"Докато има бедни и богати, управляващи и управлявани, няма да има мир, нито мирът ще бъде желан, защото такъв мир ще бъде основан на политическо, икономическо и социално неравенство за милиони човешки същества, които страдат от глад, безчинства, затвор и смърт, докато малко малцинство се наслаждава на всякакви видове удоволствия и свободата да не правят нищо"

Рикардо Флорес Магон, 1911

30 септември 2009

Оценка на ситуацията - Септември 2009

Макар, че имах съмнения колко ще съм активна през този месец, все пак успях да кача доста материали. Статиите са над 15, което прави по около една на два дни. Не е зле, като се има в предвид, че ми отнемат времето в една "обществена институция", която би трябвало да ни дава нови познания, но по-скоро ни промива мозъците. Но няма да говоря за проблемите в образованието - било то висше или средно, че даже и в детската градина. Има една активистка група - "Призив", които са се посветили на това.

Иначе имаше "горещи" статии и този месец. В Чили по случай черната годишнина от преврата на Пиночет анархисти нападнаха полицейска станция с коктейли молотов . Мислех, че такива неща стават предимно в Гърция. Браво.

У нас група "стихийни анархисти" пък нападна със спрей колата на депутат от Атака. Някои предположиха, че това е правокация. Не знам дали това е така, но е факт, че има раздвижване през последния месец в анархо-движението в България. ФАБ и "Анархо-Съпротива" организираха протест пред сръбското посолство. Освен това "Анархо-Съпротива" организира отново Free Fest, последният ако не се лъжа беше преди половин година.

Миналият месец предрекох увеличение на социалното напрежение в страната. Първите признаци вече са видими - имаше протест на железничари, както и на производителите на грозде, които се опитаха да блокират международен път заради ниски изкупни цени. Всичко това е само началото.

Google най-после ми индексира блога, но това няма да промени не особено доброто ми мнение за тях.

Мирише ли ви на есен ? А мирише ли ви на социални сътресения ?

29 септември 2009

News from Bulgaria – September 2009

On 8 September 2009 police attacked a gypsy community in city of Burgas. People who live there start to throw stones against the police. Authorities sent the police to demolish some buildings there. Why ? Because people who lived there did not pay taxes and their homes where built without permission. Some of these people have been living there for 30 years and now they don't have a place to live. But authorities do not care, they care only about the money.

In the beginning of the month unknown group painted anarchist symbols on the car of a deputy from the far right bulgarian party "Ataka". Two week later someone posted a communique on internet claiming that this action was done by "disaster anarchists".

This month Federation of Anarchists in Bulgaria and "Anarcho-Resistance" organized a protest in front of serbian embassy in solidarity with the imprisoned serbian anarcho-syndicalists. You can read report here.

27 септември 2009

Снимки от Питсбърг

Тази седмица започна срещатата на G-20 в американския град Питсбърг. Едновременно с нея започнаха и протестите. Какво точно се случва можете да прочетете тук:

На български:

http://bulgaria.indymedia.org/article/35643
http://bulgaria.indymedia.org/article/35676

На английски:

http://indypgh.org/g20/#
http://news.infoshop.org/article.php?story=20090925230218379

Снимки:







25 септември 2009

Въоръжена радост, V глава

Въоръжена радост, предговор
Въоръжена радост, I глава
Въоръжена радост, II глава
Въоръжена радост, III глава
Въоръжена радост, IV глава

Летните нощи са тежки. Спи се лошо в малките стаи. Това е в навечерието на Гилотината (Zo d’Axa))

V глава

Експлоатираните също намират време за да играят. Но тяхната игра не е радост. Това е ужасен ритуал. Очакваща смърт. Временно прекратяване на работата с цел да се отслаби напрежението натрупано по време на производството. В илюзорния свят на стоките, играта също е илюзия. Ние си представяме, че играем, докато всичко което наистина правим е монотонно да повтаряме ролите определени ни от капитала.
Когато осъзнаем процеса на експлоатация, първото нещо което ни връхлита е чувството за отмъщение, радостта е последното. Освобождението се разглежда като поправяне на баланса, който е бил нарушен от пороците на капитализма, а не като създаване на свят за игра на мястото на света за работа.
Това е първата фаза на атаката срещу шефовете. Фазата на непосредственото чувство. Това което ни удря са веригите, камшика, затворническите стени, сексуалните и расови бариери. Всичко трябва да бъде разрушено. Така, че ние удряме врага за да го накараме да си плати.
През нощта на гилотината основите за нов спектакъл са положени. Капиталът възвръща сили: първо падат главите на шефовете, после тези на революционерите.
Невъзможно е да се направи революция само с гилотината. Отмъщението е предверието, което води към властта. Всеки, който иска да отмъщава има нужда от лидер. Лидер, който ще ги изведе до победа и ще възстанови наранената справедливост. И всеки, който реве за мъст, жадува да притежава това което е взето от тях. Чак до великата абстракция, присвояването на придадената стойност. Светът на бъдещето трябва да е такъв в който всеки работи. Чудесно! Явно ще наложим робство на всеки с изключение на тези, които го карат да функционира и които, точно заради тази причина, стават новите шефове.
Без значение за какво, шефовете трябва да „платят” за техните прегрешения. Много добре! Ние ще пренесем християнската етика за грях, съд и възмездие в революцията. Както и концепциите за „дълг” и „разплата”, които са с ясно търговски произход.
Това всичко е част от спектакъла. Дори, когато не е ръководено от властта директно, то може лесно да бъде превзето. Смяната на ролите е една от техниките в драмата.
Може да бъде необходимо да атакуваме използвайки оръжията на отмъщението в определен момент в класовата борба. Моментът може да няма други оръжия. Така, че това ще бъде момента на гилотината. Но революционерите трябва да са наясно с ограниченията на едни такива оръжия. Те не трябва да се самозаблуждават и да заблуждават други.
В параноидната рамка на рационална машина каквато е капитализма, идеята за революция на отмъщението може дори да стане част от спектакъла, след като постоянно се адаптира. Движението за производството изглежда е създадено благодарение на благословията на икономическата наука, но в реалността е базирано на илюзорната антропология на разделянето на задачите.
Няма удоволствие в работата, дори ако сам си си шеф. Революцията не може да бъде редуцирана до просто преустройство на работата. Не само по себе си. Няма удоволствие в жертвата, смъртта и отмъщението. Така както няма удоволствие да се преброяваме. Аритметиката е отрицание на радостта.
Всеки, който желае да живее, не произвежда смърт. Моментно приемане на гилотината води до нейната институционализация. Но в същото време всеки, който обича живота, не прегръща своя експлоататор. Ако направят това, то ще покаже, че те са против живота за сметка на жертвата, само-наказанието, работата и смъртта.
В гробището на работата, вековете експлоатация са натрупали огромна планина отмъщение. Лидерите на революцията седят на тази планина невъзмутимо. Те изучават най-добрия начин да извлекат полза от нея. Затова импулсите на отмъщението трябва да се адресират срещу интересите на новата властова каста, символите и знамената им, лозунгите и сложните им анализи. Идеологическият апарат прави всичко, което е необходимо. Етиката на работата прави това възможно. Всеки, който се възхищава на работата и иска да вземе средствата за производство, не иска нещата да стават сляпо. Те знаят, че шефовете имат силна организация на тяхна страна за да накарат експлоатацията да работи. Те мислят, че една също толкова силна и перфектна организация ще направи свободата възможна. Производството трябва да се запази на всяка цена.
Каква измама. Работната етика е християнската етика на жертвата, етиката на шефовете благодарение на която кланетата в историята се надминават едно друго с обезпокоителна последователност.
Тези хора не могат да схванат, че ще бъде възможно да не се произвежда излишък и някой може да откаже да го прави. Възможно е да поддържаме нечие желание да не произвежда и по този начин борейки се едновременно срещу икономическите структури на шефовете и идеологическите, които са се просмукали в цялата западна мисъл.
Жизненоважно е да разберем, че работната етика е основа на количествения революционен проект. Аргументите срещу работата щяха да са безсмислени ако бяха направени от революционни организации с тяхната логика за количествено нарастване.
Замяната на работната етика с естетическата радост няма да значи край на живота както много обезпокоени другари казват. На въпроса „какво ще ядем?”, някой доста лесно може да отговори: „каквото произведем”. Самото производството повече няма да бъде измерението в което човека се определя, както това ще се отнася за сферата на забавлението. Някой може да произвежда като нещо различно от природата, после да се присъедини с него като нещо, което е природно само по себе си. Така че ще бъде възможно да спре работа във всеки момент, когато има достатъчно. Само радостта ще бъде неконтролируема. Сила непозната на цивилизованата ларва, която населява нашата ера. Сила, която ще умножи креативния импулс на революцията хиляди пъти.
Социалното богатство на комунистическия свят няма да се мери с натрупването на добавена стойност, дори ако се управлява от малцинство което се нарича партия на пролетариата. Тази ситуация произвежда власт и отрича основните принципи на анархията. Комунисткото социално богатство идва от потенциала на живота, който идва след революцията.
Качествено, не количествено натрупване трябва да замени капиталистическото натрупване. Революцията на живота заема мястото на икономическата революция, продуктивния потенциал заема мястото на кристализираната продукция, радостта заема мястото на спектакъла. Отричането на зрелищния пазар за капиталистически илюзии ще създаде друг вид обмяна. От въображаемата количествена към истинската качествена. Обмяната на стоки няма да е базирана на предмети и тяхната илюзорна ценност, а на тяхното значение за живота. И това трябва да е за живота, не за смъртта. Така че тези предмети ще са ограничени до точния момент в който се обменят и тяхната важност ще варира в зависимост от ситуацията.
Един и същ обект може да има коренно различна „стойност”. Ще бъде олицетворен. Нищо общо с продукцията каквато я знаем сега в измерението на капитала. Обмяната сама по себе си ще има различно значение погледната през отказа за безкрайно производство.
Няма такова нещо като освободен труд. Няма такова нещо като интегриран труд. Това което съществува е разделението на труда и продажбата на работна сила т.е. капиталистическият свят на производството. Революцията е отрицанието на труда и приемането на радостта. Всеки опит за налагане на идеята за работа, „честна работа”, работа без експлоатация, „сам да си си шеф” е мистификация.
Концепцията за самоуправление на продукцията е валидна само като форма на борба срещу капитализма, фактически не може да бъде отделена от идеята за самоуправление на борбата. Ако борбата приключи, самоуправлението не се превръща в нищо друго от самоуправление на собствената експлоатация. Ако борбата е победна самоуправлението на продукцията става излишно, защото след революцията организацията на производството е излишна.

20 септември 2009

Все по-яростни протести срещу изселванията на хора от къщите им в Америка

Както може би знаете много хора в САЩ загубиха домовете си заради финансовата криза (която все ни убеждават, че свършвала). Много хора отказват да напуснат доброволно, просто защото няма къде другаде да живеят. Тогава идва полицията за която интересите на кредиторите са по-важни от интересите на обикновените хора.

Но съпротивата срещу тези насилствени изселвания става все по-яростна. Това е видео от едно изселване случило се на 11 септември 2009. Съседи и приятели на изхвърлената на улицата жена, както и активисти са там за да покажат своето отношение към "правосъдието" въпреки опасността от арест, ритници от полицията (вижте видеото) и лютивия спрей!





http://mikeely.wordpress.com/2009/09/15/a-beginning-fight-against-evictions-and-foreclosures/

Размирици в Брюкселско предградие

Четиридесет и трима души бяха задържани след сблъсъци между младежи и полицаи в имигрантски квартал на Брюксел, предаде Франс прес, позовавайки се на полицията.
Стълкновенията в квартал Моленбеек Сен Жан продължиха втора поредна нощ. Трима от арестуваните, задържани за бунт и нападение над полицаи, хвърляне на камъни срещу полицейски автомобили и носене на забранено оръжие, бяха изправени пред съда, уточни говорител на полицията в Моленбеек.

Полицаите открили пет коктейла Молотов под камион. Счупено било и стъкло на полицейска кола. Младежите бяха много буйни, но до директни стълкновения между тях и полицията не се стигна и няма нито един ранен полицай, подчерта говорителят.

В нощта срещу петък при сблъсъци в същия квартал бяха ранени деветима полицаи, а 10 полицейски автомобила бяха повредени. Размириците избухнали, след като полицай поискал да провери самоличността на непълнолетен в квартала. Младежът започнал да буйства и бил отведен в местния полицейски участък. Там около шейсет души, сред които членове на семейството на младежа, принудили полицаите да отстъпят, като ги замеряли с различни предмети, ранили трима от тях и повредили първия полицейски автомобил. По-късно избухнаха сблъсъци в друга част на Моленбеек.

Моленбеек е една от 19-те общини в Брюксел. Тя и сред най-бедните общини в Белгия, населена с най-много имигранти, основно от марокански произход. Кметът на Моленбеек Филип Муро обяви, че прекратява празненствата, предвидени за уикенда, за да предотврати изблици на насилие, особено в неделя, когато завършва рамадана.

http://bulgaria.indymedia.org/article/35581

Атака срещу колата на депутат от Атака

КОМЕНТАР: Тази сутрин бях приятно изненадана. Отварям Индимедия и какво да видя - изявление на група стихийни анархисти (колко готино звучи само - "стихийни"), които обявяват, че са причинили известно неудобство на един "народен представител"(!?) от фашизоидната партия "Атака". Тук публикувам изявлението на тези активисти. Освен това се сетих, че група хакери беше подменила преди време една снимка във форума на Атака. Снимката си казва точно и ясно какъв всъщност е Воленчо. Проверих, снимката все още си седи там. Давам връзка към темата в атакисткия форум. Ако междувременно я махнат, може да видите скрийншотове от хакерското дело във форума на Анархосъпротива.

"Преди няколко дни нашата група от стихийни анархисти надркаска колата на един депутат от Атака в София. Надраскахме няколко А-та в кръгче, но за жалост не си бяхме взели камера, за да заснемем ситуацията. Все пак ни се иска да споделим и с други хора. Важно е да се знае, че може да се оказва съпротива с най-елементарни, подръчни средства, Можем да покажем, че фашизоидите сеещи омраза в общоността ни няма да останат безнаказани. Атака и всички други крайно десни изроди се опитват да ни настроят един против друг, да ни накарат да мразим нашите съседи. Много хора не виждат Атака като фашистка партия, защото мислят, че фашисти са само футболните хулигани на Расате. Но истинските идеолози на фашистите са маскираните в костюми бандити от Атака и подобни анти-човешки организации. Скрити зад парите и властта си те сеят омраза сред общността ни. Но вече не са в безопасност.

