Въоръжена радост, I глава
Въоръжена радост, II глава
Въоръжена радост, III глава
Грозният човек винаги намира огледала, които да го правят невероятен (de Sade)
IV глава
Каква лудост е любовта към работата!
С голямо театрално майсторство капиталът успява да накара експлоатираните да обичат експлоатацията, обесеният въжето и робът веригата.
Идеализирането на работата бе смъртта на революцията до сега. Движението на експлоатираните е развалено от буржоазната моралност, която не само е външна за него, но дори е противоположна на него. Не е случайно, че синдикатите са първите, които се развалиха, точно защото са близо до управлението на производствения спектакъл.
Ние трябва да противопоставим на задоволяването на пищните нужди наложени от консумеристкото общество, задоволяването на естествените нужди на човека, видими в светлината на първичната, естествена нужда: нуждата от комунизъм.
По този начин количествените сметки са победени. Нуждата от комунизъм трансформира всички останали нужди и техния натиск върху човека.
Човешката беднота, последица от експлоатацията, се разглежда като основа за бъдещото изкупление. Християнството и еволюционното движение крачат ръка за ръка през историята. Ние трябва да страдаме за да завладеем рая или за да придобием класово самосъзнание, което ще ни поведе към революцията. Без етиката на работата марсистката идея за „пролетариат” няма да има смисъл. Но етиката на работата е продукт на същия буржоазен рационализъм, който е позволил буржоата да вземат властта. Корпоративизма се появява отново през дупките на пролетарския интернационализъм. Всеки се бори със своя огледален образ. В най-добрия случай те влизат в контакт с подобни на тях в други страни. На монолитните мултинационални компании са противопоставени монолитни интернационални синдикати. Нека направим революцията, но да запазим машините, инструмента на работата, този митичен обект, който възпроизвежда историческата сила на буржоазията, сега в ръцете на пролетариата.
Наследникът на революцията е определен от съдбата да стане консуматор и главен актьор в капиталистическия спектакъл на утрешния ден. Идеализирана на нивото на сблъсъка като победител, революционната класа изчезва в идеализацията на продукцията. Когато експлоатираните са вкарани в една класа, всички елементи на спектакъла вече съществуват, точно както и за класата на експлоататорите.
Единственият начин за експлоатираните да избягат от глобализиращия проект на капитала е чрез отказ на работата, продукцията и политическата икономика.
Но отказа от работа не трябва да се бърка с „липсата на работа” в общество базирано на нея. Маргинализираните търсят работа. Те не я намират. Те са тласкани към гетото. Те са криминализирани. След това всичко става част от мениджмънта на производствения спектакъл като цяло. Производителите и безработните са еднакво необходими за капитала. Но баланса е деликатен. Противоречията избухват и довеждат до различни видове кризи, и в този контекст революционната намеса се проявява.
Така, отказът от работа, унищожението на работата, е потвърждение на нуждата от не-работа. Потвърждение, че човек може да се репродуцира в не-работата чрез различни търсения, които тя стимулира в него. Идеята за унищожение на работата изглежда абсурдна разглеждана от гледната точна на работната етика. Но как ? Толкова много хора търсят работа, толкова много са безработни, и ти говориш за унищожение на работата ? Призракът на лудитите се появява и хвърля всички революционери-които-са-чели-всички-класики в ужас. Неизменният модел за фронтална атака срещу капиталистическите сили не трябва да бъде докосван. Всички провали и страдания от миналото са ирелевантни, така че е срамота и предателство. Напред другари, по-добрите дни ще дойдат, напред отново! Ще се стигне до там да се покаже, че концепцията за „свободно време” – временното спиране на работата, днес е натикано в яма за да подплаши пролетарите обратно към застоялата атмосфера на класовата организация (партии, синдикати и т.н.) Спектакълът предлаган от бюрократичните организации за прекарване на свободното време е целенасочено създаден така, че да депресира дори тези с най-богато въображение. Но това не е нищо повече от идеологическа покривка, един от многото инструменти на тоталната война, които съставят спектакъла като цяло.
Нуждата от комунизъм трансформира всичко. Чрез нуждата от комунизъм, нуждата за не-работа се премества от негативния аспект (опозиция на работата) към позитивния: пълната принадлежност на индивида на самия себе си, възможността да изразят себе си абсолютно свободно, отхвърляйки всички модели, не на последно място и този на революцията, който представлява препятствие за пълната реализация на концепцията. Те се страхуват, че могат да се окажат без роля в живота. Някога срещали ли сте революционер без революционен проект ? Проект, който е добре дефиниран и представен ясно на масите ? Какъв вид революционер е този, който търси да унищожи модела, основата, самата същност на революцията ? Като атакува понятия като класа, проект, модел, историческа задача и други подобни старовремски неща, той рискува да няма какво да прави и да бъде принуден да действа в реалността како всички останали. Като милиони други, които подготвят революцията ден след ден без да чакат за знаци. И за да правиш това е нужен кураж.
С твърди модели и малки игрички оставаш в царството на нереалното, на илюзорния проект на революцията, разширение на спектакъла на капитала.
Чрез отхвърлянето на етиката на производството, ти влизаш директно в революционната реалност. Трудно е дори да говорим за тези неща, защото няма смисъл да ги споменаваме по страниците на един трактат. Да редуцираме тези проблеми до един пълен и краен анализ, ще значи, че сме пропуснали смисъла. Най-доброто нещо е неформална дискусия способна да докара фината магия на думите.
