"Докато има бедни и богати, управляващи и управлявани, няма да има мир, нито мирът ще бъде желан, защото такъв мир ще бъде основан на политическо, икономическо и социално неравенство за милиони човешки същества, които страдат от глад, безчинства, затвор и смърт, докато малко малцинство се наслаждава на всякакви видове удоволствия и свободата да не правят нищо"

Рикардо Флорес Магон, 1911

21 юни 2009

От едно момиче...ПОЗДРАВИ!

"Нека приключим с чакането, съмненията, мечтите за социален мир, малките компромиси и наивността" (Алфредо Бонано, "Въоръжена радост", 1977)

Hello everybody, аз съм Кити Стайлс и съм отговорна за съдържанието на този скромен блог наречен "Анархия: въоръжена".

Не си падам по многото приказки, дългите анализи и безкрайните дискусии, затова ще се постарая да бъда кратка. Повечето материали, които ще можете да прочетете тук ще бъдат също така кратки и ясни. А основната им тема ще е „не-мирната” съпротива срещу системата. Защо срещу системата, защо немирна и какво точно се разбира под "не-мирна" ?

По първия въпрос е написано и казано много, няма да повтарям думите на други по-умни от мен мъже и жени. Може би в последствие ще дам връзки към разни сайтове и блогове. Но може би няма нужда да давам доказателства, замислете се...харесва ли ви начина по който светът се развива, харесва ли ви живота, който (сме принудени да) водим ? Може би вече знаете, че не просто нещо не е наред, ами всичко върви към унищожение с бързи темпове…

Защо "немирна" ? Защото ако молитвите можеха да оправят каквото и да било, още преди хиляди години щяхме да постигнем Рай на земята. Защото ако мирните демонстрации плашеха управляващите, те никога нямаше да дават така охотно разрешения за тях. Защото ако изборите променяха нещата, щяха да ги забранят. А ако подаряването на цветя на нашите врагове помагаше, аз лично щях да засадя цялата градинка пред блока с хиляди червени рози....

Какво е "немирно" и кои от "немирните" методи са приемливи ? Зависи от отговорите на въпросите „къде”, „кой” и „срещу кого”.

В Ирак не бих обвинила никого, който е вдигнал оръжието си срещу американските окупатори. Но никога не бих приела бомбите по оживените пазари на Багдад, независимо кой ги поставя, за какъв се обявява и с какви цели се оправдава. Няма цел, която да си струва масовите убийства на жени, деца и старци !

В Гърция никога не бих порицала чупенето на витрините на банките, защото колкото и материални щети да бъдат нанесени, те винаги ще са нищожни в сравнение с непоправимата щета, която ни нанесоха, когато отнеха живота на едно 16-годишно момче...

В Швеция се радвам когато прочета за разбита ферма в които се отглеждат животни за да бъдат одрани живи. Това насилие не отнема , а спасява живот.

В България ? Без да искам да бъда песимистка, но ярост ме обзема всеки път когато видя как политиците правят хората на маймуни и как хората вместо да вдигнат заканително юмрук...включват телевизора за да видят поредния епизод на Биг Брадър, побеснявам когато контролите в автобуса пребиват поредната си жертва, а "гражданите" наоколо тихичко си натискат парцалите, настръхвам всеки път когато някоя разбера за поредният човек сгазен от джипа на някоя мутра, защото знам, че мутрата ще получи...2 години условно !

Мисля, че ми писна, питах се какво мога да направя. Мога ли да бъда като бунтовниците в Ирак, като анархистите в Гърция или „зелените терористи” в Швеция ? Едва ли…или поне докато няма още 1000 които да няма да вдигнат юмруците си във въздуха в знак на ярост, а ще вдигнат нещо друго….Какво ми остава тогава..освен да пиша, да превеждам, да разказвам...за това което се случва на други места или в други времена, за хората, които се борят без да говорят за "мир и любов", за всички знайни и незнайни бунтовници...от едно момиче...ПОЗДРАВИ!

2 коментара:

  1. Анонимен22 юни, 2009 09:07

    Yeap! Всеки един като тебе ме изпълва с радст и надежда.....

    ОтговорИзтриване