За пълно и окончателно освобождение!!! "

http://bulgaria.indymedia.org/article/35579

Хак във форума на Атака:

http://www.vestnikataka.com/forum/index.php/topic,16583.0.html

Повредени полицейски коли в Питсбърг, САЩ



Наближава поредната среща на капиталистите обединени в G-20. Тя ще се състои в американския град Питсбърг. Протестните действия вече започнаха. Наскоро в гумите на една дузина полицейски коли са били забити пирони и винтчета. Тези автомобили са предназначени за високи скорости и затова не може гумите просто да бъдат залепени, а трябва изцяло да се сменят. Това увеличава цената на ремонта, който се изчислява на няколко хиляди долара. Според източници от полицията този вандалски акт е дело на анархисти.

http://www.anarchistnews.org/?q=node/9710

19 септември 2009

Недоволни френски работници нахлуха в сградата на Парижката стокова борса

Няколкостотин работници от автомобилостроенето във Франция, които загубиха препитанието си заради световната криза, протестираха срещу политиката на предприятията и държавата в последните месеци. Те избраха да изразят недоволството си пред считаната за сърцето на френския капитализъм сграда – тази на Парижката стокова борса.

Малко преди да се разотидат, част от демонстрантите успяха да влязат насила в сградата, разпръснаха съдържанието на част от пожарогасителите, нарисуваха графити по стените и разрушиха част от мебелите. В Парижката борса вече отдавна не се търгуват акции, а цялата дейност е компютризирана през 90-те. Самата сграда остава символ на капитализма и финансовите спекулации, които доведоха до срива на банковата система по света през последните 12 месеца.

Автомобилната индустрия в Европа пострада много сериозно от най-сериозната рецесия от времето на Голямата Депресия през 30-те години. Продажбите буквално се сринаха и това доведе до съкращаването на десетки хиляди служители и закриването на заводи на територията на континента.

http://www.ekipnews.com/?p=20553

Kitty Styles препоръчва...№ 007 please donate!

Обикновено в тази рубрика публикувам разни неща за четене/гледане и т.н. Този път ще е малко по-различно.

От статистиката на блога виждам, че посещаемостта е сравнително добра на фона на апатията, която цари в България. Какви са мотивите на хората посещаващи моя блог не мога да бъда сигурна. Надявам се, че повечето са положително настроени. Въпреки това, знам, че дори в по-голямата си част от читателите да подкрепят и харесват нещата описани тук, те едва ли биха тръгнали да действат по този начин. Може би дори не биха се осмелили да отидат на обикновена разрешена демонстрация, какво остава за нещо по-радикално. Аз нямам проблем с това. Може да е тъжно, но е факт. Хората имат семейства, близки, а и страхът е съвсем обикновено човешко чувство. Няма да се правя на сърдита като "истинските професионални революционери" на които другите са им криви, че не се хвърлят с голи ръце срещу автоматите и картечниците. Не, революция на сила не става. Човек сам трябва да узрее за всеки един радикален акт и сам да прецени до къде му стигат границите. Някои вече са стигнали доста далеч - само погледнете за какви неща пиша в другите теми. Но тази радикалност си има цена. Тя се нарича репресия. Капиталът и държавата наказват сурово всеки, който хванат и им се противопоставя. А често пъти наказват хора без дори да са виновни за това в което са обвинени - просто за назидание на останалите. А останалите какво могат да направят ? Единият вариант е сами да поемат щафетата без оглед на рисковете. Но това са единици. Друго ? Най-малкото, което могат да направят е да подпомогнат тези, които са загазили. За това е и този мой постинг. Всички се радваме на снимки на обърнати полицейски коли и бягащи в ужас ченгета. Но какво става с тези, които обръщат коли и биват хванати ? Заплашва ги затвор. Нека да не допуснем това - те предприемат рискови действия в името на една велика и хуманна идея. Нека ги измъкнем от лапите на "правосъдието"(!?). Адвокатите не работят без пари, съдиите искат парични гаранции, в килиите не дават най-добрата храна. Нека ги подпомогнем финансово. Всеки един даден лев за спасението на някой обвинен активист е инвестиция в собствената ни свобода. Струва си!

Тук давам два конкретни случая. Единия текст е копиран от Индимедия и става въпрос за едни сръбски анархо-синдикалисти, които са обвинени, че са хвърлили коктейл молотов по гръцкото посолство в Белград. Едва ли са виновни, те са просто изкупителна жертва. Но дали са виновни или не, мен не ме интересува. Пак бих ги подкрепила и в двата случая. Вторият текст разказва за един/една активист(ка) от Bash Back! (Америка), която/който е обвинен(а) във вандалство срещу сграда на Демократическата партия. Оригиналният текст е от сайта на Bash Back! Преводът е мой.


********************************************

Финансова помощ за сръбските анархисти

Призив за солидарност с шестимата арестувани в Сърбия.

На 03.09.2009 беше арестувана група от шестима анархисти, след решение на разследващия съдия на Районния белградски съд. На следващия ден излезе решение да бъдат задържани за 30 дни. В обвинението твърди, че заподозрените на 25 август, около три часа сутринта, първоначална надраскали графити на фасадата, а после хвърлили два коктейла "молотов" срещу сградата на гръцкото посолство на ул. "Франчушка" в Белград.
В желанието да се разправи брутални с критикуващите я, държавата действа, чрез механизмите си за директна репресия, с една банална логика. Тези, които открито изразяват либертарните си виждания са набелязани като единствените заподозрени. Случаят прикючва с затваряне и така се дава фалшив знак към обществото относно ефективността на държавната власт.

Полицията и следствието действа доста необичайно в този случай, арестуваните са заподозряни в извършването на международно терористично действие. Действието, според наказателния кодекс в Сърбия, е в същата група като геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления срещу цивилно население, организиране и подтикване на извъшрването на геноцид и военни престъпления, водене на агресивна война и т.н. Поради правната тежест на такова обвинение, разходите по процеса вече надвишават 10 000 евро.

По тази причина, се създаде банкова сметка, която да спомогне на арестуваните анархисти. Данните са накрая на този текст. В допълнение към това има телефонен номер и имейл адрес, на които можете да намерите още информация относно състоянието на арестуваните и какво се прави със събраните средства.

Надяваме се, че обичащи свободата индивиди и организации ще се включат в това хуманитарно събиране на средства, така помагайки на арестуваните анархисти да успеят да докажат тяхната невинност.

СВОБОДА ЗА АНАРХО-СИНДИКАЛИСТИТЕ!

Ето инфото за даряване

RZBSRSBG
RAIFFEISEN BANKA AD
BEOGRAD, RS

Beneficiarz customer:
RS35265050000016043150
MILAN (MILUTIN) STOJANOVIĆ
SENJE

http://bulgaria.indymedia.org/article/35574

********************************************

Сигурно сте чули до сега. Анархист от Денвър с име Ариел Атак и втори човек, който е успял да се измъкне са вандалствали (поне така казват властите) срещу седалището на Демократическата партия преди две седмици. Това е апел за финансова помощ от приятелите на Ариел:

"На 9 септември 2009 Ариел Атак се яви за първи път пред съда. Възможната присъда включва между 2 и 6 години, както и парична глоба. Правната защита може да намали времето в затвора, както и сумата на глобата. Цената на защитата се пресмята на около 1500 - 2500 долара, както и 11 000 долара за възстановяване на нанесените щети.

Моля ви откраднете малко пари от шефа тази седмица и помогнете на нашият другар в затвора. Действия в солидарност също са добре дошли! Истинската борба е срещу съда, а не вътре в него. И докато солидарността с нашите анархо-другари е важна, ние се нуждаем от солидарност със всички затворници и всеки, който е подтиснат от съдебната власт."





http://bashbacknews.wordpress.com/2009/09/16/ariel-attack-update-and-call-for-support/

16 септември 2009

Саботаж извършен от ELF в Съмърсет, Англия

Три строителни машини са били повредени на строителен обект в Съмърсет, Англия. На този обект се строят жилища недостижими като цена за обикновенните хора (а само за средната класа). На тези багери са прерязани електрически кабели и са пробити резервоари с хидравлична течност - правейки ги трудни за ремонт.

http://news.infoshop.org/article.php?story=20090915115126184

12 септември 2009

Протести в Лондон срещу търговско изложение на оръжия

На 8 септември 2009 около 150 души са протестирали в Лондон срещу провежданото в града оръжейно изложение, както и срещу търговията с оръжия по принцип. Разбити са няколко прозорци на сградата.





http://www.lasthours.org.uk/articles/disarm-dsei-2009-timeline/

Сблъсъци между полицията и антинацистки активисти в Германия

Сблъсъци между полицията и антинацистки активисти възникнаха в нощта на петък срещу събота в Хамбург, когато протестиращите са нападнали събрание на крайнодесни поддръжници, предаде АФП.
Около 12 полицаи и множество активисти са пострадали. Около 12 души са арестувани след безредиците, възникнали при опита на около 600 души да преминат кордона на полицията и да се влеят в шествие на неонацистката партия NPD. Около 2000 полицаи са били мобилизирани заради провеждането на крайнодясното шествие.

http://bulgaria.indymedia.org/article/35557

Чилийски анархисти нападат полицейска станция

На 7 септември 2009 група от около 50 маскирани младежи нападнали полицейска станция в Сантиаго. В 10-минутната атака те използвали коктейли молотов и камъни. Полицията отговорила със стрелба. Съобщава се за двама арестувани. Атаката е във връзка с годишнината от военния преврат извършен в страната на 11 септември 1973.

От комюникето на участниците:

"В началото на нашата демонстрация един детектив от отдела за разследване на убийства тръгна да напада наш другар и ние го пребихме. Останалите детективи му се притекоха на помощ. С автоматични пушки и пистолети те се опитаха да ни разпръснат, но нашите революционни убеждения и нашата ярост, ни накараха да осъзнаем, че ние се бием за нашите хора и в памет на падналите в борбата.

С молотовки, камъни и бомби с боя ни се противопоставихме на куршумите и принудихме полицаите да стоят в станцията си."

http://amoryresistencia.blogspot.com/2009/09/no-more-deaths-will-be-accepted-all.html




08 септември 2009

Жива верига брани незаконни постройки в Бургас

Жива верига от жители в кв. "Горно езерово" в Бургас брани незаконни постройки, които трябва да бъдат премахнати, съобщи "Фокус".

Около 200-300 са местните жители, които са се събрали. Те твърдят, че ако бъдат съборени къщите, няма да има къде да живеят, защото населяват мястото от 20-30 години. Недоволните спряха автомобила на кмета на града Димитър Николов, който заедно с представители на Дирекция "Национален строителен контрол" (ДНСК) и полицията пристигна в квартала за премахването на 27 незаконни постройки, които са собственост на роми от квартала. С викове "Защо гласувахме за вас" и "Господ да ви убие" местните жители се опитаха да спрат кортежа от автомобили. Едва след намесата на полицията колите бяха пуснати.

По-късно обаче някои от ромите започнаха да хвърлят камъни по полицаите. Това стана в момента, в който униформени отцепиха района около една от къщите. Някои от жените заплашваха, че ще извадят децата си и ще ги запалят. По информация на "Фокус" служителите на реда са успели да овладеят положението.

Фирмата, която трябва да събори незаконните постройки, е "Благоустройствени строежи". На акцията освен кмета на Бургас присъства и началникът на РДНСК - Бургас, инж. Милен Ненчев, и журналисти.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/09/08/780804_jiva_veriga_brani_nezakonni_postroiki_v_burgas/

07 септември 2009

Масова класова протестна демонстрация в Солун, бунтове в Атина

Хиляди демонстрират в "независим класов" протест в Солун, засрамвайки партийно-контролираните синдикати, докато през това време избухват нови анти-полицейски бунтове в Атина.

През първата седмица на сепрември Гърция видя голите зъби на класовия антагонизъм, предизвикан от покачващото се ниво на полицейска бруталност и безотговорност.

Събота 05.09.09 е тържественото откриване на 74-тото Международно Експо в града, това място за правителствени речи и обещания беше пресрещнато от хиляди хора, излязли на улицата в една "независима класова" протестна демонстрация, отделна от партийно-контролираните шествия на PAME и на GSEE. Демонстрацията беше водена от PEKOP, Атинския съюз на чистачите, чийто секретар К. Кунева, беше нападната със сярна киселина миналия декември от мутри работещи за фирмата, в която тя работеше. В призива за борба PEKOP обяви:

"В мрачните дни, които те ни подготвят, нека сме готови, нека се организираме, нека незабавно отвърнем на удара с една топла есен и гореща зима. Няма да забравим декември! Няма да забравим куршумите, които убиха Алексис, нито киселината, която изгори К. Кунева, главния секретар на PEKOP! Всеки ден ние изживяваме социалната война. А Константина е знамето на нашата борба [...]

Няма да сме опашката на бюрократите, които постоянно се съюзяват с шефовете и Държавата, разпределяйки като 'партиите на властта' привилегиите на класовата колаборация, имайки наглостта да говорят от наше име, от името на работническата класа, забивайки нож в гърба на нашите борби. Нищо няма да отстъпим пред тези, които постоянно се опитват да ни контролират, да преобразят нашите борби в гласове, а когато дойде декември те пресичат на другия бряг на реката... Работниците трябва да демонстрират и да се борят против шефовете без никакви фалшиви медиатори, и доброжелатели от тази или онази бюрокрация. Еманципацията на работническата класа, е работа на самата работническа класа!"

Шествието премина през обичайни кръгов маршрут от "Камара" (популярен площад в центъра на Солун. бел. прев.) и обратно като няколко камери за външно наблюдение бяха унищожени по пътя. След като се върна обратно на "Камара" имаше лек сблъсък с ченгетата, когато няколко другари нападнаха група жандармеристи с пиратки, което предизвика контра-атака със сълзотворен газ и серия от сблъсъци в околните улички. Отмъстителната моторизирана полиция използва случая да арестува 15 члена на AK ("Анти-авторитарно движение". бел. прев.), които прибираха знамената към социалния си център. След това същата група от моторизирани ченгета атакува друг социален център на АК със сълзотворен газ. Членовете на АК бяха пуснати след като повече от 150 протестиращи обградиха полицейското управление, където бяха задържаните.

През това време в Атина Екзархия, анархисткия анклав в центъра на столицата, за пореден път се превърна в зона на битка, след като един полицай се опита да спре и да задържи двама души, които правеха графити в края на района в петък 04.09.09 сутринта. Когато хората се затичаха да помогнат на децата, които рисуваха графити, ченгетата извадиха оръжието си срещу тях. Това вбеси тъплата. Реакцията срещу полицейското насилие доведе до голяма полицейска атака срещу освободения парк Наварино, намиращ се на метри от мястото, където А. Григоропулос беше убит миналия декември. Скоро избухна тежка битка между анархистите и полицейските сили. По време на сблъсъците 5 души бяха арестувани, а 4 са обвинени в хвърляне на коктейл молотов, въпреки факта, че дори и един молотов не бе хвърлен през онази нощ. Един от арестуваните е ранен сериозно и е хоспитализиран. Освен това, полицията твърди, че има трима ранени полицаи и две полицейски коли са унищожени.

На следващата нощ избухнаха нови сблъсъци, след като жандармеристите, които бяха на пост в близост до освободения парк, бяха атакувани с коктейли молотов. Скоро целия район беше в горящи барикади, които предпазваха от нахълтване на моторизирана полиция в района, а няколко коли бяха запалени. Има данни, че ченгетата са хвърляли камъни обратно в тълпата.

http://bulgaria.indymedia.org/article/35544

06 септември 2009

Въоръжена радост, IV глава

Въоръжена радост, предговор
Въоръжена радост, I глава
Въоръжена радост, II глава
Въоръжена радост, III глава

Грозният човек винаги намира огледала, които да го правят невероятен (de Sade)

IV глава

Каква лудост е любовта към работата!
С голямо театрално майсторство капиталът успява да накара експлоатираните да обичат експлоатацията, обесеният въжето и робът веригата.
Идеализирането на работата бе смъртта на революцията до сега. Движението на експлоатираните е развалено от буржоазната моралност, която не само е външна за него, но дори е противоположна на него. Не е случайно, че синдикатите са първите, които се развалиха, точно защото са близо до управлението на производствения спектакъл.
Ние трябва да противопоставим на задоволяването на пищните нужди наложени от консумеристкото общество, задоволяването на естествените нужди на човека, видими в светлината на първичната, естествена нужда: нуждата от комунизъм.
По този начин количествените сметки са победени. Нуждата от комунизъм трансформира всички останали нужди и техния натиск върху човека.
Човешката беднота, последица от експлоатацията, се разглежда като основа за бъдещото изкупление. Християнството и еволюционното движение крачат ръка за ръка през историята. Ние трябва да страдаме за да завладеем рая или за да придобием класово самосъзнание, което ще ни поведе към революцията. Без етиката на работата марсистката идея за „пролетариат” няма да има смисъл. Но етиката на работата е продукт на същия буржоазен рационализъм, който е позволил буржоата да вземат властта. Корпоративизма се появява отново през дупките на пролетарския интернационализъм. Всеки се бори със своя огледален образ. В най-добрия случай те влизат в контакт с подобни на тях в други страни. На монолитните мултинационални компании са противопоставени монолитни интернационални синдикати. Нека направим революцията, но да запазим машините, инструмента на работата, този митичен обект, който възпроизвежда историческата сила на буржоазията, сега в ръцете на пролетариата.
Наследникът на революцията е определен от съдбата да стане консуматор и главен актьор в капиталистическия спектакъл на утрешния ден. Идеализирана на нивото на сблъсъка като победител, революционната класа изчезва в идеализацията на продукцията. Когато експлоатираните са вкарани в една класа, всички елементи на спектакъла вече съществуват, точно както и за класата на експлоататорите.
Единственият начин за експлоатираните да избягат от глобализиращия проект на капитала е чрез отказ на работата, продукцията и политическата икономика.
Но отказа от работа не трябва да се бърка с „липсата на работа” в общество базирано на нея. Маргинализираните търсят работа. Те не я намират. Те са тласкани към гетото. Те са криминализирани. След това всичко става част от мениджмънта на производствения спектакъл като цяло. Производителите и безработните са еднакво необходими за капитала. Но баланса е деликатен. Противоречията избухват и довеждат до различни видове кризи, и в този контекст революционната намеса се проявява.
Така, отказът от работа, унищожението на работата, е потвърждение на нуждата от не-работа. Потвърждение, че човек може да се репродуцира в не-работата чрез различни търсения, които тя стимулира в него. Идеята за унищожение на работата изглежда абсурдна разглеждана от гледната точна на работната етика. Но как ? Толкова много хора търсят работа, толкова много са безработни, и ти говориш за унищожение на работата ? Призракът на лудитите се появява и хвърля всички революционери-които-са-чели-всички-класики в ужас. Неизменният модел за фронтална атака срещу капиталистическите сили не трябва да бъде докосван. Всички провали и страдания от миналото са ирелевантни, така че е срамота и предателство. Напред другари, по-добрите дни ще дойдат, напред отново! Ще се стигне до там да се покаже, че концепцията за „свободно време” – временното спиране на работата, днес е натикано в яма за да подплаши пролетарите обратно към застоялата атмосфера на класовата организация (партии, синдикати и т.н.) Спектакълът предлаган от бюрократичните организации за прекарване на свободното време е целенасочено създаден така, че да депресира дори тези с най-богато въображение. Но това не е нищо повече от идеологическа покривка, един от многото инструменти на тоталната война, които съставят спектакъла като цяло.
Нуждата от комунизъм трансформира всичко. Чрез нуждата от комунизъм, нуждата за не-работа се премества от негативния аспект (опозиция на работата) към позитивния: пълната принадлежност на индивида на самия себе си, възможността да изразят себе си абсолютно свободно, отхвърляйки всички модели, не на последно място и този на революцията, който представлява препятствие за пълната реализация на концепцията. Те се страхуват, че могат да се окажат без роля в живота. Някога срещали ли сте революционер без революционен проект ? Проект, който е добре дефиниран и представен ясно на масите ? Какъв вид революционер е този, който търси да унищожи модела, основата, самата същност на революцията ? Като атакува понятия като класа, проект, модел, историческа задача и други подобни старовремски неща, той рискува да няма какво да прави и да бъде принуден да действа в реалността како всички останали. Като милиони други, които подготвят революцията ден след ден без да чакат за знаци. И за да правиш това е нужен кураж.
С твърди модели и малки игрички оставаш в царството на нереалното, на илюзорния проект на революцията, разширение на спектакъла на капитала.
Чрез отхвърлянето на етиката на производството, ти влизаш директно в революционната реалност. Трудно е дори да говорим за тези неща, защото няма смисъл да ги споменаваме по страниците на един трактат. Да редуцираме тези проблеми до един пълен и краен анализ, ще значи, че сме пропуснали смисъла. Най-доброто нещо е неформална дискусия способна да докара фината магия на думите.
Истинско противоречие е да говорим за забавлението сериозно.

