Ако трябва да дам с една дума оценка на ситуацията в България и в световен мащаб, това ще бъде - трагична :) Но дори и без някакви съществени събития през месеца, аз продължавам да бъда непоправима оптимистка. Толкова за този път. Няма да споменавам за "протеста" от 14-и, просто е излишно.
31 януари 2010
30 януари 2010
News from Bulgaria - January 2010
14 January. There was a protest against the government but it was very small and aimless. Maybe this is because in 2009 on the same date there was a protest too. A lot of people were on the streets but provocateurs-fascists ruin it. So a lot of people get disappointed. So if protests are so easy to ruin why not to use some direct action ?
A new social phenomenon is going on in Bulgaria. Some people do shoplifting but there are more and more security in the stores. So some old people (which are hit hard by the economic crisis) are doing something a little bit different. They go to big stores like BILLA and METRO (european equivalent to Wal-Mart) and instead taking food out from the store, they consume it fast into the store. Even if they get caught, they cannot return it because they have already eaten it and they cannot pay because they do not carry money with them.
A new social phenomenon is going on in Bulgaria. Some people do shoplifting but there are more and more security in the stores. So some old people (which are hit hard by the economic crisis) are doing something a little bit different. They go to big stores like BILLA and METRO (european equivalent to Wal-Mart) and instead taking food out from the store, they consume it fast into the store. Even if they get caught, they cannot return it because they have already eaten it and they cannot pay because they do not carry money with them.
24 януари 2010
Жените правещи революция в Иран
Революцията в Иран е също и революция на жените там. Те играят ключова роля в опитите да се премахне феодалния режим в ислямската република. Половото робство не е нещо, което може да бъде пренебрегнато или защитавано от някакъв див пост-модернистичен подход. Жените не са създадени за да бъдат жертвани за някакви религиозни, политически или икономически идеологии. Председателят Мао казваше „жените държат половината небе”. Аз бих добавил – за всички щеше да е по-добре ако те държаха дори повече.
Следният текст е от Работническата-комунистическа партия на Иран
Интернационална солидарност с „революцията на жените” в Иран!
До организациите за правата на жените и до прогресивните хора по света!
На предните линии на революцията в Иран за освобождение от деспотизма и религиозната реакция са жените, които се борят да разкъсат веригите на половото робство. Тази революция и ролята на жените в нея са политически събития от изключителна важност, които породиха голям ентусиазъм по света. Те заслужават пълната ви подкрепа!
Тотален полов апартейд властва в Иран. Престъпленията извършени срещу жените от ислямисткия режим не подлежат на описване. Според законите в Ислямистката република секса с непълнолетни момичета е напълно законен, докато връзка извън брака се наказва със смърт чрез пребиване с камъни. В иранските затвори жени са изнасилвани и екзекутирани…не е учудващо, че жените се борят смело на предната линия на революцията за да сложат край на този режим.
Революцията на хората в Иран заслужава вашата подкрепа. Призоваваме ви да превърнете 8 март 2010 в ден за солидарност с революцията, в ден в който да си спомним за Неда и всички други които загинаха в борбата за свобода, за отхвърляне на един от най-кръвожадните съвременни режими. Призоваваме ви да вземете участие, където и да сте, в акции в подкрепа на иранската революция, да бъдете инициатори на такива акции и като символичен жест да изгорите ислямисткото фередже, този символ на половия апартейд и женското робство. Нека извикаме мощно, че Ислямската република, един от най-убийствените режими в света трябва да си отиде!
Да живее 8 март!
Да живее интернационалната солидарност с жените на Иран!
Работническата-комунистическа партия на Иран – секция в изгнание
Януари 2010
Тотален полов апартейд властва в Иран. Престъпленията извършени срещу жените от ислямисткия режим не подлежат на описване. Според законите в Ислямистката република секса с непълнолетни момичета е напълно законен, докато връзка извън брака се наказва със смърт чрез пребиване с камъни. В иранските затвори жени са изнасилвани и екзекутирани…не е учудващо, че жените се борят смело на предната линия на революцията за да сложат край на този режим.
Революцията на хората в Иран заслужава вашата подкрепа. Призоваваме ви да превърнете 8 март 2010 в ден за солидарност с революцията, в ден в който да си спомним за Неда и всички други които загинаха в борбата за свобода, за отхвърляне на един от най-кръвожадните съвременни режими. Призоваваме ви да вземете участие, където и да сте, в акции в подкрепа на иранската революция, да бъдете инициатори на такива акции и като символичен жест да изгорите ислямисткото фередже, този символ на половия апартейд и женското робство. Нека извикаме мощно, че Ислямската република, един от най-убийствените режими в света трябва да си отиде!
Да живее 8 март!
Да живее интернационалната солидарност с жените на Иран!
Работническата-комунистическа партия на Иран – секция в изгнание
Януари 2010
http://news.infoshop.org/article.php?story=2010012216430950
КОМЕНТАР: Доста силен и емоционален текст, въпреки няколкото неща които леко ме подразниха (като препратката към "вожда" Мао). Все пак се радвам, че не всички комунисти по света са изтрещели като някои родни такива подвизаващи се в Индимедия.
Самоделна бомба уби двама US-войници в Афганистан
Двама американски войници са загинали при експлозия на бомба в южната част на Афганистан. Това съобщиха от международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ИСАФ), цитирани от АП. Двамата американци са били убити от самоделно направена бомба, която е избухнала близо до тях.
Общо 35 чуждестранни войници са убити в Афганистан от началото на годината. 2009 година бе най-кървавата за международната коалиция, която загуби 520 военнослужещи в централно-азиатската страна. През миналата година в Афганистан са загинали 317 американски военнослужещи.
Общо 35 чуждестранни войници са убити в Афганистан от началото на годината. 2009 година бе най-кървавата за международната коалиция, която загуби 520 военнослужещи в централно-азиатската страна. През миналата година в Афганистан са загинали 317 американски военнослужещи.
http://news.ibox.bg/news/id_1833413691
23 януари 2010
Китай: Бунт на работниците произвеждащи iPhone заради отменени бонуси и вредни условия
Работниците от фабриката за модерните напоследък сред разглезените юпита iPhone-ни в китайската провинция Jiangsu са в стачка. Тя е започнала на 15 януари след новината, че няма да получат обещаните годишни премии. Хиляди работници са влезли в директен сблъсък с полицията. Освен да получат премиите си, хората настояват да бъдат подобрени условията на труд, които в момента могат да бъдат определени като отровни.
http://maketotaldestroy.blogspot.com/2010/01/jiangsu-china-iphone-workers-riot-over.html
Kitty Styles препоръчва...№ 013 After Trikala Blog
Може би се чудите какво става с Алфредо Бонано след като беше арестуван през миналата година. Изглежда засега най-добрия източник на информация е един блог наречен After Trikala. Ъпдейтва се винаги когато има нещо ново по случая. Новините не са особено добри - здравословното състояние на Бонано се влошава, а властите протакат пускането му под гаранция до започването на процеса.http://www.aftertrikala.blogspot.com/
16 януари 2010
Мразите социалните мрежи ? Извършете (виртуално) самоубийство!
Все повече хора осъзнават, че "социалните мрежи" не събират, а разделят хората. Защо общуваме със странни никове (nicknames), вместо с реални хора ?! Все повече хора си задават този въпрос. Географските разстояния са само извинения - всичките ви приятели и роднини ли са заминали за САЩ, Англия, Кипър ? Нима никой не е останал във вашия вход, на вашата улица, във вашия град ? Самата аз, едно време бях така, но се "излекувах" :) Даже в настоящия блог, пиша доста по-малко, отколкото щях да пиша ако го бях създала преди 2-3 години.
Вече има средство с което някой който е решил да се "излекува", може да го направи доста по-ефектно. Web 2.0 Suicide Machine за нула време ще изтрие вашите акаунти в Facebook, Twitter, LinkedIn и MySpace. От както е стартирана тази услуга, над 800 човека са убили своите интернет идентичности като са премахнали и 50 000 виртуални "приятели" и са изтрили 200 000 постинга. Впечатляващо! Дори самите Facebook изглежда са се притеснили щом са завели дело срещу Web 2.0 Suicide Machine. Нещастници!
Вече има средство с което някой който е решил да се "излекува", може да го направи доста по-ефектно. Web 2.0 Suicide Machine за нула време ще изтрие вашите акаунти в Facebook, Twitter, LinkedIn и MySpace. От както е стартирана тази услуга, над 800 човека са убили своите интернет идентичности като са премахнали и 50 000 виртуални "приятели" и са изтрили 200 000 постинга. Впечатляващо! Дори самите Facebook изглежда са се притеснили щом са завели дело срещу Web 2.0 Suicide Machine. Нещастници!
https://hackbloc.org/node/2046
Протест против скенерите на летищата в Германия
Ако не сте чули за новата идея за ограничаване на свободата на хората, може да се запознаете с нея от този материал.
Тези скенери са част от цялостната картинка - да бъдем под пълен контрол. В България също текат такива процеси - парламентът с усилени темпове приема закон след закон, които да позволят безконтролното следене на хората от страна на МВР. На 14 януари 2010 имаше протест в София против това. Минах от там, но не бях особено очарована. Репортаж от този протест, както и от протеста от предишния ден - срещу генно модифицираните организми (ГМО), може да прочетете тук.
Но да се върнем на темата за скенерите по летищата. В Германия се е провел протест против тях, организиран от Пиратската партия. Не е нещо впечатляващо, но пък все пак е нещо. Истината е в разнообразието на формите на съпротива още познато като "diversity of tactics".
Тези скенери са част от цялостната картинка - да бъдем под пълен контрол. В България също текат такива процеси - парламентът с усилени темпове приема закон след закон, които да позволят безконтролното следене на хората от страна на МВР. На 14 януари 2010 имаше протест в София против това. Минах от там, но не бях особено очарована. Репортаж от този протест, както и от протеста от предишния ден - срещу генно модифицираните организми (ГМО), може да прочетете тук.
Но да се върнем на темата за скенерите по летищата. В Германия се е провел протест против тях, организиран от Пиратската партия. Не е нещо впечатляващо, но пък все пак е нещо. Истината е в разнообразието на формите на съпротива още познато като "diversity of tactics".
Видео тук
http://www.wired.com/threatlevel/2010/01/german-fleshmob
Мексико 2010 - в очакване на революцията
Попаднах на един доста дълъг материал за Мексико. Няма да го превеждам целия, но си струва да извадя няколко абзаца. Малко не ми харесва метафизичната тема ("щом през 1810 и 1910 е имало революции, значи и през 2010 ще има"), но пък от друга страна не веднъж се е случвало някои "предсказания" да се сбъднат само защото хората са вярвали, че ще се сбъднат. И от тази гледна точка е по-добре да вярват в "неизбежната мексиканска революция" отколкото в "края на света" :) Но не оставайте с грешни впечатления - мистиката в статията е малко, има много факти и социален анализ.
http://www.counterpunch.org/ross01112010.html
"На всеки сто години изглежда Мексико избухва в социални вълнения. През 1810 е войната за независимост от Испания, през 1910 е свалянето на диктатора Порфирио Диас. От няколко месеца има очаквания , че 2010 ще донесе също размирици, което няма да е изненада след като 80% от 107 милионното население живее под или около прага на бедността.
Вече сме 10 януари 2010 и революция все още няма.
Въпреки това годината започна с фойерверки - бомби пред банки в Мексико Сити, взривени банкомати, подпалени автокъщи.
На 2 януари неизвестна досега група "Conspiracy of Fire" пое отговорност за някои от тези действия. Друга такава група е "Propaganda Of The Deed Brigade" (бел. Kitty Styles - тези имена много ми напомнят на имената на гръцките анархо-групи).
Освен тези малки групи съществува и една реална въоръжена сила - сапатистите. През последните месеци на 2009 в Южно Мексико се е разразила масова психоза, че те ще се надигнат отново. А според вече споменатите "Conspiracy of Fire", сапатистите не са единствената въоръжена група на коренното американско население. Според тях поне 70 въоръжени индиански групи са се обединили в National Indigenous Guerilla Triple Alliance (TAGIN)."
Материалът завършва с малко икономически анализ в който се разглеждат повишаването на цените, безработицата и постоянните стачки и протести. Тоест с или без "предсказание", реални предпоставки за избухване на социална революция има.
Вече сме 10 януари 2010 и революция все още няма.
Въпреки това годината започна с фойерверки - бомби пред банки в Мексико Сити, взривени банкомати, подпалени автокъщи.
На 2 януари неизвестна досега група "Conspiracy of Fire" пое отговорност за някои от тези действия. Друга такава група е "Propaganda Of The Deed Brigade" (бел. Kitty Styles - тези имена много ми напомнят на имената на гръцките анархо-групи).
Освен тези малки групи съществува и една реална въоръжена сила - сапатистите. През последните месеци на 2009 в Южно Мексико се е разразила масова психоза, че те ще се надигнат отново. А според вече споменатите "Conspiracy of Fire", сапатистите не са единствената въоръжена група на коренното американско население. Според тях поне 70 въоръжени индиански групи са се обединили в National Indigenous Guerilla Triple Alliance (TAGIN)."
