КОМЕНТАР: Надявам се този текст да ви хареса толкова, колкото и на мен. Толкова съм впечатлена, че го преведох за два-три часа, нещо нечувано за мен и моя мързел. Такива хора ни трябват и в България....
Както бях инструктиран, стигнах с колата си до една задънена улица в Lansing, щата Мичиган, преминах покрай няколко неспокойни кучета и ръждясали коли, след това изкатерих една ограда и се спуснах по един насип до железопътните линии. Ранна привечер е през студения април. На известно разстояние се виждаше стар бетонен бункер, останка от миналото на града. По телефона Анди ми беше казал да се срещна с него при „замъка на Франкенщайн” и аз се насочих към бункера. Когато ме видя да наближавам, той излезе от вратата и отвори една бира. Той бе облечен от главата до петите в черно с изключение на розовата кърпа, която беше вързал през лицето си. Още три фигури излязоха от сенките, също носещи розови маски. Беше ми казано да не разпитвам за тяхната самоличност. Анди ме беше предупредил: „никаква лична информация”.
Той ми подаде ръка в отривисто ръкостискане. Неговата ръка беше малка и мека. Ясно можех да видя, че той е роден като жена. „Това е Стюард” – той посочи към срамежливо хлапе със зелена коса, което тъкмо стреляше с прашка по празни консервени кутии. „Това е Мел, а това Ей-Трейн” – Анди обхвана лакътя на Ей-Трейн с ръка.
Просто като на шега, аз се срещнах с най-известната секция на Bash Back!, неуловимата банда транссексуални анархисти, радикални секс работници и създателите на проблеми от филма The O'Reilly Factor. Няколко дни след като Барак Обама бе избран за президент, по времето когато гей общността бе в шок заради загубването на правото да се женят в Калифорния, Анди поведе своите хора към църквата в Lansing, в която неговите родители са го водили като малко момиче.
Но това не е било „завръщане на блудната дъщеря”, напротив. Около 20 активисти формирали пикет пред входа, докато други 20 вече се били вмъкнали вътре за да прекъснат службата. Една групичка започнала да скандира „Исус е хомо” хвърляйки памфлети, конфети и кондоми. Друга групичка спуснала огромен транспарант на BASH BACK! от балкона. Когато разсилния се спуснал да събира кондомите, две жени излезли пред амвона, където започнали страстно да се целуват.
Реакцията била яростна от всички страни. Местният вестник описал акцията като „просташка” и „само-пораженческа”. Чък Норис, добре известен с консервативните си възгледи, я заклеймил в блога си, а Бил О’Райли определил групата като гей терористи, призовавайки представителя на министерството на правосъдието в Мичиган Майк Кокс да се намеси. Кокс отказал , но членовете на Bash Back! продължават да са с изострено внимание към всички непознати. Отне ми три месеца за да уговоря настоящата среща.
„Предполагам ги изплашихме до смърт” – Мел каза. „Беше страхотно” – добавя Анди – „това беше молитва за прогонване на гейовете. Гейовете трябва да протестират там всеки ден”.
Страхът винаги е бил полезно оръжие при освободителните движения. Черните пантери с техния лозунг „Долу ченгетата!” и войнствените феминистки, които нахлуха в офиса на едно списание, където държаха редактора като заложник за 11 часа. Ранните борби за гей права също имат корени в конфронтацията. През 1969 хората от бара Стоунлоул отговорили на полицията с коктейли Молотов и камъни. Движението за гей права е постигнало доста от тогава, но не-конформистите – транссексуланите най-вече – остават до голяма степен маргинализирани дори в гей-групите. С Bash Back! техният глас може би най-после ще се чуе.
Основана преди малко повече от една година, групата неотклонно се противопоставя на това което нарича „полова двоична система”, която определя хората или като мъже или като жени. Повечето членове не се определят като нито единия от двата пола или се определят и като двата. Те са срещу установения ред, срещу милитаризма, срещу брака – за всички. Това което Bash Back! подкрепя е половото самоопределение, многото секс и порнография и конфронтацията най-вече – необходим отговор на насилието.
На своята страница в интернет групата показва картини на активисти размахващи боздугани. Изглежда като театрално представление, но членовете настояват, че техните заплахи за използване на насилие са истински. Реални или не, тяхната твърда линия набира поддръжници. Bash Back! има 15 секции в градове като Денвър, Милуоки и Западен Палм Бийч. Такова бързо разрастване тревожи установените гей организации. „Твърде много изглеждат като нещо с което не искам да се забърквам”, казва Сю Хайд, директорка на National Lesbian and Gay Task Force – „оръжия в ръцете на гейове в Америка ? Няма ли достатъчно омраза по света”.
Но на Bash Back! не им трябва подкрепата на лидери за да са във водещите новини. Секцията в Олимпия залепи с лепило ключалките на мормонска църква като протест срещу тяхната подкрепа за Предложение 8. Bash Back! стартира национална кампания като отмъщение за застреляната през 2008 Дуана Джонсън, транссексуална жена която няколко месеца преди това бе пребита от две ченгета в Мемфис. Макар полицаите да бяха уволнени, убиеца все още е на свобода. Във Филаделфия, членовете блокираха трафика и написаха с розов тебешир на асфалта СПРЕТЕ УБИЙСТВАТА НА ТРАНССЕКСУАЛНИ. В университета в Милуоки, те спуснаха транспарант с надпис „почивай в мир Дуана”. Мемфиската секция изпрати катафалка и ковчег до къщата на едното ченге с бележка „Ще се видим скоро…Дуана”.
