Въоръжена радост, I глава
Аз наричам котката – котка (Boileau)
II глава
Ние всички сме загрижени за революционния проблем как и какво да произвеждаме, но никой не казва, че самото производство е революционен проблем. Ако продукцията е в основата на капиталистическата експлоатация, ако променим начина по който се произвежда, просто ще променим начина на експлоатация.
Една котка, дори когато я боядисаш в червено, продължава да е котка.
Производителят е свещен. Долу ръцете! Освещават неговата жертва в името на революцията.
„И какво ще ядем?” – загрижените хора ще попитат. „Хляб и въже” – казват реалистите с едно око върху гърнето, а с другото на техния пистолет. „Идеи” ще промълвят идеалистите с едно око върху книгите с мечти и с друго върху човешките породи. Всеки, който засегне производството си го получава.
Капитализма и тези, които се борят с него седят един до друг над трупа на производителя, но производството трябва да продължи.
Критиката на политическата икономика е рационализация на начина на производство с най-малко усилия (от тези, които се наслаждават на ползите от него). Всички други, тези които страдат от експлоатацията, трябва да се погрижат нищо да не липсва. Иначе, как ще живеем ?
Когато излиза на светлина, синът на мрака не вижда нищо, точно както е било, докато се е лутал в тъмнината. Радостта го заслепява. Тя го обърква. И той казва, че е халюцинация и я осъжда.
Отпуснатият дебел буржоа се грее на изобилното безделие. Удоволствието е грешно. То ще означава споделяне на същите чувства с буржоазията и предаване на производителния пролетариат.
Не съвсем. Буржоата полага големи усилия експлоатацията да продължи. Той е подложен на стрес и никога няма време за радост. Неговите пътувания са проучвания за нови инвестиции, неговите любовници са петата колона чрез която получава информация за конкурентите си. Богът на производството убива дори най-верните си последователи. Счупете им главите и нищото повече от боклук няма да потече от там.
Гладните клетници усещат желание за отмъщение, когато видят богатите обградени от техния роболепен антураж. Врагът трябва да бъде унищожен преди всичко друго. Но запази плячката. Богатството не трябва да бъде унищожено, то трябва да бъде използвано. Няма значение какво е, каква форма придобива или какви възможности за работа позволява. Това което има значение е заграбването от този който го държи за да може всеки да има достъп до него.
Всеки ? Разбира се, всеки.
И как ще се случи това?
С революционно насилие.
Добър отговор. Но наистина какво ще правим след като сме отрязали толкова много глави, че чак ни е омръзнало ? Какво ще правим, когато няма повече едри земевладелци, дори и да ги търсим с фенер ?
Тогава ще настъпи царството на революцията. На всеки според потребностите, от всеки според възможностите. Обърни внимание, другарю на какво намирисва обаче. Ние продължаваме да говорим за консумация и производство. Всичко е все още в измерението на продуктивността. Аритметиките те карат да се чувстваш сигурен. Две и две прави четири. Кой ще оспори тази „истина” ? Числата управляват света. Ако досега са го правили, защо да не продължат да го правят ?
Ние всички имаме нужда от нещо солидно и издръжливо. Камъни за да построим стена, която да задържи импулсите, които ни задавят. Ние всички имаме нужда от обективност. Шефа се кълне в неговия портфейл, селянина в неговата права лопата, революционера в неговия пистолет. Допусни мъничко критика и цялото скеле ще се срути.
В своята тежка обективност, всекидневието ни поставя условия и ни репродуцира. Ние всички сме деца на ежедневната баналност. Дори и когато говорим за „сериозни неща” като революцията, нашите очи все още са върху календара. Шефа се страхува от революцията, защото ще го лиши от неговото богатство, селянина ще участва в нея, защото ще получи парче земя, революционера ще изпробва теорията си с нея.
Ако проблема е разглеждан в тези термини, няма разлика между портфейла, земята и революционната теория. Тези обекти са доста въображаеми, обикновени отражения на човешката илюзия.
Само борбата е истинска.
Тя разграничава шефа от селянина и установява връзка между селянина и революционера.
Формите на организация, които продукцията взема са идеологическото средство за замаскиране на илюзорната индивидуална идентичност. Тази идентичност е проектирана върху илюзорната икономическа концепция за стойност. Кодът установява своята интерпретация. Шефовете контролират част от този код, както виждаме в консумеризма. Технологията на психологическата война и тоталната репресия също дават своя принос в засилването на идеята, че някой е човек, когато произвежда.
Други части на кода могат да бъдат модифицирани. Не могат да бъдат революционно променени, но леко се преправят от време на време. Помислете, примерно, за масовия консумеризъм, който зае мястото на луксозния консумеризъм от преди години. Друг компонент на кода е експлоатацията. И т.н. Всеки, който се опита да организира моя живот никога не би могъл да ми е другар. Ако се опитат да оправдаят това с извинението, че всеки трябва да произвежда, иначе всички ще загубим идентичността си като хора и ще бъдем обладани от „дивата, сурова природа”, ние отговаряме, че връзката човек-природа е продукт на просветената марксистка буржоазия.
Защо искат да превърнат меча във вила за сено? Защо трябва човека постоянно да се стреми да се разграничи от природата ?
Една котка, дори когато я боядисаш в червено, продължава да е котка.
Производителят е свещен. Долу ръцете! Освещават неговата жертва в името на революцията.
„И какво ще ядем?” – загрижените хора ще попитат. „Хляб и въже” – казват реалистите с едно око върху гърнето, а с другото на техния пистолет. „Идеи” ще промълвят идеалистите с едно око върху книгите с мечти и с друго върху човешките породи. Всеки, който засегне производството си го получава.
Капитализма и тези, които се борят с него седят един до друг над трупа на производителя, но производството трябва да продължи.
Критиката на политическата икономика е рационализация на начина на производство с най-малко усилия (от тези, които се наслаждават на ползите от него). Всички други, тези които страдат от експлоатацията, трябва да се погрижат нищо да не липсва. Иначе, как ще живеем ?
Когато излиза на светлина, синът на мрака не вижда нищо, точно както е било, докато се е лутал в тъмнината. Радостта го заслепява. Тя го обърква. И той казва, че е халюцинация и я осъжда.
Отпуснатият дебел буржоа се грее на изобилното безделие. Удоволствието е грешно. То ще означава споделяне на същите чувства с буржоазията и предаване на производителния пролетариат.
Не съвсем. Буржоата полага големи усилия експлоатацията да продължи. Той е подложен на стрес и никога няма време за радост. Неговите пътувания са проучвания за нови инвестиции, неговите любовници са петата колона чрез която получава информация за конкурентите си. Богът на производството убива дори най-верните си последователи. Счупете им главите и нищото повече от боклук няма да потече от там.
Гладните клетници усещат желание за отмъщение, когато видят богатите обградени от техния роболепен антураж. Врагът трябва да бъде унищожен преди всичко друго. Но запази плячката. Богатството не трябва да бъде унищожено, то трябва да бъде използвано. Няма значение какво е, каква форма придобива или какви възможности за работа позволява. Това което има значение е заграбването от този който го държи за да може всеки да има достъп до него.
Всеки ? Разбира се, всеки.
И как ще се случи това?
С революционно насилие.
Добър отговор. Но наистина какво ще правим след като сме отрязали толкова много глави, че чак ни е омръзнало ? Какво ще правим, когато няма повече едри земевладелци, дори и да ги търсим с фенер ?
Тогава ще настъпи царството на революцията. На всеки според потребностите, от всеки според възможностите. Обърни внимание, другарю на какво намирисва обаче. Ние продължаваме да говорим за консумация и производство. Всичко е все още в измерението на продуктивността. Аритметиките те карат да се чувстваш сигурен. Две и две прави четири. Кой ще оспори тази „истина” ? Числата управляват света. Ако досега са го правили, защо да не продължат да го правят ?
Ние всички имаме нужда от нещо солидно и издръжливо. Камъни за да построим стена, която да задържи импулсите, които ни задавят. Ние всички имаме нужда от обективност. Шефа се кълне в неговия портфейл, селянина в неговата права лопата, революционера в неговия пистолет. Допусни мъничко критика и цялото скеле ще се срути.
В своята тежка обективност, всекидневието ни поставя условия и ни репродуцира. Ние всички сме деца на ежедневната баналност. Дори и когато говорим за „сериозни неща” като революцията, нашите очи все още са върху календара. Шефа се страхува от революцията, защото ще го лиши от неговото богатство, селянина ще участва в нея, защото ще получи парче земя, революционера ще изпробва теорията си с нея.
Ако проблема е разглеждан в тези термини, няма разлика между портфейла, земята и революционната теория. Тези обекти са доста въображаеми, обикновени отражения на човешката илюзия.
Само борбата е истинска.
Тя разграничава шефа от селянина и установява връзка между селянина и революционера.
Формите на организация, които продукцията взема са идеологическото средство за замаскиране на илюзорната индивидуална идентичност. Тази идентичност е проектирана върху илюзорната икономическа концепция за стойност. Кодът установява своята интерпретация. Шефовете контролират част от този код, както виждаме в консумеризма. Технологията на психологическата война и тоталната репресия също дават своя принос в засилването на идеята, че някой е човек, когато произвежда.
Други части на кода могат да бъдат модифицирани. Не могат да бъдат революционно променени, но леко се преправят от време на време. Помислете, примерно, за масовия консумеризъм, който зае мястото на луксозния консумеризъм от преди години. Друг компонент на кода е експлоатацията. И т.н. Всеки, който се опита да организира моя живот никога не би могъл да ми е другар. Ако се опитат да оправдаят това с извинението, че всеки трябва да произвежда, иначе всички ще загубим идентичността си като хора и ще бъдем обладани от „дивата, сурова природа”, ние отговаряме, че връзката човек-природа е продукт на просветената марксистка буржоазия.
Защо искат да превърнат меча във вила за сено? Защо трябва човека постоянно да се стреми да се разграничи от природата ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар