Партизанският анархизъм не е популистка идеология и практика и никога няма да бъде популярен.
Партизанският анархизъм е изграден, поддържан и защитаван от (тайни) мрежи за подкрепа, а не от органични (в смисъл търпени от системата) общности в рамките на капитализма. Той винаги ще бъде миноритарна тенденция, дори в рамките на анархистичната мисъл, какво остава за капиталистическото общество.
Въпреки това, той играе незаменима роля при формирането и поддържането на анархисткото движение и въстаническия процес на революцията. Този вид анархизъм формира защитните групи на анархисткото движение, неговите източници на финансиране и е ключов пропаганден инструмент.
Базата му за подкрепа е както в провинциалните, така и в градските среди. Тя е базирана на симпатизиращи хора, които осигуряват финанси, транспорт и подслон.
Органичните общности в капитализма, независимо от вида си често ще гледат на анархистите-партизани враждебно и дори често действат срещу партизаните по негативен начин. Това е реалността на партизанкият анархизъм.
Така е до масовия бунт, когато общността се присъединява към въстанието наред с партизанските. Едва тогава силата и необходимостта на партизаните стават очевидни.
Партизанският въстанически процес
Исторически пример е въстанието от 1969 г. в северната част на Ирландия.
През по-голямата част от времето преди въстанието през 1969 г. републиканските партизани бяха мънички групи от изолирани въстаници, базирани на мрежи за подкрепа, а не по-широка обществена подкрепа. Едва когато въстанието избухва масово, общността се присъедини към партизаните.
Това доведе до създаването на свободни територии в крайбрежието на Дери (Свободен Дери), западен Белфаст и почти цял Южен Армаг. Дори почти успяха да превземат полицейските сгради в Кръсмаглен и то само от шепа въоръжени бунтовници.
След тези събития общността стигна до партизаните в големи размери, в повтарящ се бунтовнически процес на атака и репресия и водещ до качествен растеж на въстаническото движение.
Движението в крайна сметка беше победено отвътре от собственото си лидерство и централизация на властта в ръцете на реформистите.
Примери за анархистки партизани
Дурути, Фасеритас и Сабате, всички анархистки партизани признават необходимостта от въоръжените партизани в качественото и количествено развитие на цялостното анархистко движение. Всички признават, че партизанското движение трябва да се гради върху анархистична практика, за да се избегнат клопките и опасностите, на които се поддават ирландските революционери, като централизация, милитаризация и в крайна сметка реформизъм.
Това не отменя необходимостта от широко анархистко движение, ангажирано с различни видове дейност и пропаганда. Анархизмът е широко движение, с широк гръб, който издържа всичко. Някои от „официални“ тенденции ще се противопоставят на специфичната партизанска тенденция от страхливост и самообслужване. Това е твърде очаквано.
Тези, които имат регламентирана активност и институционализирани форми, винаги ще имат голям интерес да запазят собствената си сила и позиция.
Всички предишни партизани са се сблъсквали с подобни обстоятелства - тези фактори трябва да бъдат игнорирани или преодолени, академиците на движението винаги ще поставят препятствия на пътя към въстанието.
Viva la Insurrection!
https://325.nostate.net/2020/05/09/guerrilla-anarchism-and-its-support-base/#more-27190
