"Докато има бедни и богати, управляващи и управлявани, няма да има мир, нито мирът ще бъде желан, защото такъв мир ще бъде основан на политическо, икономическо и социално неравенство за милиони човешки същества, които страдат от глад, безчинства, затвор и смърт, докато малко малцинство се наслаждава на всякакви видове удоволствия и свободата да не правят нищо"

Рикардо Флорес Магон, 1911

14 юли 2009

Победа за индианците в Перу



Перу таи големи богатства и е водеща страна в региона по добива и преработката на сребро, мед, цинк и злато. В страната има големи залежи на нефт и газ. Ако през 2004 г. в Перу само 15% от горите са били дадени на чужди компании, днес числото достига 70 процента.

Алан Гарсия се завърна в Перу след като веднъж го съсипа, този път изглежда перуанците се уплашиха повече от призрака на Чавизма, отколкото от "свободната търговия". Но резултатите не закъсняха.

След като получи каквито закони искаше, президентът издаде през 2008 г. серия от укази, с които разчисти пътя за транснационалните инвестиции в перуанска Амазонка. Указите позволяваха на чуждите компании да разработват ресурсите там, без да се допитват до местното население - само с договореност с правителството в Лима.

Тогава местните индианци, се вдигнаха на бунт, продължил от април до юни. Според тях тази политика ликвидира поминъка им и подкопова контрола им върху земята, на която живеят. Като цяло индианците настояваха да се анулират президентски укази за търговско използване на джунглата, които премахваха ограниченията върху добив на нефт и други полезни изкопаеми, върху развитието на инфраструктурата, дърводобива и водните ресурси. По техни данни става дума за площ от 24 млн. хектара от перуанската джунгла.
В протестните акции участваха общо 8500-9000 индианци. Според лидера им Алберто Писано те са представлявали интересите на около 600 000 индианци от перуанска Амазонка
По последни данни убитите от двете страни са 30 протестиращи и 24 полицаи. Срещу добре въоръжените командоси индианците излязоха с копия - израз едновременно и на отчаянието, и на непримиримостта им. Взеха за заложници 38 полицаи, охраняващи нефтени сонди.

Уплашен от ожесточеността на сблъсъка, Гарсия отиде в парламента и настоя да се анулират два поземлени закона. Така автоматично отпаднаха два от указите му, които най-много разгневиха индианците. Президентът наложи също 90-дневен мораториум върху изпълнението на още 7 от указите си, което замразява изпълнението на част от търговското споразумение със САЩ. Истина е обаче, че първо изчака благословията на САЩ и се извини едва след като Обама благоволи да подкрепи индианците.

http://bulgaria.indymedia.org/article/35359

КОМЕНТАР: Можело значи и с немирни средства да се постигат резултати. Добре, че не всички вярват, че изборите и разрешените протести са единствената алтернатива.

Няма коментари:

Публикуване на коментар