„Ние не се опитваме да променим мисленето на хората, ние не се опитваме да накараме хетеросексуалните хора да ни дадат свобода – ние си я отвоюваме обратно казва Тристин Трайлър-Траш от Миуоки – „ние ще ги накараме да спрат да проповядват омраза, ще ги спрем да създават среда, която е недружелюбна към гейовете и транссексуалните. Ние няма да бъдем мили - те няма да бъдат мили!”
Със скриването на слънцето, Анди и неговите другари запалват огън в бункера. Питам ги какво мислят за обвиненията в тероризъм. Мел ги намира за абсурдни: „това е неуважение за истинските терористи”
„Какво нашето правителство прави сега” – казва Стюард – „ те убиват хора със стотици хиляди – и ние сме били терористите”
„Това е най-нелогичното нещо” казва Анди, който е на 25 и работи като охрана в местен бар. Според него Bash Back! са нападнали църквата за да спрат тероризма срещу гей младежите, които може би са принудени (от родителите им) да седят на църковните пейки, по същия начин по който членовете на ACT UP са нахлули в катедралата Свети Патрик в Ню Йорк като протест срещу църковната опозиция на кондомите в ерата на СПИН-а. „Ако бях хлапе седящо на пейката този ден, моят цял живот щеше да се промени” – той добавя. Той е бил (по онова време е била „тя”) 7 клас, когато забелязал, че си пада по жени и че самият той не се е чувствал като жена. Той е бил убеден, че е извратеняк, убеждение налагано от амвона в неделя – те са плашели децата с „тези, които са за абортите” и „содомистите”.
„Аз не знаех какви са гейовете поне до края на средното си образование” – Анди казва – „Видях гей-парад по новините и си спомням, че си помислих, колко е гнусно” (в Америка радикалните гейове се противопоставят на Gay-Pride парадите поради комерсиализацията им и отдалечаването от първоначалната идея, те организират Gay-Shame паради – бел. прев.). Той започнал тайно да си реже ръцете и краката и развил самоубийствени настроения.
Той станал лесбийка на 14, но неговата идентичност продължила да се променя. „Аз съм женчо и мъжкарана”. Не твърде отдавна той се подложил на операция. „Аз познавам стотици хора с подобни църковни истории, ние все още се лекуваме от травмите, не искам никой друг да преминава през това”.
Докато подхранва огъня, той казва, че групата се е временно снишила след акцията в църквата. „Полицията се опитва да тормози. Те извикали собственика на мястото, където едно момиче живеела под наем, а също и нейните родители и разкрили, че е радикална и хомосексуална” (кое ли е по шокиращо за едно традиционно консервативно американско семейство – да разберат, че дъщеря им е лява екстремистка или че е хомосексуална – бел. прев.)
„Те извикаха моите родители също и се опитаха да ме накарат да говоря” – казва Травис.
Църквата е завела дело срещу 14 членове на Bash Back! за няколко нарушения на техните конституционни права.
„Това е възмутително” – казва Тристин Трейлър-Траш – „те дори не зачитат предпочитаните полове на членовете, които съдят”.
Обвиненията са за това, че Bash Back! са блокирали богомолците да влизат и излизат, нарушавайки федералния акт Freedom of Access to Clinic Entrances (FACE). Този закон по принцип е бил създаден за да защити клиниките от протестите срещу абортите през 90-те, но от него се възползват и храмовете. Целенасочените действия на активистите е ужасило хората, твърди още обвинението. А също и това, че членове на Bash Back! са повредили сградата като са задействали пожарната за огън. Нещо, което Анди и останалите отричат.
„Няма щети причинени на тази църква” казва адвокатката Трейси Доминик Палмер – „те не са задействали алармата. Няма физическо нападение, няма арести. Няма блокиран вход. Това е акт представящ свободата на словото”.
Църквата настоява, че основната нейна цел е да държи далаче групи като Bash Back! „Ако не крещяха обидни неща за Христос и не се целуваха отпред, ние нямаше да говорим за това” – казва Кевин Териът, адвокат представящ църквата – „все пак това не е шоу от наградите на MTV. Ние се опитваме да предпазим хората, които се молят от такива хора, които използват терористични методи за да постигнат политическа цел”.
През май, макар още да няма решение на съда, Анди и неговата група заминали за Чикаго за националната „радикална гей конференция” на Bash Back! Повече от 300 членове присъствали. Срещата се провела в кампуса на DePaul University. Имало уъркшопи върху историята на движението и направи си сам секс-играчки. Организаторите патрулирали с уоки-токита. Участниците използвали фалшиви имена като предпазна мярка срещу инфилтраторите. Анди станал Макс.
„Получихме нови призовки вчера – те щели да ни конфискуват всички електронни устройства, които притежаваме – мобилни телефони, компютри, Xbox, iPods – всичко, което има електронна памет. Това игра на тормозене, но не минава”.
С изключение на конфронтацията с охраната на кампуса във връзка с изчезването на знаците за МЪЖЕ и ЖЕНИ от баните и ареста на четири хлапета при шествието през града, преживяването е било предимно приятно. „Беше страхотно” – Макс казва.
http://www.anarchistnews.org/?q=node/9295
