"Докато има бедни и богати, управляващи и управлявани, няма да има мир, нито мирът ще бъде желан, защото такъв мир ще бъде основан на политическо, икономическо и социално неравенство за милиони човешки същества, които страдат от глад, безчинства, затвор и смърт, докато малко малцинство се наслаждава на всякакви видове удоволствия и свободата да не правят нищо"

Рикардо Флорес Магон, 1911

28 февруари 2010

Оценка на ситуацията - Февруари 2010

Цирк, спектакъл, зрелище !!! Ха-ха-ха. Щях ли така лесно да разпознавам "водещите новини", които са предварително подготвен театър, ако не бях прочела есетата на Алфредо Бонано ? Този месец били нанесени "решаващи" удари срещу българската мафия. За нагли октоподи пишеше във всеки вестник. "Силоваци, "факири" и т.н. Прах в очите. Отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми. Вдигане на рейтинга на мин. председателя. Не се лъжете - дори и да премахнат незаконната мафия, винаги ще остане законната такава - просто вместо да идва една мутра с бухалка и да иска 50 лева, ще идва един данъчен и един полицай с него, които ще искат годишен данък, такса "смет" (без значение, че сметопочистването е под всякакво ниво), такса "куче" (все едно домашният любимец е някаква вещ), такса Х, данък У и т.н. и т.н.

Е, макар този блог по принцип да минава за анархистки, и този месец няма да прочетете някаква съществена новина свързана с родните анархисти. Може би подготвят някакви грандиозни акции и затова в момента пазят мълчание :)

Иначе самата аз съм изключително доволна от себе си. Завърших превода на Armed Joy. Имам няколко идеи за това с какво да продължа сега.

News from Bulgaria - February 2010

Funny! In the first day of the month a single woman made a successful robbery as she managed to tie down one security guard. She is still not arrested. Go go girl!

For the first time the classical text "Armed Joy" (1977) by Alfredo Bonanno was translated to bulgarian and we are very happy!

27 февруари 2010

Стотици обикновени хора и анархисти отблъскват полицията в Padang Raya, Индонезия



Сблъсъкът се е състоял на 23 февруари след като полицията се е опитала да изсели хората от местата където живеят. Полицаите са посрещнати с коктейли молотов и камъни, а благодарение на вятъра хвърленият от ченгетата сълзотворен газ се е върнал обратно при тях.

http://sysiphus-angrynewsfromaroundtheworld.blogspot.com/2010/02/hundreds-of-civilians-and-anarchists.html

КОМЕНТАР: Супер! Мислих, че в Индонезия няма много анархисти, но съм сбъркала. Тук има малко информация за движението в страната, а това е една снимка от анархистка демонстрация състояла се през 2006:

11 изкуствени дървета подпалени пред съд в Брюксел



http://sysiphus-angrynewsfromaroundtheworld.blogspot.com/2010/02/brussells-11-wooden-trees-set-on-fire.html

КОМЕНТАР: Това ми напомня за новогодишната елха запалена в Гърция през 2008 :)

Често задавани въпроси за МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН ОТКРАДНИ НЕЩО ОТ РАБОТНОТО СИ МЯСТО - 15 април 2010

ИНФО

Не е ли неморално да се краде от работата ?

Кражбата е неморална. Точно затова вашите работодатели трябва да ви платят пълната стойност, която те получават от вашия труд, вместо както е сега – само част. Ако си вземете нещо от работата, това не е кражба, вие просто си прибирате част от това, което сте си изработили.

Не е ли противозаконно да се краде от работата ?

Технически погледнато, да. Но какво са законите – до декември 1865 робството е било напълно законно.

Като посочваме конкретен ден за кражба, не си ли усложняваме самото крадене ?

Не твърде много. Препятствията пред работниците да извършват кражби не са шефовете или камерите, а заблудените колеги. Денят ОТКРАДНИ НЕЩО ОТ РАБОТНОТО СИ МЯСТО е насочен към солидарността между работещите и преразпределението на богатството.

Много хора не смеят да извършват кражби, а други са под постоянно наблюдение!

Това е вярно! И именно заради това, ако не си един от тези хора, е добре да участваш в кражбата и да споделиш откраднатото с тези, които не могат да го правят поради една или друга причина.

