Игор Мангушев бе един от рашистките окупатори в Украйна, който стана известен с това, че при едно от завръщанията си в Русия бе донесъл за спомен череп на загинал украински войник. Путлеро-фашистът гордо развяваше черепа по време на един музикален концерт.
Е, на 4-ти февруари, при поредното си посещение в Украйна, Мангушев бе прострелян в главата.
Лекарите дълго се бореха за жалкия животец на тази отрепка, но в крайна сметка вчера Мангушев замина при Кобзон на оня свят. Кеф! :)
След като почна войната, много от нашите другари в Киев станаха или доброволци, или членове на Антиавторитарния отряд в рамките на Териториалната отбрана. Сега отрядът се занимава основно с обучение и охрана. Когато врагът все още беше в района на Киев, момчетата отидоха на фронта, за да помогнат на украинските въоръжени сили (AFU) с наблюдение чрез дронове, участваха в транспортирането на бежанци през зеления коридор и проверяваха обаждания от граждани за саботажни групи.
Разговаряме с Иля, анархист от Русия, който живее в Украйна от почти 3 години и е участвал във въстанието в Беларус от 2020 г., за трудностите при овладяването на бойните умения, ролята на оръжието в освобождението и политическите перспективи на нашия регион.
Живеейки в Киев, разбираемо е защо не си останал настрана от войната. Но защо отиде специално във военния отряд, а не се включи в доброволческа или друга гражданска дейност?
Преди всичко ще кажа, че вярвам, че всички дейности са много важни. Доброволчеството, медийната работа и политическото организиране, те не могат да се извършват чрез военните структури. Фронтът не е само по бойните линии, а във всички области, където хората правят нещо заедно, за да накарат анархисткото движение да влезе в конфронтация с империалистите.
Въпреки това аз реших да поема по военния път. Вярвам, че нашето движение трябва да може да се изправи срещу противниците си с оръжие. Това винаги е било важно за мен като част от политическите ми възгледи. Разбирането, че и ние можем да го направим.
Освен това това беше не само лично решение, но и част от нашето колективно планиране. След Нова година анархисткото движение в Киев проведе срещи, на които решихме какво ще правим, как ще се координираме един с друг. Още тогава реших, че ще се насоча към тази посока. Буквално в първите дни на войната планираното се получи добре.
Имаше ли военни умения преди това?
Да, имах опит в основната военна подготовка. Практикувахме това с нашите другари. И тъй като успяхме да организираме тренировъчния процес, когато започнаха всички събития, успях да науча и овладея много неща.
Трудно ли е да се потопиш в армията?
Със сигурност не е лесно. Но с нас имахме другари, които за първи път хващаха картечница и всички доста бързо се научиха. Тук, както във всяка друга област всичко зависи от интерес и старание.
Трябва да запомняте много, но на основното ниво не забелязах нищо, което да е невъзможно.
Има и известен физически стрес, не можете да ходите през цялото време, трябва да можете да бягате малко, да падате и да ставате отново. Но това отново е трупане на опит, въпрос на обучение.
Всички хора със сравнително добро здраве и желание могат да навлязат сравнително лесно. Така че, ако някой се чуди колко реалистично е да го овладеете, бих го посъветвал да не се страхува, а да опита и най-вероятно ще се получи.
Въпреки това, да кажа, че съм директно потопен в уменията за войната, би било твърде дръзко. Все пак сме в началните етапи. Дори два месеца повече или по-малко систематично обучение не е времето, в което можете да навлезете направо.
Говорейки за основни умения. Как мислиш, каква сила изобщо има самоорганизираната милиция в съвременната война? Предвид силната професионализация на армията.
Разбира се, професионалната, високотехнологична армия има големи предимства пред партизанската тактика.
Въпреки това милициите и партизанските тактики също играят голяма роля. Тъй като режимът на Путин действа като окупатор, съпротивата се ръководи от много местни хора, които познават добре градската среда и околностите. Това им дава голямо предимство.
Освен това да не забравяме борбения дух. Ако хората наистина се бият отдадено, както видяхме в Кюрдистан, тогава дори високотехнологичната армия, която в този случай е много по-напреднала от турската армия, не може да пречупи хората.
Най-интересното обаче е, че всяка милиция и партизанска група също се стреми към професионализъм. Професионализъм в партизанските тактики. Трябва да търсите начини да получите най-новите технически инструменти и да имате професионалисти, които знаят как да ги използват. Не трябва да се заблуждавате, че партизанинът е просто един недисциплиниран дядо Кузмич, който е взел своята берданка (модел стара пушка), скрил се е в гората и прави нещо там.
Всъщност професионалните армии са заимствали много от партизански тактики. Например малките автономни групи, малките внезапни удари и бързото изтегляне. Да се овладее подобна тактика, за да се действа умело в тази област, също е голямо предизвикателство. Всеки, който сериозно се замисля за войната на хората, войната на недържавните групи срещу държавните, трябва да мисли за това.
Освен споменатите бойни тактики, по какво още се различават популярните, анархистични военни структури от държавните и про-държавните?
Преди всичко по социалния идеал, заради който съществуват и се борят. Не съм сигурен, че те могат да се различават толкова много структурно от конвенционалните въоръжени сили. Военната ситуация изисква определена командна система, определена йерархия. Дори и да трябва да е временна и подложена на критики, тя все пак съществува и без нея в момента не е ясно как ще станат нещата.
Знаем, че „пушката ражда власт“, не се ли отнася това и за анархистките въоръжени структури? Нямат ли те, подобно на други въоръжени формирования, потенциала да налагат волята си на други организации?
