Въоръжена радост, предговорВъоръжена радост, I главаВъоръжена радост, II главаВъоръжена радост, III главаВъоръжена радост, IV главаВъоръжена радост, V главаВъоръжена радост, VI главаВъоръжена радост, VII главаВъоръжена радост, VIII главаВъоръжена радост, IX главаСовата полита (атински израз)X глава
„Совата полита”. Могат ли действия, които започват зле, да имат добър край. Може ли революцията, забавяне от революционерите толкова дълго, да се реализира въпреки остатъчното желание за социален мир.
Капиталът ще даде последната дума на белите якички. Затворите няма да ги има още дълго. Крепостите от миналото, които са оцелели само във фантазиите на някои екзалтирани стари революционери, ще изчезнат заедно с идеологията базирана на социалната ортопедия. Няма да има повече каторжници. Престъпността която създава капитала ще бъде рационализирана, ще се справят с нея чрез лудници.
Когато цялата реалност е зрелище, да отхвърлиш спектакъла значи да си извън реалността. Всеки който го направи е луд. Отказът да се преклониш пред бога на стоките води до изпращане в психо-санаториум. Там лечението ще е радикално. Няма да има повече мъчения в стил „инквизиция” и кръв по стените – такива неща разстройват публичното мнение. Те карат честните да се намесят, така развалят хармонията на спектакъла. Тоталната анихилация на личността, считана за единственото радикално лечение за болните умове, не разстройва никого. Докато човека на улицата чувства, че е обграден от спокойната атмосфера на капиталистическия спектакъл, той ще се чувства далеч от вратите на санаториума. Светът на лудостта за него ще е другаде, дори и когато има по една лудница до всяка фабрика, срещу всяко училище, зад всяко парче земя, по средата на всеки жилищен квартал.
Ние трябва да се погрижим да не павираме пътя на цивилните слуги в бели якички.
Капиталът програмира интерпретиращ код, който да циркулира на масово ниво. В основата на този код е заложено публичното мнение да смята тези които атакуват реда на шефовете т.е. революционерите за луди. От тук нуждата да се затварят в лудници. Затворите също се рационализират по германския модел докато станат санаториуми за психично болни.
Поведението на капитала не е продиктувано от нуждата му да се защитава. То се дължи на логиката на стоковото производство. За капитала лудницата е място, където глобалността на зрелищната функционалност е нарушена. Затворите се опитват да изпълняват тази функция, но не успяват заради самата тяхна идеология като социални ортопедики.
„Мястото” на санаториума от друга страна няма начало и край, няма история, нито непостоянството на спектакъла. Това е място на тишината. Другото „място” в което царува тишина – гробището, има дарбата да говори силно. Мъртвите говорят и то говорят силно и високо. Те могат да имат тежест, голяма тежест. Затова капиталът ще се мъчи да намали бройката им. И за тази цел „пациентите” на санаториумите ще се увеличават. „Земята на социализма” има опит в това отношение.
Санаториума е перфектната терапевтична реализация на свободното време, временното спиране на работата без травми на стоковата структура. Липсата на продуктивност, без отричането на продуктивността. Лудият не трябва да работи, следователно това потвърждава, че работата е мъдрост – обратното на лудост.
Когато казваме, че времето не е назряло за въоръжена атака срещу Държавата, ни отваряме вратите на психо-диспансерите за другарите, които извършват такива атаки. Когато казваме, че не е дошло времето на революцията, ние затягаме усмирителната риза. Когато казваме, че такива действия са провокация, ние обличаме белите престилки.
Когато броя на опонентите бе незначителен, смъртоносният изстрел бе ефективен. Дузина мъртво може да бъдат допуснати. Трийсет хиляди, сто хиляди, двеста хиляди ще маркират повратна точка в историята, революционен момент с ослепителен блясък способен да наруши мирната хармония на спектакъла. Но капиталът е по-хитър от това. Лекарствата притежават неутралност, която куршумите нямат. Те имат алибито, че лекуват.
Може ли лудостта да бъде хвърлена обратно в лицето на капитала. Обществото е един огромен психо-санаториум. Могат ли термините на контра-позицията да бъдат отхвърлени.
Неутрализацията на индивида е постоянна практика за капитала. Изравняването на мненията е терапевтичен процес, машина на смъртта. Производството не може да действа без това подравняване. И ако отказът от това, изборът на радост пред лицето на смъртта, е признак на лудост, то е време всеки да започне да разбира капанът, който е заложен.
Целият апарат на западната културна традиция е машина на смъртта, отрицание на реалността, царство на лъжите, които са акумулирали всякакъв вид поквара и несправедливост, експлоатация и геноцид. Ако отказът да приемем тази логика е заклеймявана като лудост, тогава ние трябва да правим разлика между лудост и лудост.
Радостта се въоръжава. Нейната атака превъзмогва стоковата халюцинация, машината, отмъщението, лидерът, партията, количеството. Нейната борба разбива логиката на печалбата, архитектурата на пазара, програмирането на живота, последният документ в последният архив. Но преминаването в света на радостта от света на смъртта не е лесно. Това което се смята да илюзия в единия свят е реалност в другия и vice versa. Физическата смърт, заемаща толкова много внимание в света на смъртта не е толкова смъртоносна колкото живота там.
Капиталът притежава способността да мистифицира съобщенията на радостта. Революционерите на количествената логика са неспособни да разберат преживяването на радост в дълбочина. Понякога те колебливо правят незначителни опити. В други случаи се отдават на критика не много по-различна от тази на капитала. В спектакъла това е добре. Активният елемент на тази акумулирана маса е работата. Нищо не може да бъде едновременно позитивно и негативно в рамката на производството. Възможно е да се спре работата, но не като отрицание на самата работа, а единствено като нейно временно прекратяване. По същия начин е възможно да имаме нещо което не е стока, но само в контекста на „свободното време”, където нещото се прави като хоби, между отделните цикли на работата. Ясно е, че тези концепции – „не-работа” и „не-стока” са фикции за генералния модел на производството. Само чрез изясняване на значенията в света на радостта и на значенията в света на смъртта като противоположни елементи от два борещи се свята, е възможно да имаме истинското значение на акциите на радостта. Всеки който започва да преживява радостта, дори и когато не е директно свързана с атаката над капитала е по-вероятно да улови значението на тази атака, или поне повече от тези, които са вързани към остарялата визия за сблъсъка базиран на илюзията за количество. Значи совата все още може да размаха крила и да полети.