Аз съм пенсиониран, мога ли да участвам в Денят ОТКРАДНИ НЕЩО ОТ РАБОТНОТО СИ МЯСТО ?

Да, можеш. Посети бившето си работно място за да видиш как са там.

Аз бих откраднал нещо от работното си място, но аз работя в местна неправителствена фондация оказваща помощ на хора преживели домашно насилие…

Ако наистина дълбоко харесваш работното си място, то най-вероятно работиш в една от онези благотворителни организации на които постоянно не им достигат средства. Това е защото големите мега-„неправителствени” организации, които уж се борят с проблемите, изсмукват всички ресурси! В такъв случай е време да направиш посещение на нечие друго работно място.

Моят работодател дарява част от печалбата си за благородни каузи. Ако крада от него, той ще има по-малка възможност да дарява.

Кой трябва да решава на кого да дарява твоите пари – ти или твоя работодател (защото той дарява заработеното от теб) ? Ако откраднеш нещо, не значи че трябва да го задържиш за себе си – можеш самия ти да го дадеш като дарение на някого.

Ако крада от работата, няма ли това да ме направи по-голям егоист ?

Не е задължително! Всъщност хората по-лесно споделят неща, които са придобили по лесния начин, затова по скоро кражбите от работното място ще те направят по-щедър.

Няма ли цената на откраднатите неща от работата да бъде платена от потребителите ?

Вашите работодатели са бизнесмени, а не участници в благотворително дружество. Ако можеха да вземат по-висока цена от потребителите досега да са го направили и без да има кражби.

Няма ли кражбите от работното място да дестабилизират икономиката ? Ами ако пазара се срути отново ? Няма ли това да доведе до края на света ?

Шегуваш ли се ? Ако всички корпорации фалират няма ли да ни е по-добре и няма ли да сме способни да разпределяме благата по-справедливо сами без шефове ?

Не е ли по-добре да се организираме за да борим заедно срещу социалните ни проблеми отколкото да действаме индивидуално ?

Едното не пречи на другото. Нищо не те спира да участваш и в организационни форми на съпротива.

21 февруари 2010

Тийнейджърски бунт в мол - Клийвланд Хейтс, Охайо

Шест момичета са арестувани, един полицай е ранен след размирици в местен шопинг център. Полицията описва инцидента в градския център като сериозно нарушение, наложило се е да извикат полицаи от три съседни департамента за да овладеят ситуацията.

"Има около 100 тийнейджъри тук...това е лудост, трябва ни помощ" - се чува от записа на мениджъра на Wal-Mart, който се обадил на спешния номер 911. Децата и младежите взимали велосипеди от витрините и се возили нагоре-надолу из мола.

"Помолихте ли ги да напуснат магазина ?" - диспечерът на спешния телефон попитал.

"Има толкова много от тях, помолих ги няколко пъти...нужно ми е полицейско присъствие".

Полицията успяла да изгони тийнейджърите от мола, но тогава те се събрали отново пред близкото кино. "Изпратете всички тук!" се чува от записите на полицията. Според полицията тийнейджърите започнали да се бият (помежду си ?) в предверието на киното. Един полицай е бил ранен след като е бил блъснат към стената.

"Групата от Wal-Mart се е присъединила към още около 100 други тийнейджъри чакащи ги пред киното. Посетителите, които са се редели на опашка за да си купят билет са били изблъскани" - разказва шефът на полицията Martin Lentz.

Тълпата младежи е наброявала вече 250 човека. Наложило се е да пристигнат още полицаи от съседни райони. Шест момичета на възраст между 14 и 16 години са арестувани, на тях са им предявени обвинения в участие в "сериозни размирици" (wtf ?)

По думите на съдията Valerie Bickerstaff в съда: "Вие сте тук заради обвинение в причиняване на размирици пред киното, където сте попречили на хората да присъстват на прожекциите".

Момичетата са наказани с различен брой дни които трябва да прекарат в центъра за задържане на непълнолетни. Според полицейския рапорт тийнейджърите "крещели, викали, блокирали пътния трафик и тичали пред колите".

"Това е ужасно...шопинг центъра е много важен за града, не можем да позволим това да продължава" - продължава шефа на полицията.

Полицията ще прегледа записите на камерите от Wal-Mart за да се опита да идентифицира още тийнейджъри участвали в инцидента.

http://socialrupture.blogspot.com/2010/02/teenage-riot-at-mall-cleaveland-heights.html

КОМЕНТАР: Сериозно нарушение - попречили на консуматорите да си дават паричките и да консумират "благата" на капитализма - блудкавите холивудски филми и бляскавите, но фалшиви стоки в мола. Когато децата се дрогират, избиват едно друго или търпят сексуален тормоз от разни маниаци, на никой от полицията и властите не му пука особено, но когато "пречат на хората да си купят билети за киното" това вече е сериозно нарушение. Капитализмът е засегнат в самата си същност, ударен е в своя свещен храм на консуматорството, спектакъла на смъртта на капитала е прекъснат. Тези деца определено са избрали "света на радостта", а "не този на смъртта" (цитати - А. Бонано) и сега ще бъдат наказани за това си своеволие. Но силата за живот е по силна от силата за смърт и все повече участници в спектакъла ще захвърлят своите театрални маски за да се усмихнат с истинското си лице.

20 февруари 2010

Хората от с.Осиково заплашват с пожари, ако не им оправят пътя

Девинското село Осиково заплашва, че лятото ще започне да пали горите в района, ако не се предприемат незабавни действия по асфалтирането на пътя за селото. Това каза за Дарик кметът на община Девин Здравко Василев. Това е най-бойното село в общината и се опасявам, че заканите им ще се реализират, обясни Василев.В Осиково живеят около 500 души. Откакто съществува населено място няма нормален път за достъп до него. До сега са правени нескопосани проекти, но вече има професионално изготвен. Той е входиран за разглеждане по Оперативна програма „Развитие на селските райони"и чака одобрение, каза още кметът на община Девин. Проектът е на стойност 9.5 млн. лева и предвижда изграждане на път с дължина 10.5 км. и ширина 6 метра, като включва и пробиване на 800 метра нов път.Хората, които толкова години са лъгани и са обезверени, вече не вярват, че нещо ще се случи и затова изалязоха днес на протест, коментира Василев. Повече от 40 коли блокираха пътя Девин-Кричим за един час около обяд./БГНЕС /

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2785551

Саботажи срещу банкомати в Атина

Анархисти са поели отговорност за блокирането на 63 банкомата в Атина. Този масивен саботаж е извършен на 11 и 12 февруари. За целта са използвани лепило, силикон и други залепващи вещества. Акцията е в солидарност с арестуваните другари Polykarpos Georgiadis и Vaggelis Chrysochoidis, които са обвинени в отвличането на индустриалния бос Mylonas.


http://sysiphus-angrynewsfromaroundtheworld.blogspot.com/2010/02/athens-sunday-14th-february-2010.html

Въоръжена радост, XI глава

Въоръжена радост, предговор
Въоръжена радост, I глава
Въоръжена радост, II глава
Въоръжена радост, III глава
Въоръжена радост, IV глава
Въоръжена радост, V глава
Въоръжена радост, VI глава
Въоръжена радост, VII глава
Въоръжена радост, VIII глава
Въоръжена радост, IX глава
Въоръжена радост, X глава

Напред всички! И с оръжие и сърце, дума и писалка, кама и пистолет, ирония и проклятие, кражба, отрова и палеж, нека обявим…война на обществото! (Dejaque)

XI глава

Нека приключим с чакането, съмненията, мечтите за социален мир, малките компромиси и наивността. Всички метафорични глупости предлагани ни в магазините на капитализма. Нека оставим настрана великите анализи, които обясняват всичко до последния детайл. Големи томове пълни с общи приказки и страх. Нека оставим настрана демократичните и буржоазни илюзии за диалог и дебат. Нека отхвърлим мъдростта на буржоазната етика на работата. Нека отстраним вековете християнство, което ни е учило да се жертваме и подчиняваме. Нека отстраним свещениците, началниците, революционните водачи. Нека сложим настрана бройките, илюзиите за количество, законите на пазара. Нека седнем за момент на руините на историята и да се огледаме.
Светът не ни принадлежи. Ако някой господар е толкова глупав, че да го иска в това състояние, нека го има. Нека брои руините на местата на сградите, гробищата на местата на градовете, калните потоци на местата на реките и блатата на местата на моретата. Най-големия спектакъл на света вече не ни впечатлява. Ние сме сигурни, че общностите на радостта ще изникнат от борбата тук и сега. И за първи път животът ще триумфира над смъртта.

