Въоръжена радост, I глава
Въоръжена радост, II глава
Въоръжена радост, III глава
Въоръжена радост, IV глава
Въоръжена радост, V глава
Въоръжена радост, VI глава
Въоръжена радост, VII глава
Няма да има революция, докато не настъпят казаците (Coeurderoy)
VIII глава
Играта е също енигматична и противоречива в логиката на капитала, която я използва като част от търговския спектакъл. Така придобива двусмисленост, която по принцип не притежава. Тази двусмисленост идва от илюзорната структура на капиталистическата продукция. По този начин играта става просто временно спиране на производството, вмъкната фраза за „мир” във всекидневието. И играта става програмирана и използвана научно.
Когато е извън царството на капитала, играта е хармонично изградена от своя собствен съзидателен импулс. Не е свързана с това или онова представление изискано от света на производството, а се развива автономно. Само в тази реалност играта е жизнерадостна и дава удоволствие. Тя не просто временно спира нерадостта и мъчението причинени от експлоатацията, но ги премахва, ставайки част от реалността на живота. По този начин се противопоставя на триковете прилагани от реалността на смъртта.
Унищожителите на реалността на смъртта се борят срещу митичното царуване на капиталистическите илюзии, царуване, което макар да се стреми към вечност, се търкаля в прахта. Радостта се ражда от играта на унищожение, от разпознаването на дълбоката трагедия, и от осъзнаването на силата на ентусиазма, който е способен да разкъса паяжините на смъртта. Въпроса не е да се противопоставяме на ужаса с ужас, трагедията с трагедия, смъртта със смърт. Това е конфронтация между радостта и ужаса, радостта и трагедията, радостта и смъртта.
Да убиеш полицай не е необходимо да наденеш робата на съдията набързо изчистена от кръвта на предишните присъди. Съдилищата и присъдите са винаги част от спектакъла на капитала, дори когато ги извършват революционери. Когато един полицай е убит, неговата отговорност не се мери на везните, сблъсъкът не е въпрос на аритметика. Никой не програмира визия за взаимоотношението между революционното движение и експлоататорите. Някой отговаря на настоящото ниво на нуждата, която е дошла да се структурира в революционното движение, нужда, която всички анализи и оправдания на този свят няма никога да успеят да наложат сами. Тази нужда е атаката срещу врага, експлоататорите и техните слуги. Тя се поражда бавно вътре в движението. Само когато се появи открито, движението преминава от защитна фаза в атака. Анализите и моралните оправдания са движение нагоре срещу , а не надолу по течението на тези които излизат на улиците, опитвайки се да ги препънат. Те съществуват във вековете на систематично насилие, което капиталът е упражнявал върху експлоатираните. Но те не е задължително да се появят във форма, която е завършена и готова за използване. Това ще бъде по-нататъшна реализация на намеренията, нашия блян да наложим един модел над реалността, който не и принадлежи.
Нека тези казаци да се спрат. Ние не подкрепяме ролята на реакцията, това не е за нас. Ние отказваме да приемем двусмислената покана на капитала. Вместо да стреляме по нашите другари или един по друг, винаги е по-добре да стреляме срещу полицията. Имало е времена в историята, когато науката е съществувала в съзнанието на тези, които се борят. В такива времена не е имало нужда от интерпретатори на истината. Тя се е появявала от нещата както са си. Реалността на борбата създава теорията. Раждането на стоковия пазар маркира формирането на капитала, преминаването от феодални форми на производство към капиталистически. С навлизането на производството в зрелищната си фаза, стоковата форма се е разпростряла към всичко, което съществува: любовта, науката, чувствата, съзнанието и т.н..
Спектакълът се разшири. Втората фаза не е отрицание на първата, както твърдяха марксистите. Тя е съвсем различна фаза. Капиталът поглъща всичко, дори революцията. Ако тя не скъса с модела на производството, ако не предложи нови алтернативни форми, капитализмът ще я погълне в търговския спектакъл.
Само борбата не може да бъде погълната. Някои нейни форми, прецизно кристализирайки в организационни единици, могат да свършат като част от спектакълът. Но когато скъсат с голямата значимост, която капиталът дава на производството, това става твърде трудно.
Във втората фаза въпросът за сметките и отмъщението няма смисъл. Ако се споменават, те приемат метафорично значение.
Илюзорната игра на капиталът (търговският спектакъл) трябва да бъде заменен от реална игра на въоръжена атака срещу него за унищожението на нереалното и зрелищното.
VIII глава
Играта е също енигматична и противоречива в логиката на капитала, която я използва като част от търговския спектакъл. Така придобива двусмисленост, която по принцип не притежава. Тази двусмисленост идва от илюзорната структура на капиталистическата продукция. По този начин играта става просто временно спиране на производството, вмъкната фраза за „мир” във всекидневието. И играта става програмирана и използвана научно.
Когато е извън царството на капитала, играта е хармонично изградена от своя собствен съзидателен импулс. Не е свързана с това или онова представление изискано от света на производството, а се развива автономно. Само в тази реалност играта е жизнерадостна и дава удоволствие. Тя не просто временно спира нерадостта и мъчението причинени от експлоатацията, но ги премахва, ставайки част от реалността на живота. По този начин се противопоставя на триковете прилагани от реалността на смъртта.
Унищожителите на реалността на смъртта се борят срещу митичното царуване на капиталистическите илюзии, царуване, което макар да се стреми към вечност, се търкаля в прахта. Радостта се ражда от играта на унищожение, от разпознаването на дълбоката трагедия, и от осъзнаването на силата на ентусиазма, който е способен да разкъса паяжините на смъртта. Въпроса не е да се противопоставяме на ужаса с ужас, трагедията с трагедия, смъртта със смърт. Това е конфронтация между радостта и ужаса, радостта и трагедията, радостта и смъртта.
Да убиеш полицай не е необходимо да наденеш робата на съдията набързо изчистена от кръвта на предишните присъди. Съдилищата и присъдите са винаги част от спектакъла на капитала, дори когато ги извършват революционери. Когато един полицай е убит, неговата отговорност не се мери на везните, сблъсъкът не е въпрос на аритметика. Никой не програмира визия за взаимоотношението между революционното движение и експлоататорите. Някой отговаря на настоящото ниво на нуждата, която е дошла да се структурира в революционното движение, нужда, която всички анализи и оправдания на този свят няма никога да успеят да наложат сами. Тази нужда е атаката срещу врага, експлоататорите и техните слуги. Тя се поражда бавно вътре в движението. Само когато се появи открито, движението преминава от защитна фаза в атака. Анализите и моралните оправдания са движение нагоре срещу , а не надолу по течението на тези които излизат на улиците, опитвайки се да ги препънат. Те съществуват във вековете на систематично насилие, което капиталът е упражнявал върху експлоатираните. Но те не е задължително да се появят във форма, която е завършена и готова за използване. Това ще бъде по-нататъшна реализация на намеренията, нашия блян да наложим един модел над реалността, който не и принадлежи.
Нека тези казаци да се спрат. Ние не подкрепяме ролята на реакцията, това не е за нас. Ние отказваме да приемем двусмислената покана на капитала. Вместо да стреляме по нашите другари или един по друг, винаги е по-добре да стреляме срещу полицията. Имало е времена в историята, когато науката е съществувала в съзнанието на тези, които се борят. В такива времена не е имало нужда от интерпретатори на истината. Тя се е появявала от нещата както са си. Реалността на борбата създава теорията. Раждането на стоковия пазар маркира формирането на капитала, преминаването от феодални форми на производство към капиталистически. С навлизането на производството в зрелищната си фаза, стоковата форма се е разпростряла към всичко, което съществува: любовта, науката, чувствата, съзнанието и т.н..
Спектакълът се разшири. Втората фаза не е отрицание на първата, както твърдяха марксистите. Тя е съвсем различна фаза. Капиталът поглъща всичко, дори революцията. Ако тя не скъса с модела на производството, ако не предложи нови алтернативни форми, капитализмът ще я погълне в търговския спектакъл.
Само борбата не може да бъде погълната. Някои нейни форми, прецизно кристализирайки в организационни единици, могат да свършат като част от спектакълът. Но когато скъсат с голямата значимост, която капиталът дава на производството, това става твърде трудно.
Във втората фаза въпросът за сметките и отмъщението няма смисъл. Ако се споменават, те приемат метафорично значение.
Илюзорната игра на капиталът (търговският спектакъл) трябва да бъде заменен от реална игра на въоръжена атака срещу него за унищожението на нереалното и зрелищното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар