"Докато има бедни и богати, управляващи и управлявани, няма да има мир, нито мирът ще бъде желан, защото такъв мир ще бъде основан на политическо, икономическо и социално неравенство за милиони човешки същества, които страдат от глад, безчинства, затвор и смърт, докато малко малцинство се наслаждава на всякакви видове удоволствия и свободата да не правят нищо"

Рикардо Флорес Магон, 1911

27 февруари 2011

Оценка на ситуацията - Февруари 2011

Положението в светът е предреволюционно. Северна Африка и Близкият Изток въстанаха. Няколко диктатори бяха привидно свалени, но народът не е победил още - в Египет управлението е поето от военните, което не е нещо много по-различно от това да управлява Мубарак. В Либия засега нещата са най-сериозни - лее се кръв, но скоро ще се пролее кръвта и на самия Кадафи. Чуха се новини и за протести извън арабския свят - като в Индия например. Има и непотвърдена информация, че е имало протести и в Северна Корея. В САЩ бе организиран един доста голям протест на работниците в Уисконсин.

Да, ситуацията е критична. Преброих етикетите с имена на държави в блога си - 51. Тоест в 51 страни се е случило поне едно събитие, което съм отразила. Общият брой на официално признатите страни според Wikipedia е 193. Тоест имало е някакво бунтовно или протестно събитие в 25% от страните - вариращо от индивидуални актове срещу системата до масови бунтове. 25% не е малко, но имайте в предвид, че това не значи, че в останалата част на света не се случва нищо. Не съм писала нищо за останалите страни поради редица причини - може би просто информацията не е достигнала до мен или се е проявил мързела ми да превеждам. От тук нататък по целия свят все повече хора ще изразяват недоволството си от начина по който (ги карат да) живеят. И процента ще расте.

Няма коментари:

Публикуване на коментар