"Докато има бедни и богати, управляващи и управлявани, няма да има мир, нито мирът ще бъде желан, защото такъв мир ще бъде основан на политическо, икономическо и социално неравенство за милиони човешки същества, които страдат от глад, безчинства, затвор и смърт, докато малко малцинство се наслаждава на всякакви видове удоволствия и свободата да не правят нищо"

Рикардо Флорес Магон, 1911

30 септември 2009

Оценка на ситуацията - Септември 2009

Макар, че имах съмнения колко ще съм активна през този месец, все пак успях да кача доста материали. Статиите са над 15, което прави по около една на два дни. Не е зле, като се има в предвид, че ми отнемат времето в една "обществена институция", която би трябвало да ни дава нови познания, но по-скоро ни промива мозъците. Но няма да говоря за проблемите в образованието - било то висше или средно, че даже и в детската градина. Има една активистка група - "Призив", които са се посветили на това.

Иначе имаше "горещи" статии и този месец. В Чили по случай черната годишнина от преврата на Пиночет анархисти нападнаха полицейска станция с коктейли молотов . Мислех, че такива неща стават предимно в Гърция. Браво.

У нас група "стихийни анархисти" пък нападна със спрей колата на депутат от Атака. Някои предположиха, че това е правокация. Не знам дали това е така, но е факт, че има раздвижване през последния месец в анархо-движението в България. ФАБ и "Анархо-Съпротива" организираха протест пред сръбското посолство. Освен това "Анархо-Съпротива" организира отново Free Fest, последният ако не се лъжа беше преди половин година.

Миналият месец предрекох увеличение на социалното напрежение в страната. Първите признаци вече са видими - имаше протест на железничари, както и на производителите на грозде, които се опитаха да блокират международен път заради ниски изкупни цени. Всичко това е само началото.

Google най-после ми индексира блога, но това няма да промени не особено доброто ми мнение за тях.

Мирише ли ви на есен ? А мирише ли ви на социални сътресения ?

2 коментара:

  1. За есента няма как да не се съглася, но не тая особени надежди за социалното напрежение. Нещата стават все по-зле, ножът не просто опира до кокала, ами скоро ще почне и да го реже, но... хванати сме в капан от който няма спасение. Съзнанията ни са хванати в капан.
    Уморих се да се надявам да се събудим.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз обаче продължавам да съм непоправима оптимистка :) Вярвам, че дълбокият сън ще приключи - и не само тук, а по цялата Земя.

    ОтговорИзтриване