясним феномена "хайде да ограбим кварталния магазин или близкия банкомат" само и единствено с познатия "криминален контингент".

Бях права - "обикновени хора" също извършват обири. Просто капитализмът не ни оставя друга възможност - не за забогатяване, а за ОЦЕЛЯВАНЕ. Учителите често биват наричани "будители". Дано този отчаян акт на тази жена от Плевен събуди повече хора заспали под продраното одеяло изтъкано от илюзиите на "социалната" държава. Защото за нас - "малките" и "обикновени" хора НЯМА живот в капитализма, има само бавна смърт.

Ех, този месец поне за мен мина и под знака на директното действие. Първо steal something day, после масово късане на нацио-анални лепенки (самите те така се изписаха, няма майтап). Е това е нищо в сравнение с това, което правят в една страна като Гърция, но това е реалността (засега) в България.

И на края малко технически въпроси - а именно за коментарите. Този месец се появиха няколко коментара с критики към мен на които заслужаваше да отговоря. За жалост не можах да го сторя, понеже security браузера който ползвам за всеки случай нещо се бъгна :( Трябва да го реша този въпрос но не искам да се свързвам с blogger директно през основния си браузър без да ползвам tor.

За недопускането на коментарите - понеже някой ми пусна анонимен коментар, че съм му била скрила някакъв предишен коментар, следва да отбележа, че цензурирам само фашистки (вече почти няма такива - явно им омръзна) или откровено идиотски коментари (като един под материала за liberation theology който твърдеше, че Исус е по-велик от всички анархисти).