"Докато има бедни и богати, управляващи и управлявани, няма да има мир, нито мирът ще бъде желан, защото такъв мир ще бъде основан на политическо, икономическо и социално неравенство за милиони човешки същества, които страдат от глад, безчинства, затвор и смърт, докато малко малцинство се наслаждава на всякакви видове удоволствия и свободата да не правят нищо"

Рикардо Флорес Магон, 1911

30 април 2011

Оценка на ситуацията - Април 2011

Понеже за март не съм се отдавала на размисли затова ще върна малко лентата назад. Именно през март, малко преди да започнат бомбардировките на НАТО над Либия, написах един материал в който сравнявах сегашната ситуация в Либия със ситуацията в революционна Испания през 30-те години на XX век. Направих и превод на английски, изпратих го на infoshop.org и на anarchistnews.org, като в първия го публикуваха, а във втория не - нещастници :) Това е шега разбира се, нямам такова честолюбие за да държа навсякъде да публикуват моето мнение, по важното в случая е, че повече от месец след това, продължавам да съм на същото мнение. Подкрепям либийската революция, въпреки намесата на НАТО. Прочетох безумни мнения по западни левичарски сайтове като "подкрепях революцията, докато не се намеси НАТО". WTF ? Как може да спреш да подкрепяш някой след като някой друг, който не харесваш се е обявил в подкрепа на същото (макар движен от съвсем други подбуди) ? Много леви интелектуалци, да не кажа направо всичките (поне на думи) подкрепят ликвидирането на бедността и мизерията, спазването на човешките права и т.н. Но за същите неща се обявяват и разни правителствени експерти, капиталисти, управляващи - даже от време на време дори правят нещо по въпроса (разбира се, водени от своите си не толкова чисти интереси). Дайте сега да обявим, че вече няма да подкрепяме бедните, достъпното образование, правата на имигрантите, защото в тяхна подкрепа са се изказали някои икономисти, правителства, "филантропи"-капиталисти....Абе, леви интелектуалци, какво да се очаква от тях - то от едно време са анти-хуманисти. Самият Маркс е бил против освобождаването на южните славяни от властта на Османската империя, защото ако това стане, ще се засили влиянието на руския цар, а ние като истински комунисти сме против засилването на влиянието на руския царизъм, няма значение, че по онези земи башибозуците режат главите на поробеното население с повод и без повод. Бакунин е подкрепял борбите на поробените народи за разлика от Маркс, но това е друга тема.

Освен в Либия положението и в други страни от този регион е критично. Сирия, Йемен, Бахрейн... За пореден път се убеждавам колко е мръсна политиката. До колкото разбрах в Бахрейн, освен Саудитска Арабия и Катар са изпратили войски за потушаване на бунтовете. В същото време Катар изпраща помощ на бунтовниците в Либия. Е, как може да подкрепяш едни бунтовници, а други не, като очевидно всичките са движени от подобни, да не кажа - едни и същи неща - желание за повече свобода и край на тиранията. Иран е същата работа само че на обратно - те подкрепят бунтовете в Бахрейн (искат да увеличат влиянието си сред местните шиити), но са против това да се окаже помощ на бунтовниците в Сирия. Мръсна, мръсна политика. Как да не мразиш всички политици и правителства, независимо дали са "демократични", "социалистически", че даже и "революционни" като това на Чавес.

Няма коментари:

Публикуване на коментар