КРАЙ

14 февруари 2010

Олимпиада 2010: Бунт по улиците!



Целият свят говори за зимната Олимпиада в Канада. Но ако трябва да цитирам А. Бонано това е зрелище на смъртта, а не на радостта и живота! Каква радост има в това пасивно да гледаш как някакви напомпани със допинг "спортисти" се борят да докажат, че тяхната нация е най-великата, с най-много медали, с най-великите атлети. А че става въпрос за спектакъл на смъртта, се потвърди и буквално - един спортист загина след като излетя от "новата високотехнологична писта" създадена специално за да се развиват рекордни скорости при спускането със шейни.

Но хората не са тъпи, поне много от тези които живеят във Ванкувър. Нормалният живот на много от тях беше нарушен. С други (като скитниците и бездомниците) властите се разправиха по най-брутален начин, за да не видят телевизионните камери другото лице на Канада. Затова не са изненада протестите и бунтовете започнали заедно с Олимпиадата. Един от основните лозунги на хората е "HOMES NOT GAMES" ("Жилища, а не игри" или при малко по-свободен превод на български "Жилища, не зрелища!").

http://news.infoshop.org/article.php?story=20100214093936643










Имигрантски бунтове опустошиха Милано

Стотици имигранти от Северна Африка безчинстваха миналата нощ по улиците на Милано, като трошиха витрини на магазини и обръщаха коли в знак на протест срещу смъртта на свой събрат от египетски произход, предаде "Ройтерс", като се позова на източници от италианската полиция.

Безредиците избухнали, след като 19-годишен египтянин, идентифициран като Хамид Мамуд ел Файед Аду, бил убит от друга група емигранти, най-вероятно от латиноамерикански произход. Като следствие северноафриканци, предимно египтяни, започнали да буйстват по улиците на квартал в Милано, населяван основно от имигранти. По данни на полицията около 70% от магазините там се държат от имигранти.

Полицията се намесила и арестувала известен брой хора, а предполагаемите убийци от Южна Америка все още се издирват. Повечето задържани живеели законно в Италия, но въпреки това Северната лига, която участва в кабинета на Силвио Берлускони, призова участвалите в безредиците да бъдат експулсирани.

Това е вторият случай на имигрантско насилие в Италия от началото на годината, припомня "Ройтерс". В началото на януари подобни бунтове избухнаха и в Южна Италия.

КОМЕНТАР: Различните групи имигранти се мразят помежду си (за жалост). Дано обаче общата им омраза срещу белите расисти е по-силна!






http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/02/14/857678_imigrantski_buntove_opustoshiha_milano

13 февруари 2010

Протест срещу затвора в Гревена, Гърция



4 февруари 2010. Гревена, северна Гърция. Протест без разрешение се е провел пред затвора. След като изразили своето отношение към институцията, протестиращите се върнали в града, където продължили протеста си в градския център.


http://sysiphus-angrynewsfromaroundtheworld.blogspot.com/2010/02/greece-protest-at-prison-of-grevena.html

Въоръжена радост, X глава

Въоръжена радост, предговор
Въоръжена радост, I глава
Въоръжена радост, II глава
Въоръжена радост, III глава
Въоръжена радост, IV глава
Въоръжена радост, V глава
Въоръжена радост, VI глава
Въоръжена радост, VII глава
Въоръжена радост, VIII глава
Въоръжена радост, IX глава

Совата полита (атински израз)

