Бунтът в Алжир започнал през април 2001 и продължил няколко години, бе едно от най-значимите, но най-малко познати народни надигания през изминалото десетилетие. То основно се развиваше в населения предимно с бербери регион Кабайлия в северен Алжир, но се прояви и на други места. То започна в резултат на убийството на млад мъж задържан в полицията на 18 април 2001. Реакцията беше гневна и масивна. Хората атакуваха и понякога палеха полицейски станции и автомобили из целия регион, както и много правителствени сгради, съдилища, представителства на политическите партии и синдикални централи. Това бе повсеместно отхвърляне на установения ред, на институционизираната власт. Но по-важното е, че това бе тотално отхвърляне на правото на правителството да представлява хората. Те унищожаваха изборни секции и палеха урните за гласуване. Организираха бойкот на изборите. На изборите през май 2002 избирателната активност за целия регион Кабайлия бе едва 1.8%.
Бунтовниците използваха пътни блокади, окупации на сгради, саботажи, улични битки, генерални стачки и масови демонстрации. Те отказаха да преговарят с правителството и изобличаваха, отстраняваха или изолираха всеки който го правеше. Те съставиха обща платформа и кодекс на честа. Едно от техните искания бе цялата полиция да напусне региона. Една точка от техния кодекс бе, че никой не може да приема политическа позиция във властовите институции.
Най-важният аспект от техния бунт бе това, че бе базиран на хоризонтална само-организация. Въстаниците съживиха древната традиция на селските събрания наречени Аароуш. Те федерираха тези събрания регионално. Именно чрез тях координираха бунта.
Една грешна представа за надигането е, че то бе идеологически ислямистко. Всъщност бунтовниците бяха срещу ислямските фундаменталисти точно толкова колкото бяха и срещу авторитарните социалисти или алжирските националисти. Друга грешка бе представата, че то е чисто етническо - берберско. Но не е така. Това бе основно бунт срещу подтисничеството. Те се опитаха да разпространят въстанието и в другите части на Алжир, но имаха частичен успех на някои места.
За жалост бунта никога не включи работните места. Може би това бе една от причините Държавата да успее бавно да потуши бунта и да си възвърне контрол. Но в средата на 2004 битката продължава под една или друга форма, правейки това въстание едно от най-продължителните за десетилетието (няма информация за това какво се случило след 2004).
Повечето от информацията за бунта идва от един англоезичен източник, антологията "You Cannot Kill Us, We are Already Dead: Algeria's Ongoing Popular Uprising" публикувана от Firestarter Press през 2004. Тя съдържа оригинални документи, есета, хронология, снимки и т.н. Има също и малка брошура на френски "Apologie pour L'insurrection Algerienne". И двете могат да бъдат намерени в интернет.
Бунтовниците използваха пътни блокади, окупации на сгради, саботажи, улични битки, генерални стачки и масови демонстрации. Те отказаха да преговарят с правителството и изобличаваха, отстраняваха или изолираха всеки който го правеше. Те съставиха обща платформа и кодекс на честа. Едно от техните искания бе цялата полиция да напусне региона. Една точка от техния кодекс бе, че никой не може да приема политическа позиция във властовите институции.
Най-важният аспект от техния бунт бе това, че бе базиран на хоризонтална само-организация. Въстаниците съживиха древната традиция на селските събрания наречени Аароуш. Те федерираха тези събрания регионално. Именно чрез тях координираха бунта.
Една грешна представа за надигането е, че то бе идеологически ислямистко. Всъщност бунтовниците бяха срещу ислямските фундаменталисти точно толкова колкото бяха и срещу авторитарните социалисти или алжирските националисти. Друга грешка бе представата, че то е чисто етническо - берберско. Но не е така. Това бе основно бунт срещу подтисничеството. Те се опитаха да разпространят въстанието и в другите части на Алжир, но имаха частичен успех на някои места.
За жалост бунта никога не включи работните места. Може би това бе една от причините Държавата да успее бавно да потуши бунта и да си възвърне контрол. Но в средата на 2004 битката продължава под една или друга форма, правейки това въстание едно от най-продължителните за десетилетието (няма информация за това какво се случило след 2004).
Повечето от информацията за бунта идва от един англоезичен източник, антологията "You Cannot Kill Us, We are Already Dead: Algeria's Ongoing Popular Uprising" публикувана от Firestarter Press през 2004. Тя съдържа оригинални документи, есета, хронология, снимки и т.н. Има също и малка брошура на френски "Apologie pour L'insurrection Algerienne". И двете могат да бъдат намерени в интернет.
http://bulgaria.indymedia.org/article/36776
Няма коментари:
Публикуване на коментар