Този месец беше доста гаден - явно правителствата по целия свят все по ясно усещат гнева на хората и борците за свобода, защото преминаха към жестоки репресии. В Гърция бяха арестувани множество анархисти, включително шестима от една от анархо-терористичните групи "Революционна борба". В Чили полицаите най-хладнокръвно застреляха млад пънкар. Защо почти не пиша за тези новини в основните статии в блога, а само ги споменавам в месечната си "оценка на ситуацията" ? Може би защото съм както ме определиха наскоро "наивна оптимистка". Не знам такава ли съм, но многото лоши новини ми идват в повече - макар да пиша от около една година в този блог, аз от преди това следя Индимедия и разни западни активистки сайтове. Всеки ден има новини за изселени скуоти, полицейски бруталности срещу мирни митинги, убити антифашисти в Русия, арестувани анархисти за смехотворни обвинения в "еко-тероризъм" и т.н. Не че тия неща не са важни, но колкото и да раздухваме тези случаи, полза почти няма. Властта никога няма да каже "опс, извинявайте". Не ми се ще това което ни определя като анархисти да са постоянните репресии, ще ми се като се каже "анархисти" да се разбира директни акции, не измолени, а извоювани права, бягащи полицаи и обърнати полицейски коли, окупации и стачки без официалните синдикати и т.н. Затова и новините са ми предимно тип "в атака", а не "в защита".
В България за жалост беше арестувана учителката, която обра съвсем сама банка през март. Тя наистина заслужава да и издигнем паметник, както пишеше в една статия във връзка с нейния случай. А в село Кочан работниците си окупираха фабриката и отказаха да си тръгнат докато не си получат заплатите. Ето това се казва неотстъпчивост. Браво! Но да се върна на учителката...преди 4 месеца писах в този постинг следното:
Бях права - "обикновени хора" също извършват обири. Просто капитализмът не ни оставя друга възможност - не за забогатяване, а за ОЦЕЛЯВАНЕ. Учителите често биват наричани "будители". Дано този отчаян акт на тази жена от Плевен събуди повече хора заспали под продраното одеяло изтъкано от илюзиите на "социалната" държава. Защото за нас - "малките" и "обикновени" хора НЯМА живот в капитализма, има само бавна смърт.
Ех, този месец поне за мен мина и под знака на директното действие. Първо steal something day, после масово късане на нацио-анални лепенки (самите те така се изписаха, няма майтап). Е това е нищо в сравнение с това, което правят в една страна като Гърция, но това е реалността (засега) в България.
И на края малко технически въпроси - а именно за коментарите. Този месец се появиха няколко коментара с критики към мен на които заслужаваше да отговоря. За жалост не можах да го сторя, понеже security браузера който ползвам за всеки случай нещо се бъгна :( Трябва да го реша този въпрос но не искам да се свързвам с blogger директно през основния си браузър без да ползвам tor.
За недопускането на коментарите - понеже някой ми пусна анонимен коментар, че съм му била скрила някакъв предишен коментар, следва да отбележа, че цензурирам само фашистки (вече почти няма такива - явно им омръзна) или откровено идиотски коментари (като един под материала за liberation theology който твърдеше, че Исус е по-велик от всички анархисти).
В България за жалост беше арестувана учителката, която обра съвсем сама банка през март. Тя наистина заслужава да и издигнем паметник, както пишеше в една статия във връзка с нейния случай. А в село Кочан работниците си окупираха фабриката и отказаха да си тръгнат докато не си получат заплатите. Ето това се казва неотстъпчивост. Браво! Но да се върна на учителката...преди 4 месеца писах в този постинг следното:
Медиите и официалните статистики може би целенасочено се опитват да внушат, че всички обири се извършват от рецидивисти с минимум 5 изнасилвания, 3 престрелки и поне 8 висящи дела, никога обирите не се извършат от работници с 15 годишен стаж, самотни майки на две деца или каквито и да било други обикновени "порядъчни граждани". Е, порядъчните граждани със сигурност не седят зад май-големите обири, но не можем да обясним феномена "хайде да ограбим кварталния магазин или близкия банкомат" само и единствено с познатия "криминален контингент".
Бях права - "обикновени хора" също извършват обири. Просто капитализмът не ни оставя друга възможност - не за забогатяване, а за ОЦЕЛЯВАНЕ. Учителите често биват наричани "будители". Дано този отчаян акт на тази жена от Плевен събуди повече хора заспали под продраното одеяло изтъкано от илюзиите на "социалната" държава. Защото за нас - "малките" и "обикновени" хора НЯМА живот в капитализма, има само бавна смърт.
Ех, този месец поне за мен мина и под знака на директното действие. Първо steal something day, после масово късане на нацио-анални лепенки (самите те така се изписаха, няма майтап). Е това е нищо в сравнение с това, което правят в една страна като Гърция, но това е реалността (засега) в България.
И на края малко технически въпроси - а именно за коментарите. Този месец се появиха няколко коментара с критики към мен на които заслужаваше да отговоря. За жалост не можах да го сторя, понеже security браузера който ползвам за всеки случай нещо се бъгна :( Трябва да го реша този въпрос но не искам да се свързвам с blogger директно през основния си браузър без да ползвам tor.
За недопускането на коментарите - понеже някой ми пусна анонимен коментар, че съм му била скрила някакъв предишен коментар, следва да отбележа, че цензурирам само фашистки (вече почти няма такива - явно им омръзна) или откровено идиотски коментари (като един под материала за liberation theology който твърдеше, че Исус е по-велик от всички анархисти).
Няма коментари:
Публикуване на коментар