Материалът завършва с малко икономически анализ в който се разглеждат повишаването на цените, безработицата и постоянните стачки и протести. Тоест с или без "предсказание", реални предпоставки за избухване на социална революция има.
10 януари 2010
Взрив избухна пред гръцкия парламент
Взривно устройство избухна тази вечер близо до паметника на незнайния войн пред зданието на гръцкия парламент в Атина, БТА.Според информация от полицейските източници при експлозията няма убити и ранени, нанесени за незначителни материални щети.
Малко преди взрива неизвестен мъж се обадил в редакцията на вестник "Елефтеротипия", за да предупреди, че в кошче за боклук, близо до паметника, е поставено взривно устройство.
Районът около мястото на инцидента е отцепен от полицията.
Малко преди взрива неизвестен мъж се обадил в редакцията на вестник "Елефтеротипия", за да предупреди, че в кошче за боклук, близо до паметника, е поставено взривно устройство.
Районът около мястото на инцидента е отцепен от полицията.
http://www.dnevnik.bg/sviat/2010/01/09/839899_vzriv_izbuhna_pred_gruckiia_parlament
09 януари 2010
Улична блокада в Аржентина
Сигурно помните социалната революция, която се развихри в Аржентина в началото на века. После нещата утихнаха и влязоха в познати коловози. Но въпреки това борба там продължава. На 7 януари "piqueteros" (движение на безработните) са блокирали улицата пред Министерството на социалното развитие. Те настояват за прилагането на социалния план "Аржентина работи".
http://news.infoshop.org/article.php?story=20100108091553681
Бедни хапват в БИЛЛА тайно
Бедни пенсионери намериха начин да преживеят кризата, разказва "Стандарт".
Те похапват крадешком в БИЛЛА или МЕТРО, разкриха магазинери. Крият се между рафтовете и ядат каквото сварят, понякога само хляб. Влизат в хипермаркети с много хора, защото има по-малък шанс да ги хванат. Камерите обаче засичат ежедневно как десетки си похапват.
"Това започна скоро. Щом гардовете засекат някой, причакват го на изхода, но той не носи нищо. Т.е. те не идват тук, за да крадат, а само да хапнат", разказаха търговци.
Те похапват крадешком в БИЛЛА или МЕТРО, разкриха магазинери. Крият се между рафтовете и ядат каквото сварят, понякога само хляб. Влизат в хипермаркети с много хора, защото има по-малък шанс да ги хванат. Камерите обаче засичат ежедневно как десетки си похапват.
"Това започна скоро. Щом гардовете засекат някой, причакват го на изхода, но той не носи нищо. Т.е. те не идват тук, за да крадат, а само да хапнат", разказаха търговци.
http://news.ibox.bg/news/id_1201032798
КОМЕНТАР: Положението на старците в България а и в по-голямата част от света е много тежко. Те са една от най-уязвимите социални групи. Все пак се радвам, че някои намират сили и се борят, а не смирено да чакат милостиня от поредния спасител. Хранете се в големите магазини, хора! И не изпитвайте никакви морални угризения, не си струва да умреш от глад заради тях.
Kitty Styles препоръчва...№ 012 Black Bloc Papers - Second Edition
Тази книга разглежда историята на явлението Черен Блок в Северна Америка и може да бъде свалена безплатно от дадения линк. Може да подкрепите нейните автори и издатели на печатната версия като дарите 10 щ.долара. Приятно четене!http://www.infoshop.org/page/BlackBlocPapers
03 януари 2010
Как някои празнуваха в Испания
КОМЕНТАР: Тези три комюникета са пристигнали по имейл независимо едно от друго. Някои неща в тях ме карат да се усмихвам, но като цяло разбирам, че "хулиганите" са си прекарали добре.
Две полицейски станции атакувани в Santiago de Compostela в новогодишната нощ
В навечерието на нова година, ние атакувахме две полицейски станции в Santiago de Compostela като специален начин да посрещнем новата година. Ние хвърлихме бомби по бус и кола в местния участък (до Plaza del Obradoiro) и поставихме друга бомба до станцията на Rúa Pitelos.
Мъст за Тамара, мъст за анархистките затворници на гладна стачка (Габриел, Марко и т.н.), мъст за арестите на нашите другари в Гърция, отмъщение заради отмъщението...защо не ? Изглежда колите са доста повредени, но за жалост лошото време попречи те да са напълно изгорени.
Ние губим нашия страх.
Отмъщение в центъра на Мадрид
31 декември 2009, 10 минути преди нова година, ние поставихме запалително устройство на Plaza de La Remonta до полицейската станция.
Атаката беше специално насочена срещу репресивните органи на държавата, които за последните няколко месеца увеличиха репресиите си.
Устройството беше поставено като предупреждение.
Репресиите означават атака!
НЕКА ДА УНИЩОЖИМ ДЪРЖАВАТА ЗАПОЧВАЙКИ С НЕЙНИТЕ ПАЗИТЕЛИ.
Полицейски синдикат атакуван в Барселона
Ние започваме годината по най-добрия възможен начин с атака срещу полицейския синдикат в Calle Bruc в центъра на Барселона. Запалително устройство нанесе щети на входа на сградата.
С това действие, ние поздравяваме всички другари затворници и всички които се борят с капитала.
Нека "празненството" продължи.
Две полицейски станции атакувани в Santiago de Compostela в новогодишната нощ
В навечерието на нова година, ние атакувахме две полицейски станции в Santiago de Compostela като специален начин да посрещнем новата година. Ние хвърлихме бомби по бус и кола в местния участък (до Plaza del Obradoiro) и поставихме друга бомба до станцията на Rúa Pitelos.
Мъст за Тамара, мъст за анархистките затворници на гладна стачка (Габриел, Марко и т.н.), мъст за арестите на нашите другари в Гърция, отмъщение заради отмъщението...защо не ? Изглежда колите са доста повредени, но за жалост лошото време попречи те да са напълно изгорени.
Ние губим нашия страх.
Отмъщение в центъра на Мадрид
31 декември 2009, 10 минути преди нова година, ние поставихме запалително устройство на Plaza de La Remonta до полицейската станция.
Атаката беше специално насочена срещу репресивните органи на държавата, които за последните няколко месеца увеличиха репресиите си.
Устройството беше поставено като предупреждение.
Репресиите означават атака!
НЕКА ДА УНИЩОЖИМ ДЪРЖАВАТА ЗАПОЧВАЙКИ С НЕЙНИТЕ ПАЗИТЕЛИ.
Полицейски синдикат атакуван в Барселона
Ние започваме годината по най-добрия възможен начин с атака срещу полицейския синдикат в Calle Bruc в центъра на Барселона. Запалително устройство нанесе щети на входа на сградата.
С това действие, ние поздравяваме всички другари затворници и всички които се борят с капитала.
Нека "празненството" продължи.
http://thisisourjob.wordpress.com/2010/01/02/new-years-vengeance-in-compostela-barcelona-and-madrid/
01 януари 2010
Въоръжена радост, IX глава
Въоръжена радост, предговор
Въоръжена радост, I глава
Въоръжена радост, II глава
Въоръжена радост, III глава
Въоръжена радост, IV глава
Въоръжена радост, V глава
Въоръжена радост, VI глава
Въоръжена радост, VII глава
Въоръжена радост, VIII глава
Направи си го сам („Bricolceur” Manual)
IX глава
Въоръжена радост, I глава
Въоръжена радост, II глава
Въоръжена радост, III глава
Въоръжена радост, IV глава
Въоръжена радост, V глава
Въоръжена радост, VI глава
Въоръжена радост, VII глава
Въоръжена радост, VIII глава
Направи си го сам („Bricolceur” Manual)
IX глава
Лесно е. Можеш да си го направиш сам. Или с няколко надеждни приятели. Сложни средства не са необходими. Нито дори голямо техническо познание. Капиталът е уязвим. Всичко което ти е нужно е решителност. Многото приказки са ни направили глупави. Не е въпроса на страх. Не се страхуваме, просто сме пълни с глупави изфабрикувани идеи от които не можем да се откъснем.
Всеки, който е решен да осъществи неговите или нейните нужди не е с някаква извънредна смелост, а просто човек, чиито идеи са избистрени, който е осъзнал, че е безсмислено да играеш ролята определена ти от капитала. Напълно осъзнали, те нападат с невъзмутима решителност. И правейки го, те се осъзнават като човешки същества. Те се осъзнават в щастието. Царството на смъртта изчезва пред очите им. Дори и когато разрушават и причиняват терор сред шефовете, в техните сърца и в сърцата на експлоатираните, има радост и спокойствие.
Революционните организации срещат трудности да разберат това. Те налагат модел, който пресъздава реалността на производството. Количествената предопределеност на което им пречи да имат каквото и да е качествено действие до нивото на естетическото измерение на радостта. Тези организации също търсят въоръжена атака в чисто количествен аспект. Целите се избират в смисъла на фронтален сблъсък.
По този начин капиталът е способен да контролира всеки непредвиден случай. Дори може да си позволи лукса да приеме противоречията, да изтъкне зрелищните цели, да използва негативните ефекти върху производителите, с цел да разшири спектакълът. Капиталът приема сблъсъкът в полето на количествата, защото там той знае всички отговори. Има монопол върху правилата и произвежда решенията. В точно обратния случай, радостта от революционния акт е заразителна. Играта придобива значение, когато е играна в реалността. Но това значение не кристализира в модела управляван отгоре. Тя се разделя на хиляди значения, всички продуктивни и нестабилни. Вътрешните връзки на играта се реализират в атаката. Но цялостното чувство оцелява, значението което играта има за тези които са изключени и искат да възвърнат себе си чрез нея. Тези, които решават да играят първи и тези, които „наблюдават” освободителните последици от играта, са важни за самата игра. Общността на радостта е структурирана по този начин. Това е спонтанен начин да влезе в контакт, фундаментален за реализацията на най-дълбокото значение на играта. Играта е акт на комуната. Рядко се представя като изолиран факт. Когато го прави, често съдържа негативните елементи на психологическа репресия, не е позитивно приемане на играта като съзидателен момент на борбата.
Общностното чувство е това, което предпазва от проява на тирания в самата игра. При липса на такива взаимоотношения един индивид може да наложи собствените си правила и разбирания които ще са непонятни за всички други, което ще направи играта просто временно спиране на мислите за собствените проблеми на хората (проблемите на работата, отчуждението, експлоатацията).
В общностното съгласие играта е обогатена с поток от реципрични действия. Креативността е по-голяма когато идва от реципрочно проверени освободени въображения. Всяко ново изобретение, всяка нова възможност може да бъде преживяна колективно без пре-конструиран модел и има жизнено значение дори и само с това че е един момент на креативност, дори и да срещне хиляди трудности при реализацията. Традиционната революционна организация свършва с налагането на своите техници. Клони неизбежно към технокрация. Голямото значение придадено на механичния аспект на едно действие го разваля междувременно.
Революционна структура която търси момента на удоволствието в действието целящо унищожението на властта, разглежда средствата за това унищожение, точно като такива – просто средства. Тези които ги ползват не трябва да стават техни роби. Също както тези, които не знаят как да ги ползват, не трябва да стават роби на тези, които знаят. Диктатурата на средствата е най-лошата диктатура.
Най-важните оръжия на революционерите са техните решителност, съвест, решението им да действат, тяхната индивидуалност. Оръжията сами по себе си са просто средства и като такива трябва да бъдат постоянно подлагани на критична преценка. Важно е да развием критика към оръжията. Твърде често сме виждали освещаване на картечницата и военната ефикасност.
Въоръжената борба не се отнася само до оръжията. Те сами по себе си не могат да представляват революцията. Опасно е да редуцираме сложната реалност до едно единствено нещо. Фактически играта включва риск. Може да превърне живото преживяване в нищо повече от играчка, превръщайки го в нещо мистично и абсолютно. Не е случайно, че картечницата се появява в символите на много революционни въоръжени групи.
Ние трябва да превъзмогнем това за да разберем радостта като дълбоко значение на революционната борба, избягвайки илюзиите и капаните които са част от търговския спектакъл като мистични и митични обекти.
Капиталът напряга последни усилия, когато среща въоръжена борба. Защитава последната граница. Има нужда от подкрепата на общественото мнение за да действа в едно поле където не е сигурен в себе си. Така, че той започва психологическа война използвайки най-изтънчените методи на съвременната пропаганда.
Просто казано, начинът по който капиталът е физически организиран днес го прави уязвим на всяка революционна структура, която е способна да вземе решение за своето собствено време за действие и начин на атака. Капиталът е на ясно с тази си слабост и взема мерки. Полицията не е достатъчна. Нито армията. Той има нужда от постоянната помощ на хората. Даже на най-бедната част от пролетариата. Така, за да постигне това, той трябва да раздели класовия фронт. Трябва да разпространи мита за опасността от въоръжените организации сред бедните, заедно с мита за святостта на Държавата, морала, законите и т.н.
Той индиректно бута такива организации и техните членове да приемат прецизни роли. Веднъж влезли в „роля”, играта повече няма значение. Всичко става „сериозно”, толкова илюзорно. Влиза в царството на спектакъла и става стока. РАДОСТТА става „маска". Индивидът става анонимен, вживява се в ролята и повече не различава представлението и реалността.
За да разкъсаме омагьосания кръг трябва да отхвърлим всички роли, включително тази на „професионални” революционери. Въоръжената борба не трябва да става професия, точно разделението на задачи, което външният аспект на капитализма иска да наложи.
„Направи си го сам”. Не позволявай глобалният аспект на играта да бъде редуциран до роли. Защитавай правото си да се наслаждаваш на живота. Попречи на капиталистическия проект на смъртта. Капиталът може само да проникне в света на съзиданието и играта като трансформира играещия в „играч”, създателя в мъртвец, който се залъгва като вярва че е жив.
Няма смисъл да говорим за игра, ако тя стане централизирана. Трябва да предвидим тази възможност – капиталът да превземе отново революционния проект, когато говорим за „въоръжена радост”. И единственият начин това да стане е чрез управляване на света на играта отвън. Чрез установяване на ролите на играчите и митологията на средствата. Чрез разкъсване на границите на централизацията (военизираната партия), постигаме в резултат объркване на капитала. За него действията направлявани от радостта са енигма. Нещо без прецизна цел. И това е така защото самата есенция, цели и реалност на капитала са илюзорни, а есенцията, целите и реалността на революцията са конкретни.
Нуждата от комунизъм взема мястото на нуждата да се произвежда. В светлината на тази нужда в общността на играта, решенията на индивида придобиват значение. Нереалният илюзорен характер на моделите на смъртта от миналото става видим. Унищожението на началниците значи унищожението на стоките и унищожението на стоките значи унищожение на началниците.
Всеки, който е решен да осъществи неговите или нейните нужди не е с някаква извънредна смелост, а просто човек, чиито идеи са избистрени, който е осъзнал, че е безсмислено да играеш ролята определена ти от капитала. Напълно осъзнали, те нападат с невъзмутима решителност. И правейки го, те се осъзнават като човешки същества. Те се осъзнават в щастието. Царството на смъртта изчезва пред очите им. Дори и когато разрушават и причиняват терор сред шефовете, в техните сърца и в сърцата на експлоатираните, има радост и спокойствие.
Революционните организации срещат трудности да разберат това. Те налагат модел, който пресъздава реалността на производството. Количествената предопределеност на което им пречи да имат каквото и да е качествено действие до нивото на естетическото измерение на радостта. Тези организации също търсят въоръжена атака в чисто количествен аспект. Целите се избират в смисъла на фронтален сблъсък.
По този начин капиталът е способен да контролира всеки непредвиден случай. Дори може да си позволи лукса да приеме противоречията, да изтъкне зрелищните цели, да използва негативните ефекти върху производителите, с цел да разшири спектакълът. Капиталът приема сблъсъкът в полето на количествата, защото там той знае всички отговори. Има монопол върху правилата и произвежда решенията. В точно обратния случай, радостта от революционния акт е заразителна. Играта придобива значение, когато е играна в реалността. Но това значение не кристализира в модела управляван отгоре. Тя се разделя на хиляди значения, всички продуктивни и нестабилни. Вътрешните връзки на играта се реализират в атаката. Но цялостното чувство оцелява, значението което играта има за тези които са изключени и искат да възвърнат себе си чрез нея. Тези, които решават да играят първи и тези, които „наблюдават” освободителните последици от играта, са важни за самата игра. Общността на радостта е структурирана по този начин. Това е спонтанен начин да влезе в контакт, фундаментален за реализацията на най-дълбокото значение на играта. Играта е акт на комуната. Рядко се представя като изолиран факт. Когато го прави, често съдържа негативните елементи на психологическа репресия, не е позитивно приемане на играта като съзидателен момент на борбата.
Общностното чувство е това, което предпазва от проява на тирания в самата игра. При липса на такива взаимоотношения един индивид може да наложи собствените си правила и разбирания които ще са непонятни за всички други, което ще направи играта просто временно спиране на мислите за собствените проблеми на хората (проблемите на работата, отчуждението, експлоатацията).
В общностното съгласие играта е обогатена с поток от реципрични действия. Креативността е по-голяма когато идва от реципрочно проверени освободени въображения. Всяко ново изобретение, всяка нова възможност може да бъде преживяна колективно без пре-конструиран модел и има жизнено значение дори и само с това че е един момент на креативност, дори и да срещне хиляди трудности при реализацията. Традиционната революционна организация свършва с налагането на своите техници. Клони неизбежно към технокрация. Голямото значение придадено на механичния аспект на едно действие го разваля междувременно.
Революционна структура която търси момента на удоволствието в действието целящо унищожението на властта, разглежда средствата за това унищожение, точно като такива – просто средства. Тези които ги ползват не трябва да стават техни роби. Също както тези, които не знаят как да ги ползват, не трябва да стават роби на тези, които знаят. Диктатурата на средствата е най-лошата диктатура.
Най-важните оръжия на революционерите са техните решителност, съвест, решението им да действат, тяхната индивидуалност. Оръжията сами по себе си са просто средства и като такива трябва да бъдат постоянно подлагани на критична преценка. Важно е да развием критика към оръжията. Твърде често сме виждали освещаване на картечницата и военната ефикасност.
Въоръжената борба не се отнася само до оръжията. Те сами по себе си не могат да представляват революцията. Опасно е да редуцираме сложната реалност до едно единствено нещо. Фактически играта включва риск. Може да превърне живото преживяване в нищо повече от играчка, превръщайки го в нещо мистично и абсолютно. Не е случайно, че картечницата се появява в символите на много революционни въоръжени групи.
Ние трябва да превъзмогнем това за да разберем радостта като дълбоко значение на революционната борба, избягвайки илюзиите и капаните които са част от търговския спектакъл като мистични и митични обекти.
Капиталът напряга последни усилия, когато среща въоръжена борба. Защитава последната граница. Има нужда от подкрепата на общественото мнение за да действа в едно поле където не е сигурен в себе си. Така, че той започва психологическа война използвайки най-изтънчените методи на съвременната пропаганда.
Просто казано, начинът по който капиталът е физически организиран днес го прави уязвим на всяка революционна структура, която е способна да вземе решение за своето собствено време за действие и начин на атака. Капиталът е на ясно с тази си слабост и взема мерки. Полицията не е достатъчна. Нито армията. Той има нужда от постоянната помощ на хората. Даже на най-бедната част от пролетариата. Така, за да постигне това, той трябва да раздели класовия фронт. Трябва да разпространи мита за опасността от въоръжените организации сред бедните, заедно с мита за святостта на Държавата, морала, законите и т.н.
Той индиректно бута такива организации и техните членове да приемат прецизни роли. Веднъж влезли в „роля”, играта повече няма значение. Всичко става „сериозно”, толкова илюзорно. Влиза в царството на спектакъла и става стока. РАДОСТТА става „маска". Индивидът става анонимен, вживява се в ролята и повече не различава представлението и реалността.
За да разкъсаме омагьосания кръг трябва да отхвърлим всички роли, включително тази на „професионални” революционери. Въоръжената борба не трябва да става професия, точно разделението на задачи, което външният аспект на капитализма иска да наложи.
„Направи си го сам”. Не позволявай глобалният аспект на играта да бъде редуциран до роли. Защитавай правото си да се наслаждаваш на живота. Попречи на капиталистическия проект на смъртта. Капиталът може само да проникне в света на съзиданието и играта като трансформира играещия в „играч”, създателя в мъртвец, който се залъгва като вярва че е жив.
Няма смисъл да говорим за игра, ако тя стане централизирана. Трябва да предвидим тази възможност – капиталът да превземе отново революционния проект, когато говорим за „въоръжена радост”. И единственият начин това да стане е чрез управляване на света на играта отвън. Чрез установяване на ролите на играчите и митологията на средствата. Чрез разкъсване на границите на централизацията (военизираната партия), постигаме в резултат объркване на капитала. За него действията направлявани от радостта са енигма. Нещо без прецизна цел. И това е така защото самата есенция, цели и реалност на капитала са илюзорни, а есенцията, целите и реалността на революцията са конкретни.
Нуждата от комунизъм взема мястото на нуждата да се произвежда. В светлината на тази нужда в общността на играта, решенията на индивида придобиват значение. Нереалният илюзорен характер на моделите на смъртта от миналото става видим. Унищожението на началниците значи унищожението на стоките и унищожението на стоките значи унищожение на началниците.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