X глава

„Совата полита”. Могат ли действия, които започват зле, да имат добър край. Може ли революцията, забавяне от революционерите толкова дълго, да се реализира въпреки остатъчното желание за социален мир.
Капиталът ще даде последната дума на белите якички. Затворите няма да ги има още дълго. Крепостите от миналото, които са оцелели само във фантазиите на някои екзалтирани стари революционери, ще изчезнат заедно с идеологията базирана на социалната ортопедия. Няма да има повече каторжници. Престъпността която създава капитала ще бъде рационализирана, ще се справят с нея чрез лудници.
Когато цялата реалност е зрелище, да отхвърлиш спектакъла значи да си извън реалността. Всеки който го направи е луд. Отказът да се преклониш пред бога на стоките води до изпращане в психо-санаториум. Там лечението ще е радикално. Няма да има повече мъчения в стил „инквизиция” и кръв по стените – такива неща разстройват публичното мнение. Те карат честните да се намесят, така развалят хармонията на спектакъла. Тоталната анихилация на личността, считана за единственото радикално лечение за болните умове, не разстройва никого. Докато човека на улицата чувства, че е обграден от спокойната атмосфера на капиталистическия спектакъл, той ще се чувства далеч от вратите на санаториума. Светът на лудостта за него ще е другаде, дори и когато има по една лудница до всяка фабрика, срещу всяко училище, зад всяко парче земя, по средата на всеки жилищен квартал.
Ние трябва да се погрижим да не павираме пътя на цивилните слуги в бели якички.
Капиталът програмира интерпретиращ код, който да циркулира на масово ниво. В основата на този код е заложено публичното мнение да смята тези които атакуват реда на шефовете т.е. революционерите за луди. От тук нуждата да се затварят в лудници. Затворите също се рационализират по германския модел докато станат санаториуми за психично болни.
Поведението на капитала не е продиктувано от нуждата му да се защитава. То се дължи на логиката на стоковото производство. За капитала лудницата е място, където глобалността на зрелищната функционалност е нарушена. Затворите се опитват да изпълняват тази функция, но не успяват заради самата тяхна идеология като социални ортопедики.
„Мястото” на санаториума от друга страна няма начало и край, няма история, нито непостоянството на спектакъла. Това е място на тишината. Другото „място” в което царува тишина – гробището, има дарбата да говори силно. Мъртвите говорят и то говорят силно и високо. Те могат да имат тежест, голяма тежест. Затова капиталът ще се мъчи да намали бройката им. И за тази цел „пациентите” на санаториумите ще се увеличават. „Земята на социализма” има опит в това отношение.
Санаториума е перфектната терапевтична реализация на свободното време, временното спиране на работата без травми на стоковата структура. Липсата на продуктивност, без отричането на продуктивността. Лудият не трябва да работи, следователно това потвърждава, че работата е мъдрост – обратното на лудост.
Когато казваме, че времето не е назряло за въоръжена атака срещу Държавата, ни отваряме вратите на психо-диспансерите за другарите, които извършват такива атаки. Когато казваме, че не е дошло времето на революцията, ние затягаме усмирителната риза. Когато казваме, че такива действия са провокация, ние обличаме белите престилки.
Когато броя на опонентите бе незначителен, смъртоносният изстрел бе ефективен. Дузина мъртво може да бъдат допуснати. Трийсет хиляди, сто хиляди, двеста хиляди ще маркират повратна точка в историята, революционен момент с ослепителен блясък способен да наруши мирната хармония на спектакъла. Но капиталът е по-хитър от това. Лекарствата притежават неутралност, която куршумите нямат. Те имат алибито, че лекуват.
Може ли лудостта да бъде хвърлена обратно в лицето на капитала. Обществото е един огромен психо-санаториум. Могат ли термините на контра-позицията да бъдат отхвърлени.
Неутрализацията на индивида е постоянна практика за капитала. Изравняването на мненията е терапевтичен процес, машина на смъртта. Производството не може да действа без това подравняване. И ако отказът от това, изборът на радост пред лицето на смъртта, е признак на лудост, то е време всеки да започне да разбира капанът, който е заложен.
Целият апарат на западната културна традиция е машина на смъртта, отрицание на реалността, царство на лъжите, които са акумулирали всякакъв вид поквара и несправедливост, експлоатация и геноцид. Ако отказът да приемем тази логика е заклеймявана като лудост, тогава ние трябва да правим разлика между лудост и лудост.
Радостта се въоръжава. Нейната атака превъзмогва стоковата халюцинация, машината, отмъщението, лидерът, партията, количеството. Нейната борба разбива логиката на печалбата, архитектурата на пазара, програмирането на живота, последният документ в последният архив. Но преминаването в света на радостта от света на смъртта не е лесно. Това което се смята да илюзия в единия свят е реалност в другия и vice versa. Физическата смърт, заемаща толкова много внимание в света на смъртта не е толкова смъртоносна колкото живота там.
Капиталът притежава способността да мистифицира съобщенията на радостта. Революционерите на количествената логика са неспособни да разберат преживяването на радост в дълбочина. Понякога те колебливо правят незначителни опити. В други случаи се отдават на критика не много по-различна от тази на капитала. В спектакъла това е добре. Активният елемент на тази акумулирана маса е работата. Нищо не може да бъде едновременно позитивно и негативно в рамката на производството. Възможно е да се спре работата, но не като отрицание на самата работа, а единствено като нейно временно прекратяване. По същия начин е възможно да имаме нещо което не е стока, но само в контекста на „свободното време”, където нещото се прави като хоби, между отделните цикли на работата. Ясно е, че тези концепции – „не-работа” и „не-стока” са фикции за генералния модел на производството. Само чрез изясняване на значенията в света на радостта и на значенията в света на смъртта като противоположни елементи от два борещи се свята, е възможно да имаме истинското значение на акциите на радостта. Всеки който започва да преживява радостта, дори и когато не е директно свързана с атаката над капитала е по-вероятно да улови значението на тази атака, или поне повече от тези, които са вързани към остарялата визия за сблъсъка базиран на илюзията за количество. Значи совата все още може да размаха крила и да полети.

06 февруари 2010

Вандали оскверняват монумент посветен на жертвите от 11 септември 2001

Преди няколко седмици вандали са преминали неколкократно с автомобил през градинката-монумент посветена на жертвите на 11 септември 2001 в американския град Yardley.


http://socialrupture.blogspot.com/2010/01/fuck-your-sacred-spectacle-yardley-pa.html



КОМЕНТАР: Ако трябва да перифразирам Алфредо Бонано, ще кажа нещо от рода на:

Начукайте си го в "свещения" спектакъл!

От началото на година шест палежа на църкви в Тексас

Полицията в Тексас е съобщила, че умишлените палежи на църкви от началото на годината са вече шест. Мотивите не са известни, няма арестувани, няма и пострадали.

http://socialrupture.blogspot.com/2010/01/six-church-arsons-for-new-year-tyler-tx.html

КОМЕНТАР: Тексас не беше ли от така наречения "библейски пояс" ? С този термин се наричат няколко щата в САЩ, в които консервативното християнство е много силно. Е, явно някой е разлюбил своя Бог :)

Тийнейджър-бандит с легендарен статус в САЩ

Тийнеджър от малкия вашингтонски остров Камано е издирван от полицията вече 20 месеца и вече е определян като съвременния Джеси Джеймс. Полицията казва, че младият престъпник е аматьор в кражбите, но майстор в измъкването.

Последният път когато Colton Harris-Moore е бил в ръцете на властите е през април 2008. Той е изтърпявал ефективната си присъда за кражби в специално заведение за млади престъпници южно от Сиатъл. При вечерната проверка той е бил в пижама в леглото си, но след това успял да се изкачи до един висок прозорец и да изчезне в нощта.

От тогава 18-годишният беглец разиграва полицията във Вашингтон, Айдахо и Канада. Полицията подозира, че той е отговорен за поне две кражби на самолети, две лодки и няколко коли. Към това се прибавят и поне 50 обира на къщи. Единственото нещо, което расте по-бързо от неговия лист с престъпления е неговата популярност.

"Не мога да разбера", казва шерифа Марк Браун. "Мислещите хора не би трябвало да имат за свой идол, някой който е крадец".

http://www.anarchistnews.org/?q=node/10531

КОМЕНТАР: Интересно, не трябвало да имат за идол един крадец. А на кого да подражават ? На свинете (т.е. ченгетата) с тяхните постоянни убийства на невинни хора и изнасилвания на жени ?!

Ха-ха, сега се сетих за още една причина да бъдеш вегетарианец - а именно едно редче от песента "Jump around" на "House of Pain":

I never eat a pig cause a pig is a cop

Жена обра заложна къща

Жена обра заложна къща тази нощ (01.02.2010) в столицата, информира БиТиВи. Инцидентът е станал около 02.00 часа в заложна къща на ул. „Велчова завера". Полицията е открила охранителя завързан и със запушена уста. По негови данни извършителят на обира е жена. Работата по случая продължава.


http://news.ibox.bg/news/id_982860932



КОМЕНТАР: Мацката на снимката не е въпросната обирджийка. Но за да направиш един сполучлив обир, въобще не е нужно да си красавица. Просто трябва да имаш достатъчно ум и малко смелост. Go go, girl!