01 септември 2009

Да се запознаем с гръцките анархисти-подпалвачи

КОМЕНТАР: Преди време представих радикалните активисти от Bash Back! Сега представям едни по-близки до нас радикали - анархистите подпалвачи от Гърция. Този материал е дело на една гръцка блогърка.



От много години в Гърция, основно в Атина, ние слушаме за палежи на различни държавни обекти. Най-често тези палежи се извършват с малки газови бутилки - същите, които използваме за да си правим кафе.

Аз започнах да търся в интернет за тези "групи" и се оказа, че от декемврийските бунтове техния брой се е увеличил доста, говорим за повече от 50 такива групи. Много такива групи удрят по веднъж и изчезват за винаги, а други се преименуват.

Ето някои от групите, които предприеха директни действия през 2009:

* Летни командоси на ентропията
* Лятно нарушаване на спокойствието
* Подпалвачески колектив
* Подпалвачи с мръсно съзнание
* Anomie Cores "carpe noctum"
* Организация "Нулева толерантност"
* Солидарни пътища в светлина
* Инсърекшънистко съзнание
* Биеща се солидарност
* Конспирация на огнените ядра
* Безсмъртните вандали
* Антифашистки атакуващи ядра
* Командоси - солидарна памет
* Атакуващи групи за ликвидация на нацията
* Път на огнената група
* Не-патриотични саботьори - ядра за разпространение на несигурност
* Огнени сенки
* Революционно съзнание
* Огнена солидарност
* Анархистка атакуваща група "Александрос Григопулос"
* Anomie's Contract / Erebus' Ambassadors
* Comandos Husscheyn Zhachyndhoul Jhachanghir / Революционна разузнавателна агенция
* Група на сутрешния саботаж
* comando mauricio morales duarte.chile 22-5-09
* Синдикат за даване на късо на системата
* Антисексистка група
* Незабвна интервенция на носещите качулки
* Коалиция на подпалвачите - проект сигурност / Групи нощни подпалвачи
* Съвет за деструктуриране на реда / коалиция на подпалвачите
* Диви вълци
* Нощни подпалвачи от Халкида
* Конспиратори за реализиране на несигурсност
* Безсмърти градски деструктуратори
* Съюз революционни ядра - бърза агеция на подпалвачите
* Конспирация на огнените ядра / Нихилистки командоси
* Нощна атака
* Унищожители на това, което е останало от социалния мир
* Manières à la Liberté & Max Stirner Fighting Cores
* Съзнателни банди
* Парама екстремисти
* Революционнен нарш
* Арсонархистки удар
* Групи на нощните подпалвачи
* Sectarians of Revolution
* Happy Sleep's Apostates
* Престъпници на мисълта и действието
* Група делта
* Arsonists' Millennium Cooperation
* Атакуваща група "Catherine Gulioni" (ззатворничка убита от държавата)
* Практични анархисти
* Революционно действие за свобода
* Организатори на нощно забавление
* CHAOS: Chaotic Groups of Sabotage
* Деструктуриращи ядра
* Командоси на Никола Тесла
* Carnivalists in the tune

Още от същата блогърка: http://merrybaby.squat.gr/category/in-english/

http://www.anarchistnews.org/?q=node/9502