„Пушката ражда властта“, но, нека го кажа свободно, пушката може да роди и силата на хората. Винаги съм смятал оръжията и в по-широк план насилието като вид инструмент. Вярно е, че голяма част от човешката власт и потисничество се основават на оръжия и насилие. Но отчасти следва също така, че този инструмент трябва да се използва за смазване на властта и потисничеството. Ако на този свят война ни е наложена, тогава ние също трябва да бъдем войнствени, за да защитим нашата социална идея. Неслучайно юмрукът с протегнатата картечница е бил символ на много въстанически организации. Това е символ, че монополът върху насилието може да бъде отнет от държавата и потисниците.
Пушката в ръцете на хората, в случая украинското общество, което колективно се противопоставя на имперската агресия на Путин, не е символ на властта, а символ на надеждата за освобождение от властта. Символ на съпротивата срещу грубата сила.
Но всъщност пушката не е в ръцете на украинския народ, а в ръцете само на част от хората, в ръцете на армията.
Нямам точните цифри, но от това, което видях с очите си, усещането ми е, че огромен брой доброволци се присъединиха към силите на Териториалната отбрана, всякакви други спомагателни военни структури и местната самоотбрана. Струва ми се, че цялата активна част на украинското общество сега е в контакт с картечницата, с пушката по един или друг начин. Ще видим какво ще стане по-нататък. Във всеки случай този опит за самозащита на народа и колективна съпротива срещу агресора е ценен опит. Как ще се реализира в бъдеще – не бих се осмелил да спекулирам сега.
Е, тогава нека поговорим за бъдещето по различен начин, как според теб ще се развие ситуацията в региона като цяло?
Каквото и да е, напоследък е напълно невъзможно да се предвиди. Аз, честно казано, абсолютно не мислех, че тази пълномащабна война ще се случи.
За съжаление все по-малко вярвам, че войната може да приключи бързо. Или ще навлезе в продължителна фаза, или ще има опити на Путин по някакъв начин да напредне рязко, или наобратно - опити от украинска страна за активно контраатакуване.
Войната ще доведе до по-нататъшна дестабилизация в региона. Това обещава големи проблеми за хората. В същото време е възможна и дестабилизация на авторитарните режими на Лукашенко и Путин. Което, разбира се, отваря възможността за промяна към по-добро в нашите страни. В тази ситуация анархистите от Беларус и Русия трябва да се подготвят за активно участие в събитията.
Защо мислиш, че тази война е в състояние да подкопае режимите на Лукашенко и Путин?
Заради санкциите, заради големите загуби, доколкото може да се съди сега, заради огромните хвърлени средства във войната, заради загубата на репутация. Може би сега в Русия има някакво въодушевление относно Путин, но е очевидно, че в момента целите не се постигат, понасят се загуби и се изразходват гигантски ресурси.
А режимът на Лукашенко е тясно свързан с Путин. Ако режимът на Путин престане да съществува, тогава основната опора на Лукашенко ще изчезне. Второ, нахлуването се извърши и от територията на Беларус. Доколкото мога да преценя, това предизвиква допълнително раздразнение срещу Лукашенко в самия Беларус. Това насърчава хората да се организират за една или друга форма на политическа борба. Диаспората, която бе вече силно анти-Лукашенко, става още по-организирана и мобилизирана. Знаем, че например в Украйна има много белоруски доброволци. Мисля, че това може да стане фактор за краха на режима в един момент.
Какво според теб трябва да направят хората в Беларус в тази ситуация? Тези, които искат възможно най-скоро войната и авторитарните режими да приключат, но които нямат връзки с организирани съмишленици, нямат опит.
Алгоритъмът е същият: подготовка, организация и действие. Дори хората да не членуват в политическа групировка, защото всичко е прикрито и е невъзможно да се осъществи директен контакт.
Необходимо е да овладеете нужните умения, да се подготвите за действие. Разлепването на листовки и чертаенето на графити е полезно, ако хората могат да го направят, нека го правят. Но в Беларус обществото ще трябва да се бори с режима, за да се защити. Трябва да сме готови за това, за пряка конфронтация.
Необходимо е да се организираме, да се обединим поне с няколко доверени хора. Надеждни, така че да можете да разчитате един на друг. Това може да са 2-ма души, 3, 5.
И, разбира се, действие. Всеки принос сега, особено в Беларус и Русия, е невероятно ценен. Например железопътната война. Това е нещо, за което дори обикновените хора тук в Украйна знаят. Буквално говорихме с няколко момчета от Националната гвардия преди 5 минути и един човек казва: „В Беларус хората изгориха толкова много от тези релейни кутии (за контрол на желеопътния трафик), извършиха саботаж. Това наистина ни помогна.”
Сега определено е време за действие. 24 февруари. След тази дата, не знам какво друго да очаквам. Трябва да нанесем удари по диктаторските режими. Ако можете да го направите сами, направете го сами. Но с всички средства се борете. Надявам се, че можем да обединим всичко и да се координираме, така че тази народна борба да доведе до конкретни политически резултати.
Борис Енгелсън за pramen.io
В Украйна има немалко нео-нацисти. В Украйна има корумпирани политици. За последните 8 години в източна Украйна загинаха много мирни жители.
НО ВСИЧКО ТОВА БЛЕДНЕЕ пред престъпленията извършвани от руския фашистки режим на фюрера известен като Владимир Путин. Затова никакви оправдания за извършваните в момента руски престъпления срещу човечеството! Да, смърт на путлеристите!