Истинско противоречие е да говорим за забавлението сериозно.
С голямо театрално майсторство капиталът успява да накара експлоатираните да обичат експлоатацията, обесеният въжето и робът веригата.
Идеализирането на работата бе смъртта на революцията до сега. Движението на експлоатираните е развалено от буржоазната моралност, която не само е външна за него, но дори е противоположна на него. Не е случайно, че синдикатите са първите, които се развалиха, точно защото са близо до управлението на производствения спектакъл.
Ние трябва да противопоставим на задоволяването на пищните нужди наложени от консумеристкото общество, задоволяването на естествените нужди на човека, видими в светлината на първичната, естествена нужда: нуждата от комунизъм.
По този начин количествените сметки са победени. Нуждата от комунизъм трансформира всички останали нужди и техния натиск върху човека.
Човешката беднота, последица от експлоатацията, се разглежда като основа за бъдещото изкупление. Християнството и еволюционното движение крачат ръка за ръка през историята. Ние трябва да страдаме за да завладеем рая или за да придобием класово самосъзнание, което ще ни поведе към революцията. Без етиката на работата марсистката идея за „пролетариат” няма да има смисъл. Но етиката на работата е продукт на същия буржоазен рационализъм, който е позволил буржоата да вземат властта. Корпоративизма се появява отново през дупките на пролетарския интернационализъм. Всеки се бори със своя огледален образ. В най-добрия случай те влизат в контакт с подобни на тях в други страни. На монолитните мултинационални компании са противопоставени монолитни интернационални синдикати. Нека направим революцията, но да запазим машините, инструмента на работата, този митичен обект, който възпроизвежда историческата сила на буржоазията, сега в ръцете на пролетариата.
Наследникът на революцията е определен от съдбата да стане консуматор и главен актьор в капиталистическия спектакъл на утрешния ден. Идеализирана на нивото на сблъсъка като победител, революционната класа изчезва в идеализацията на продукцията. Когато експлоатираните са вкарани в една класа, всички елементи на спектакъла вече съществуват, точно както и за класата на експлоататорите.
Единственият начин за експлоатираните да избягат от глобализиращия проект на капитала е чрез отказ на работата, продукцията и политическата икономика.
Но отказа от работа не трябва да се бърка с „липсата на работа” в общество базирано на нея. Маргинализираните търсят работа. Те не я намират. Те са тласкани към гетото. Те са криминализирани. След това всичко става част от мениджмънта на производствения спектакъл като цяло. Производителите и безработните са еднакво необходими за капитала. Но баланса е деликатен. Противоречията избухват и довеждат до различни видове кризи, и в този контекст революционната намеса се проявява.
Така, отказът от работа, унищожението на работата, е потвърждение на нуждата от не-работа. Потвърждение, че човек може да се репродуцира в не-работата чрез различни търсения, които тя стимулира в него. Идеята за унищожение на работата изглежда абсурдна разглеждана от гледната точна на работната етика. Но как ? Толкова много хора търсят работа, толкова много са безработни, и ти говориш за унищожение на работата ? Призракът на лудитите се появява и хвърля всички революционери-които-са-чели-всички-класики в ужас. Неизменният модел за фронтална атака срещу капиталистическите сили не трябва да бъде докосван. Всички провали и страдания от миналото са ирелевантни, така че е срамота и предателство. Напред другари, по-добрите дни ще дойдат, напред отново! Ще се стигне до там да се покаже, че концепцията за „свободно време” – временното спиране на работата, днес е натикано в яма за да подплаши пролетарите обратно към застоялата атмосфера на класовата организация (партии, синдикати и т.н.) Спектакълът предлаган от бюрократичните организации за прекарване на свободното време е целенасочено създаден така, че да депресира дори тези с най-богато въображение. Но това не е нищо повече от идеологическа покривка, един от многото инструменти на тоталната война, които съставят спектакъла като цяло.
Нуждата от комунизъм трансформира всичко. Чрез нуждата от комунизъм, нуждата за не-работа се премества от негативния аспект (опозиция на работата) към позитивния: пълната принадлежност на индивида на самия себе си, възможността да изразят себе си абсолютно свободно, отхвърляйки всички модели, не на последно място и този на революцията, който представлява препятствие за пълната реализация на концепцията. Те се страхуват, че могат да се окажат без роля в живота. Някога срещали ли сте революционер без революционен проект ? Проект, който е добре дефиниран и представен ясно на масите ? Какъв вид революционер е този, който търси да унищожи модела, основата, самата същност на революцията ? Като атакува понятия като класа, проект, модел, историческа задача и други подобни старовремски неща, той рискува да няма какво да прави и да бъде принуден да действа в реалността како всички останали. Като милиони други, които подготвят революцията ден след ден без да чакат за знаци. И за да правиш това е нужен кураж.
С твърди модели и малки игрички оставаш в царството на нереалното, на илюзорния проект на революцията, разширение на спектакъла на капитала.
Чрез отхвърлянето на етиката на производството, ти влизаш директно в революционната реалност. Трудно е дори да говорим за тези неща, защото няма смисъл да ги споменаваме по страниците на един трактат. Да редуцираме тези проблеми до един пълен и краен анализ, ще значи, че сме пропуснали смисъла. Най-доброто нещо е неформална дискусия способна да докара фината магия на думите.
Истинско противоречие е да говорим за забавлението сериозно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар