(преводът е със съкращения)
Алжир и Тунис са в народно надигане от епична величина повече от една седмица, което се дължи на влошаването на икономическата ситуация. В Тунис жертвата на един продавач на плодове (той буквално се запали) бе искрата, която подпали вълна от демонстрации, размирици и брутални полицейски репресии. Повишението на цените на храните и други стоки от първа необходимост, липсата на свобода и постоянната безработица доведоха до разпространението на бунтовете и в съседен Алжир.
Това което ме изненадва е почти пълната липса на внимание сред анархистките среди към случващото се там. Какво става тук ? Дали репутацията на тези две страни като бърлоги на "ислямския фундаментализъм" не ги прави автоматично "безинтересни" за нашия европейски, западен етноцентричен манталитет ? Не можем ли да видим, че ислямския фундаментализъм е просто един от многото начини по който тамошните елити отчуждават хората и ги контролират ? Всички мюсюлмани ли са "фундаменталисти", "потенциални терористи" ? Не може ли те също да са бунтовно настроени и да носят в себе си желание за свобода и анархия, точно както белите образовани граждани? Всичко ли което става в сферата на влияние на Исляма неизбежно е с религиозен характер ? Нима забравихме, че в региона в Алжир населен с бербери от 2001 започна въстание продължило десетилетие, което се характеризираше с анти-полицейски и анти-държавни настроения и самоорганизация ?
Поне до колкото става ясно ние говорим за обикновени хора и тяхната ежедневна борба за оцеляване, която ние дори не може да си представим в нашия "все още не толкова зле" европейски континент. Фактът, че толкова много хора буквално тичат на всяко демо в подкрепа на палестинската борба, докато на малко им пука за алжирското и тунизийското надигане е меко казано озадачаващ.
Анархисти или не, тези хора там показват че имат достойнство, че могат да изразяват солидарност един с друг, имат смелост и политическа осъзнатост и дори само за това трябва да ги подкрепяме и да изразяваме солидарност така както изразяваме солидарност с наши другари от друг части на света. Трябва да започнем да изграждаме мостове и да общуваме (ако е възможно лице в лице) с хората с различен културен произход, независимо от стереотипизирането им от официалните медии.
Хората които буквално се бият за своя живот в Тунис и Алжир ще приветстват всеки акт на подкрепа, всяко действие което ще им покаже, че не са сами.
Алжир и Тунис са в народно надигане от епична величина повече от една седмица, което се дължи на влошаването на икономическата ситуация. В Тунис жертвата на един продавач на плодове (той буквално се запали) бе искрата, която подпали вълна от демонстрации, размирици и брутални полицейски репресии. Повишението на цените на храните и други стоки от първа необходимост, липсата на свобода и постоянната безработица доведоха до разпространението на бунтовете и в съседен Алжир.
Това което ме изненадва е почти пълната липса на внимание сред анархистките среди към случващото се там. Какво става тук ? Дали репутацията на тези две страни като бърлоги на "ислямския фундаментализъм" не ги прави автоматично "безинтересни" за нашия европейски, западен етноцентричен манталитет ? Не можем ли да видим, че ислямския фундаментализъм е просто един от многото начини по който тамошните елити отчуждават хората и ги контролират ? Всички мюсюлмани ли са "фундаменталисти", "потенциални терористи" ? Не може ли те също да са бунтовно настроени и да носят в себе си желание за свобода и анархия, точно както белите образовани граждани? Всичко ли което става в сферата на влияние на Исляма неизбежно е с религиозен характер ? Нима забравихме, че в региона в Алжир населен с бербери от 2001 започна въстание продължило десетилетие, което се характеризираше с анти-полицейски и анти-държавни настроения и самоорганизация ?
Поне до колкото става ясно ние говорим за обикновени хора и тяхната ежедневна борба за оцеляване, която ние дори не може да си представим в нашия "все още не толкова зле" европейски континент. Фактът, че толкова много хора буквално тичат на всяко демо в подкрепа на палестинската борба, докато на малко им пука за алжирското и тунизийското надигане е меко казано озадачаващ.
Анархисти или не, тези хора там показват че имат достойнство, че могат да изразяват солидарност един с друг, имат смелост и политическа осъзнатост и дори само за това трябва да ги подкрепяме и да изразяваме солидарност така както изразяваме солидарност с наши другари от друг части на света. Трябва да започнем да изграждаме мостове и да общуваме (ако е възможно лице в лице) с хората с различен културен произход, независимо от стереотипизирането им от официалните медии.
Хората които буквално се бият за своя живот в Тунис и Алжир ще приветстват всеки акт на подкрепа, всяко действие което ще им покаже, че не са сами.
http://actforfreedomnow.blogspot.com/2011/01/anonymous-communique-click-here-to-view.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар