Весела Коледа :)

Запалихте ли елхата? 

 

Сблъсъци в Атина на годишнината от смъртта на Александрос Григоропулос

На 6 декември 2008 гръцката полиция убива безпричинно 15-годишния Александрос Григоропулос. Веднага цяла Гърция е залята от масови протести и бунтове, които продължават със седмици.

От тогава всяка година се провеждат възпоменателни демонстрации, които често прерастват в сражения с полицията. 

Няма да забравим, няма да простим!

Боевая организация анархо-коммунистов

"Боевая организация анархо-коммунистов" е руска анархистична група, която е основана някъде около 2018 година. В годините преди настоящата 2022 г. тя е малко известна и почти не развива дейност извън интернет. След нахлуването на Русия в Украйна обаче организацията се активизира и извърши серия от саботажи на железопътната инфраструктура както на територията на самата Руска федерация, така и в съседен Беларус.

Освен пряката настояща цел - разгромът на руските окупатори, като по-далечна крайна цел групата си поставя установяването на либертарен социализъм на териториите на днешна Русия.

На тази страница в Wikipedia може да следите за нови атаки извършени от "Бойната организация на анархо-комунистите":

https://en.wikipedia.org/wiki/Combat_Organization_of_Anarcho-Communists

Засега са описани 4 такива нападения. Първото е от 18 април, когато групата поврежда телекомуникационна кула край село Беломесное в Белгородска област.

 

Бой по Адидас заради Световното в Катар

И какво?! Световното първенство по футбол започна в Катар. Едно първенство което бе подготвено с на практика робския труд на хиляди икономически мигранти. В една страна където всякакво зачитане на човешките права е немислимо. Един авторитарен режим с пълната подкрепа на ФИФА.

Именно затова в ранните часове на 20 ноември, малко преди започване на първенството, централата на Адидас в Портланд, Орегон, САЩ бе изпотрошена. Адидас е дългогодишен партньор на ФИФА и напълно заслужава такова отношение.

https://abolitionmedia.noblogs.org/post/2022/11/21/attack-on-adidas-headquarters-in-portland-oregon-in-retaliation-for-2022-qatar-world-cup/

Пореден железопътен саботаж в Русия

Наскоро неизвестни лица са взривили железопътна линия в западната Брянска област на Русия, която граничи с Украйна и Беларус. По линията редовно са правени доставки за руската окупационна армия в Украйна. Вероятно властите бързо ще я възстановят, но могат ли да опазят всеки един метър от дългата стотици километри линия? На друго място партизаните пак ще я прекъснат.

https://twitter.com/GirkinGirkin/status/1584626284159991809

Унищожени полицейски автомобили в Питсбърг, САЩ

В нощта на 28 септември "неизвестни лица" са подпалили и напълно унищожили 3 полицейски автомобила в град Питсбърг, САЩ.

A.C.A.B.

https://abolitionmedia.noblogs.org/post/2022/10/05/incendiary-attack-against-police-training-academy-in-pittsburgh-usa-three-police-vehicles-torched/

Коктейли Молотов и саботажи в Русия

КаПутин обяви мобилизация и съпротивата срещу империалистическата му война в самата Русия тепърва ще става все по-решителна.

Рано тази сутрин неизвестни лица са хвърлили коктейли Молотов по градската администрация в град Толоати.

 https://twitter.com/nexta_tv/status/1572838189684891650

 

А преди няколко дни при поредния саботаж са дерайлирали няколко товарни вагона в Свердловския регион.

https://twitter.com/TWMCLtd/status/1571184045454770176

 

Кюрдските партизани свалят 10 турски хеликоптера за 4 месеца

Кюрдските борци за свобода (HPG) в югоизточна Турция и северен Ирак са свалили най-малко 10 армейски хеликоптера за последните 4 месеца. Само за септември ударените вертолети са 3, а месецът дори не е преполовил.

Турската държава започна нова операция срещу кюрдските бунтовници в своите източни провинции и в съседния Ирак през април. Не може да се каже, че турците имат голям успех.

 https://abolitionmedia.noblogs.org/post/2022/09/06/guerrillas-shot-down-10-turkish-helicopters-in-four-months/

Нападение срещу оръжейна компания в Белгия

Наскоро някой е атакувал с коктейли Молотов две бронирани машини Piranha III паркирани пред завода на OIP в град Ауденарде, Белгия. Машините до толкова са повредени, че на практика не стават за използване.

От 2003 OIP е част от израелската компания Elbit Systems, която доставя оръжия на въоръжените сили на Израел.

https://secoursrouge.org/belgique-action-incendiaire-contre-la-filiale-belge-du-constructeur-darmes-israelien-elbit/

 

Саботаж на железопътна линия водеща към руско военно поделение

Миналият месец анархистка подривна клетка е повредила железопътната линия водеща към поделение 55443 намиращо се близо до град Киржач във Владимировска област в централна Русия. Поделението е част от състава на артилерийските и ракетни войски на Руската федерация.

https://abolitionmedia.noblogs.org/post/2022/07/22/sabotage-on-the-military-railway-line-in-russia/

 

Правата ми при претърсване от полиция на обществено място (личен обиск)

1. Кога полицаите могат да ме спират на улицата и защо?

Проверката, която служителите на МВР могат да ми наложат на обществено място, се изразява в две основни направления: проверка на личната ми карта и извършване на личен обиск.

Полицаите могат да ме спрат за проверка на личната ми карта при следните условия:

    когато съм под 18 годишна възраст и се разхождам вечер, следва да спазвам законово установените правила за часовите ограничения, в които мога да излизам навън. Практиката показва, че често вечер служителите на МВР  проверяват личните карти на младежите, за да са сигурни, че се спазват следните правила:

    когато съм поне на 14 години имам право да излизам без придружител до 22 часа и право да излизам след 22 часа, но с придружител;
    когато съм на 18 години имам право да излизам без придружител след 22:00 ч.

    когато има налични данни за мен, че съм извършил някакво престъпление или друго нарушение на обществения ред (примерно при  дребно хулиганство);
    когато проверката е наложителна, защото има извършено престъпление или административно нарушени;
    когато съм чуждестранен гражданин и се провежда контрол по редовността на документите ми за самоличност и пребиваване в страната;
    когато се намирам на контролен (пропусквателен) пункт, организиран от полицията;
    когато проверката е наложена по искане на друг държавен орган.

Полицаите ме обискират или извършват т.н. официален оглед, познат още в разговорната реч като “джобене” или “прeджобване”, с цел да открият у мен доказателство за престъпление или укрити вещи.
Обискът е позволен само при следните случаи:

    когато съм задържан и за мен има данни, че съм извършил престъпление;
    когато има данни за мен, че нося опасни или забранени за притежаване предмети;
    когато се намирам на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред и има достатъчно данни, че нося в себе си вещи, които са свързани с извършеното престъплението или нарушението;
    когато има подаден сигнал за мен в Шенгенската информационна система (ШИС) за извършване на специфичен контрол. Това е информационна система, използвана в много европейски държави за предоставяне на информация за хора и предмети.Информацията може да се отнася за изгубени вещи или изчезнали лица, за които има заповед за арест.

Важно! Обиск може да ми бъде извършен само от лице, което е от същия пол като моя.

2. Как протича самата проверка?

За да съм спокоен с процедурата за проверка, следва учтиво да помоля полицаите да ме запознаят с основанието за извършване на обиска срещу мен. Ако е защото ме задържат, то какво е основанието за задържането ми. Ако е защото нося опасни или забранени предмети, то какви са данните, по които съдят за това нещо. Важно е да поискам всичко това да се впише в протокола за извършване на обиска ми.

Задължително е обискът да се извърши освен от лице от същия пол, но и в присъствие на поне още един свидетел. А когато основанието за това е, защото съм задържан или укривам предмети от значение за съдебно дело, тогава свидетелите трябва да са поне двама (поемни лица) и отново от същия пол.

    Първо и задължително условие, за да протече един обиск законосъобразно, е служителите на МВР да ми се представят, като се идентифицират с име и звание, а при съмнение от моя страна са длъжни да покажат и полицейските знаци по себе си и служебната си карта.
    Второ: Полицаите следва да снемат самоличността ми, като представя документи за самоличност (лична карта, шофьорска книжка, паспорт). Ако не нося такива в себе си, е достатъчно, лицата, които имат документи за самоличност и ме познават да потвърдят, че аз съм човекът, за когото се представям.

Ако откажа без основание да представя документите си за самоличност на полицейските органи или не ги нося със себе си може да ми бъде наложена глоба в размер между 50 и 300 лева. Възможно е да последва и отвеждането ми за справка в близкото районно поделение на МВР и даже да ми бъдат взети отпечатъци, за да се разкрие самоличността ми.

    Трето: Всеки път при извършване на  обиск полицаите са длъжни да съставят протокол. Той се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от мен. Полага ми се един екземпляр от него.

Важно! След като протоколът бъде попълнен от органите на реда, имам право да се запозная с неговото съдържание и да се уверя, че в него са изчерпателно описани всички вещи, които са били у мен в момента на обиска, както и да отчета дали не са пропуснати вещи или пък не са добавени нови. За да се подсигуря, че такива няма да се допишат, мога да задраскам свободните полета в протокола, след като го прочета. А ако нещо не е както смятам, мога да напиша възражението си в самия протокол в графата за това. По възможност, ако съм с приятел по време на обиска, е добре той внимателно да следи какви вещи се вадят от джобовете ми, за да не ми се подхвърли някоя незаконна без да забележа.

3. Как да се защитя, ако бъда подложен на неоснователен и неправилно извъшен обиск?

Мое конституционно право е това на лична свобода и неприкосновеност. Обискът следва да се извърши по начин, който не уронва честта и достойнството ми.

Когато полицаите употребят неправомерно сила или оръжие при упражняване на принудителни мерки върху мен, или когато ме обиждат и накърняват достойнството ми, мога:

    да подам жалба в районното поделение на МВР;

    да сигнализирам на  съда в Страсбург, за да потърся защита на човечките си права. Това важи само за случаите, когато съм се възползвал от всичките вътрешноправни средства за защита, предвидени в българското законодателство. И дори, когато тези средства са неефективни и с тях не мога да постигна защита на нарушеното ми право или справедливо обезщетение, тогава също мога да се обърна към съда.

В случай, че иззетите от мен вещи не са доказателства за извършено нарушение или престъпление, следва да ми бъдат върнати след обиска и никой няма право да ги задържа, освен ако притежаванието им е противозаконно.

https://pravatami.bg/3728 

Бой по комунистите на панаир на книгата в САЩ

Наскоро в така наречената Бей Ерия (силно урбанизирана зона в северната част на щата Калифорния, около Сан Франциско) се е състоял анархистки панаир на книгата (Bookfair).

Ако някога сте имали вземане-даване с анархисткото движение вероятно знаете, че панаирите на книгата са една от честите дейности, които много анархистки групи организират. Преди време всяка година се организираше Балкански анархистки панаир на книгата като няколко пъти той бе дори в България. Сега не знам дали все още тази традиция продължава, надявам се, че да.

Освен това често към това събитие се присламчваха и групи нямащи нищо общо с анархизма, обикновено комунисти. Помня един фрапиращ случай от преди няколко години, когато в Гърция на подобно събитие се бяха изтъпанчили и българските фашизоиди от БНС.

В случая на споменатия панаир на книгата в САЩ са се появили твърдолинейни комунисти, така наречените tankies. Те са опънали маса и са се продвали да пробутват тяхната си пропаганда. Доста малко време са ги търпяли и комунягите са си го получили...

 

 

Интервю с руски анархист сражаващ се в Украйна

След като почна войната, много от нашите другари в Киев станаха или доброволци, или членове на Антиавторитарния отряд в рамките на Териториалната отбрана. Сега отрядът се занимава основно с обучение и охрана. Когато врагът все още беше в района на Киев, момчетата отидоха на фронта, за да помогнат на украинските въоръжени сили (AFU) с наблюдение чрез дронове, участваха в транспортирането на бежанци през зеления коридор и проверяваха обаждания от граждани за саботажни групи.

Разговаряме с Иля, анархист от Русия, който живее в Украйна от почти 3 години и е участвал във въстанието в Беларус от 2020 г., за трудностите при овладяването на бойните умения, ролята на оръжието в освобождението и политическите перспективи на нашия регион.

Живеейки в Киев, разбираемо е защо не си останал настрана от войната. Но защо отиде специално във военния отряд, а не се включи в доброволческа или друга гражданска дейност?

Преди всичко ще кажа, че вярвам, че всички дейности са много важни. Доброволчеството, медийната работа и политическото организиране, те не могат да се извършват чрез военните структури. Фронтът не е само по бойните линии, а във всички области, където хората правят нещо заедно, за да накарат анархисткото движение да влезе в конфронтация с империалистите.

Въпреки това аз реших да поема по военния път. Вярвам, че нашето движение трябва да може да се изправи срещу противниците си с оръжие. Това винаги е било важно за мен като част от политическите ми възгледи. Разбирането, че и ние можем да го направим.

Освен това това беше не само лично решение, но и част от нашето колективно планиране. След Нова година анархисткото движение в Киев проведе срещи, на които решихме какво ще правим, как ще се координираме един с друг. Още тогава реших, че ще се насоча към тази посока. Буквално в първите дни на войната планираното се получи добре.

Имаше ли военни умения преди това?

Да, имах опит в основната военна подготовка. Практикувахме това с нашите другари. И тъй като успяхме да организираме тренировъчния процес, когато започнаха всички събития, успях да науча и овладея много неща.

Трудно ли е да се потопиш в армията?

Със сигурност не е лесно. Но с нас имахме другари, които за първи път хващаха картечница и всички доста бързо се научиха. Тук, както във всяка друга област всичко зависи от интерес и старание.

Трябва да запомняте много, но на основното ниво не забелязах нищо, което да е невъзможно.

Има и известен физически стрес, не можете да ходите през цялото време, трябва да можете да бягате малко, да падате и да ставате отново. Но това отново е трупане на опит, въпрос на обучение.

Всички хора със сравнително добро здраве и желание могат да навлязат сравнително лесно. Така че, ако някой се чуди колко реалистично е да го овладеете, бих го посъветвал да не се страхува, а да опита и най-вероятно ще се получи.

Въпреки това, да кажа, че съм директно потопен в уменията за войната, би било твърде дръзко. Все пак сме в началните етапи. Дори два месеца повече или по-малко систематично обучение не е времето, в което можете да навлезете направо.

Говорейки за основни умения. Как мислиш, каква сила изобщо има самоорганизираната милиция в съвременната война? Предвид силната професионализация на армията.

Разбира се, професионалната, високотехнологична армия има големи предимства пред партизанската тактика.

Въпреки това милициите и партизанските тактики също играят голяма роля. Тъй като режимът на Путин действа като окупатор, съпротивата се ръководи от много местни хора, които познават добре градската среда и околностите. Това им дава голямо предимство.

Освен това да не забравяме борбения дух. Ако хората наистина се бият отдадено, както видяхме в Кюрдистан, тогава дори високотехнологичната армия, която в този случай е много по-напреднала от турската армия, не може да пречупи хората.

Най-интересното обаче е, че всяка милиция и партизанска група също се стреми към професионализъм. Професионализъм в партизанските тактики. Трябва да търсите начини да получите най-новите технически инструменти и да имате професионалисти, които знаят как да ги използват. Не трябва да се заблуждавате, че партизанинът е просто един недисциплиниран дядо Кузмич, който е взел своята берданка (модел стара пушка), скрил се е в гората и прави нещо там.

Всъщност професионалните армии са заимствали много от партизански тактики. Например малките автономни групи, малките внезапни удари и бързото изтегляне. Да се овладее подобна тактика, за да се действа умело в тази област, също е голямо предизвикателство. Всеки, който сериозно се замисля за войната на хората, войната на недържавните групи срещу държавните, трябва да мисли за това.

Освен споменатите бойни тактики, по какво още се различават популярните, анархистични военни структури от държавните и про-държавните?

Преди всичко по социалния идеал, заради който съществуват и се борят. Не съм сигурен, че те могат да се различават толкова много структурно от конвенционалните въоръжени сили. Военната ситуация изисква определена командна система, определена йерархия. Дори и да трябва да е временна и подложена на критики, тя все пак съществува и без нея в момента не е ясно как ще станат нещата.

Знаем, че „пушката ражда власт“, не се ли отнася това и за анархистките въоръжени структури? Нямат ли те, подобно на други въоръжени формирования, потенциала да налагат волята си на други организации?

„Пушката ражда властта“, но, нека го кажа свободно, пушката може да роди и силата на хората. Винаги съм смятал оръжията и в по-широк план насилието като вид инструмент. Вярно е, че голяма част от човешката власт и потисничество се основават на оръжия и насилие. Но отчасти следва също така, че този инструмент трябва да се използва за смазване на властта и потисничеството. Ако на този свят война ни е наложена, тогава ние също трябва да бъдем войнствени, за да защитим нашата социална идея. Неслучайно юмрукът с протегнатата картечница е бил символ на много въстанически организации. Това е символ, че монополът върху насилието може да бъде отнет от държавата и потисниците.

Пушката в ръцете на хората, в случая украинското общество, което колективно се противопоставя на имперската агресия на Путин, не е символ на властта, а символ на надеждата за освобождение от властта. Символ на съпротивата срещу грубата сила.

Но всъщност пушката не е в ръцете на украинския народ, а в ръцете само на част от хората, в ръцете на армията.

Нямам точните цифри, но от това, което видях с очите си, усещането ми е, че огромен брой доброволци се присъединиха към силите на Териториалната отбрана, всякакви други спомагателни военни структури и местната самоотбрана. Струва ми се, че цялата активна част на украинското общество сега е в контакт с картечницата, с пушката по един или друг начин. Ще видим какво ще стане по-нататък. Във всеки случай този опит за самозащита на народа и колективна съпротива срещу агресора е ценен опит. Как ще се реализира в бъдеще – не бих се осмелил да спекулирам сега.

Е, тогава нека поговорим за бъдещето по различен начин, как според теб ще се развие ситуацията в региона като цяло?

Каквото и да е, напоследък е напълно невъзможно да се предвиди. Аз, честно казано, абсолютно не мислех, че тази пълномащабна война ще се случи.

За съжаление все по-малко вярвам, че войната може да приключи бързо. Или ще навлезе в продължителна фаза, или ще има опити на Путин по някакъв начин да напредне рязко, или наобратно - опити от украинска страна за активно контраатакуване.

Войната ще доведе до по-нататъшна дестабилизация в региона. Това обещава големи проблеми за хората. В същото време е възможна и дестабилизация на авторитарните режими на Лукашенко и Путин. Което, разбира се, отваря възможността за промяна към по-добро в нашите страни. В тази ситуация анархистите от Беларус и Русия трябва да се подготвят за активно участие в събитията.

Защо мислиш, че тази война е в състояние да подкопае режимите на Лукашенко и Путин?

Заради санкциите, заради големите загуби, доколкото може да се съди сега, заради огромните хвърлени средства във войната, заради загубата на репутация. Може би сега в Русия има някакво въодушевление относно Путин, но е очевидно, че в момента целите не се постигат, понасят се загуби и се изразходват гигантски ресурси.

А режимът на Лукашенко е тясно свързан с Путин. Ако режимът на Путин престане да съществува, тогава основната опора на Лукашенко ще изчезне. Второ, нахлуването се извърши и от територията на Беларус. Доколкото мога да преценя, това предизвиква допълнително раздразнение срещу Лукашенко в самия Беларус. Това насърчава хората да се организират за една или друга форма на политическа борба. Диаспората, която бе вече силно анти-Лукашенко, става още по-организирана и мобилизирана. Знаем, че например в Украйна има много белоруски доброволци. Мисля, че това може да стане фактор за краха на режима в един момент.

Какво според теб трябва да направят хората в Беларус в тази ситуация? Тези, които искат възможно най-скоро войната и авторитарните режими да приключат, но които нямат връзки с организирани съмишленици, нямат опит.

Алгоритъмът е същият: подготовка, организация и действие. Дори хората да не членуват в политическа групировка, защото всичко е прикрито и е невъзможно да се осъществи директен контакт.

Необходимо е да овладеете нужните умения, да се подготвите за действие. Разлепването на листовки и чертаенето на графити е полезно, ако хората могат да го направят, нека го правят. Но в Беларус обществото ще трябва да се бори с режима, за да се защити. Трябва да сме готови за това, за пряка конфронтация.

Необходимо е да се организираме, да се обединим поне с няколко доверени хора. Надеждни, така че да можете да разчитате един на друг. Това може да са 2-ма души, 3, 5.

И, разбира се, действие. Всеки принос сега, особено в Беларус и Русия, е невероятно ценен. Например железопътната война. Това е нещо, за което дори обикновените хора тук в Украйна знаят. Буквално говорихме с няколко момчета от Националната гвардия преди 5 минути и един човек казва: „В Беларус хората изгориха толкова много от тези релейни кутии (за контрол на желеопътния трафик), извършиха саботаж. Това наистина ни помогна.”

Сега определено е време за действие. 24 февруари. След тази дата, не знам какво друго да очаквам. Трябва да нанесем удари по диктаторските режими. Ако можете да го направите сами, направете го сами. Но с всички средства се борете. Надявам се, че можем да обединим всичко и да се координираме, така че тази народна борба да доведе до конкретни политически резултати.

Борис Енгелсън за pramen.io

https://anarchistnews.org/content/%E2%80%9Cnow-it%E2%80%99s-definitely-time-act%E2%80%9D%E2%80%93-interview-member-anti-authoritarian-squad

Молотов по полицейски автобус в Москва

На 2 май, на площада на революцията в Москва, някой хвърля коктейл Молотов по полицейски автобус. За това деяние е задържан мъж роден през 1976 г. Съобщава се, че името му е Виталий Колцов. Запознат със семейството адвокат пише, че през нощта е бил претърсен апартамент, в който спят трите деца на Виталий и съпругата му. 

Сега Колцов е обвинен по член 317 от Наказателния кодекс. Доколко има реални доказателства за участието на заподозрения в описаната атака, все още не е известно.Руската полиция често изфабрикува "доказателства", но и в двата случая това не говори добре за руските власти.

Ако за пореден път са обвинили невинен и не могат да намерят истинските извършители, това единствено говори за некадърността на полицията.

А ако Виталий е извършителят, то положението в Русия става все по-натърпимо след като дори един четиридесетгодишен семеен мъж, баща на три деца, предприема такава отчаяна стъпка, която може да му донесе 15 години затвор. Ако е така, тогава ще бъде все по-трудно за властите да скрият, че в среда, в която няма абсолютно никаква възможност за мирен протест, радикализацията вече не е въпрос на отчаяна младост или хора, които нямат какво да губят. Тя ще става все по-масова.

https://avtonom.org/news/avtozaki-v-ogne-moskva 

 

Смърт на руския фашизъм!

В Украйна има немалко нео-нацисти. В Украйна има корумпирани политици. За последните 8 години в източна Украйна загинаха много мирни жители. 

НО ВСИЧКО ТОВА БЛЕДНЕЕ пред престъпленията извършвани от руския фашистки режим на фюрера известен като Владимир Путин. Затова никакви оправдания за извършваните в момента руски престъпления срещу човечеството! Да, смърт на путлеристите!